През 2024 г. Венеция започна да таксува по 5 евро посетителите на града, които са само на дневно посещение в най-натоварените дни от годината. Венеция със своите 30 милиона посетители годишно, обаче не е единственото място, което експериментира с нови туристически такси.
Във Великобритания общински съвет в окръг Кент препоръча въвеждането на туристическа такса за престой с преспиване. В Шотландия изглежда, че до 2026 г. посетителите на Единбург вече ще плащат такса, а правителството на Уелс планира да въведе подобна мярка по-късно тази година.
В повече от 60 дестинации по света този тип такса вече е сила. Той варира от общонационална такса за Исландия до такси за различни градове в САЩ. Някои от таксите са в сила отдавна (Франция действа първа през 1910 г.), но повечето от тях са въведени през последното десетилетие или две.
Преди да настъпи пандемията и да засегне сериозно туристическата индустрия, 2020 г. бе описана от едно печатно издание като “годината на туристическите такси,” след като Амстердам се присъедини към постоянно увеличаващия се списък на дестинациите, сред които са още Париж, Малта и Канкун, които таксуват туристите за това, че просто ги посещават.
Въвеждането на тези туристически такси често е спорно като организации от индустрията изразяват загриженост относно потенциалното въздействие върху туризма.
Оказва се, че връзката между подобни налози и броя на посетителите не е проста, като няколко проучване стигнаха до различни заключения. Някои от тях предполагат, че туристическите такси са попречили на международния туризъм на Балеарските острови и на Малдивите и че може да разубедят хората да се включат в местния туризъм.
Въпреки това, на едно от най-популярните туристически места с такса в света – Барселона, броят на посетителите постоянно се увеличава, като отседналите в хотели в града са нараснали от 7.1 милиона през 2013 г. до 9.5 милиона през 2019 г.
Всъщност, отношението между туристическата такса и броя на посетителите е толкова сложно, че няма единно мнение дори и в рамките на една и съща държава. Италия е една от най-проучваните и резултатите там също са противоречиви.
Друго проучване, което изследва три съседни крайбрежни града, установява, че само в една от дестинациите таксата за посетители е намалила броя на туристите. Проучване на Рим, Флоренция и Падуа показва, че в тези градове няма отрицателен ефект от по отношение на местното и международното търсене.
Какво обаче може да се каже по отношение на другите ефекти, като потенциалните ползи от изразходването на събраните приходи? Като част от продължаващ проект от CNN са анализирали няколко различни дестинации, на които има туристически такси, за да установят, как се харчат събраните средства.
На повечето места приходите от туристически такси се използват за финансирането на реклама и брандиране или просто насърчаването на още туризъм. Приходите също така се използват често за финансиране на туристическа инфраструктура, от обществени тоалетни и пешеходни или велоалеи до конгресен център за милиарди долари в окръг Ориндж, Флорида.
На Балеарските острови средствата се насочват към проекти, които смекчават отрицателните ефекти от туризма върху околната среда, културата и обществото на островите. Сред тя са управление на отпадъците, опазване на природни местообитания и исторически паметници и изграждането на социални жилища.
Как се харчат средства от туристически такси?
Като цяло туристическите такси са въведени успешно в дестинациите, разгледани от CNN и няма много доказателства, че те отказват туристите.
Проучвания също така показват, че когато туристите са информирани за какво се използват средствата и когато това е свързано с подобряването на тяхното изживяване или на устойчивия туризъм, те са готови да приемат и платят таксите.
Дневни посещения
При много туристически дестинации основният проблем не са посещенията с нощувки, а еднодневните посетители, които използват местни ресурси, докато в същото време имат малък финансов принос. По тези причини може също така да се използват такси за възпиране на еднодневни посещения и насърчаването на по-дълги престои.
Венеция е начело на тази промяна. През април тази година след дълги обсъждания между местните власти, жители и представители на бизнеса Венеция въведе пробна такса за дневните посетители или т. нар “такса за достъп.”
В Кент, Англия може да е необходимо малко повече време за подобни радикални промени. За разлика от Шотландия и Уелс, в момента в Англия няма планове за въвеждането на туристически такси в национален мащаб.
Това може да се окаже недалновидно, предвид острата нужда на много дестинации в Англия да подобрят местната инфраструктура, на която туристите разчитат, в това число чиста вода за къпане и обществен транспорт. В Манчестър и Ливърпул компании въведоха доброволни такси за нощувка за посетителите, на фона на липсата на законови основания за налагане на задължителни такси.
