Невероятни факти за водопадите

  30 Септември 2018, 10:45     0

Водопадите Виктория в Южна Африка често са определяни за най-големите в света. Тази титла обаче е малко спорна, тъй като няма стандартен метод за измерване на широчината на водопада.

Високите водопади може да не са достатъчно широки, докато други пък може да изпълняват изискванията за широчина, но пък да имат незначителен пад на водата.

Ако съдим по параметри, като обем или скорост на потока, най-големите водопади трябва да са Boyoma Falls, за които най-вероятно никога не сте чували. Всъщност, това са бързеи на река Луалаба в Централна Африка.

Най-впечатляващите водопади са тези, които се образуват, когато една река попадне върху пролом, а сред тях с най-големия дебит е Ниагарският, разположен на границата между САЩ и Канада. Той е следван от водопадите Игуасу, намиращи се на границата между Аржентина и Бразилия.

Водопадите Виктория, между Зимбабве и Замбия, заемат третото място с дебит, който е по-малко от половината на този на Ниагара. Но географите са решили, че те ще бъдат най-големите водопади в света въз основа на общата им ширина (1 708 метра) и височината им (108 метра), които се конкурират само от Игуасу.

Водопадите Виктория

Но това е само на сушата. В океана всичко е по-голямо - по-големи планини, по-дълбоки ждрела, по-големи животни, дори по-големи и мощни водопади. Тези подводни каскади потъват мълчаливо в огромни клисури, скрити от човешкия взор, посочва Amusing Planet.

Учените са установили, че най-големите подводни водопади се намират под Датския пролив, който разделя Исландия и Гренландия. Водопадът се образува, когато по-студената, по-тежка вода от Атлантическия океан се среща с по-топлата, по-лека вода от Гренландско море.

Разликата в температурата на водата създава поток, изчислен на 5 милиона кубически метра в секунда. За сравнение, дебитът на Ниагарския водопад е само 2 407 кубически метра в секунда.

Същевременно, Датският пролив е с височина от 3500 метра - повече от три пъти по-висок от най-високите водопади на Земята Angel Falls.

Океанографите са запознати с подводните водопади още през 70-те години на ХХ век, но голямата им дълбочина и ограничената им площ пречат на изучаването им.

Едва през 60-те години изследването на феномена става възможно с модерно оборудване. Около половин дузина катаракти (водопад от старогръцки) са открити само в Атлантическия океан и всички те са огромни.

Например Ceara cataract в Атлантическия океан, между континентите Южна Америка и Африка, има дебит между 1 и 2 милиона кубични метра в секунда. Аналогично, Rio Grande cataract, разположен на 20 градуса южна ширина в Атлантическия океан, има дебит от 4 милиона кубични метра в секунда, може би по-голям от Denmark Strait cataract.

Температурната разлика между водните басейни обаче не е единствената движеща сила на тези огромни потоци. Например, катарактата в пролива Гибралтар се дължи на различията в солеността.

Водата в Средиземно море е много по-солена и следователно много по-плътна дори от най-дълбоката вода в Атлантическия океан, въпреки че Средиземно море е по-топло. 

Океанските катаракти играят важна роля за поддържането на солеността и климата на океаните. Те също така оказват влияние върху морската биология. 

/profit.bg

коментари

Добави своя коментар