Анализи

Българският туризъм ползва стари технологии и се забавя с дигитализацията

   
Българският туризъм ползва стари технологии и се забавя с дигитализацията

Българският туризъм в лицето на туроператорите, хотелите, ресторантите ползва 55 технологични решения, от които 52 са български и 3 чуждестранни. Това показва изследване на Prexcelerator Bulgaria в първия доклад Tourism Tech Mapping Report 2020, който ще бъде представен на Travel Academy Conference, започваща на 9 октомври 2020 г. в хотел „Хаят Риджънси“ в София. Около 62% от ползваните технологиите в туризма у нас са създадени през последните 10 години, а 38% през последните 5 години, заяви пред TravelNews Силвия Павлова, съосновател на Prexcelerator Bulgaria. Според нея компаниите ползват предимно стари технологии и трябва да се модернизират и дигитализират. „Няма голямо разнообразие на технологии в туризма в България“, подчерта Павлова.

Секторът разполага със силни софтуерни разработки, които обаче не винаги са свързани с хардуер, т.е. не стигат до реално приложение. Например в България има само два блокчейна в туризма, два чатбота, шест VR/360 градуса. Липсва добавена реалност (AR технология), лицево разпознаване. Изоставя роботизацията, която е напълно игнорирана област, когато става въпрос за туризъм и гостоприемство в България. Има само един хотел, използващ от 2019 г. робот за доставка - Best Western Premier Sofia Airport. Бизнесът продължава да разчита основно на онлайн каталози и App приложения, подчерта Силвия Павлова.

Положителното е, че България възлага ИТ услугите на външни изпълнители и разполага с един от най-бързите интернет и wi-fi връзки в Европа. Технологиите в туризма се увеличават бързо, което в дългосрочен план ще засегне местния бизнес и живот на местните потребители. Като цяло българите изостават от приемането на технологиите. Например според Евростат средно 85% от пътуващите в Европа резервират онлайн, а България е на последна позиция с 65% в ЕС. Една от основните потребности е туристическите общини да започнат да изпълняват програми за интелигентен туризъм, за стимулиране на цифровизацията на туристическата индустрия и да подкрепят иновациите в сектора.

Хотелиерите не ползват чужд опит и съответно не следват международното развитие и тенденции в бизнеса, показва докладът. Собствениците на хотели търсят пълен контрол над операциите, маркетинга и финансите. Следователно е трудно за трета страна – професионални компании и консултанти да влияят на тяхното развитие, усъвършенстване и да ги накарат да приемат новостите. Хотелиерите осигуряват ограничени ресурси за инвестиции в развитие. Те разглеждат новите технологии само като разход, а не като инвестиция за бизнес разработка и оптимизация, коментира Силвия Павлова.

В доклада се посочват няколко положителни примери. През 2019 г. Umni създаде първия туристически градски чатбот в България за Пловдив като европейска столица на културата, който да осигурява подкрепа на туристите през годината. Няколко компании с широк спектър от клиенти предлагат 360 и VR услуги на хотели и други туристически бизнеси. Vericco и 3DVU предлагат виртуални обиколки в места за настаняване. TimlessVR и Zen Art VR са фокусирани върху интерактивни преживявания във VR за музеи, исторически и природни места.

Дигиталното меню също е област, която привлече стартъпи. Сред тях най-много интересен е Оланга, устойчива платформа за потребление, разработена от швейцарски и български екип. Те стартираха с ресторанти в два града. Компанията предоставя мобилно приложение, което позволява на потребителите да поръчат предварително храна от ресторантите.

UPASS разширява приложението си Urbo, което предлага мобилни плащания, свързани с интелигентно управление на град, мобилност и туризъм. Компанията развива Urbo Parking, мобилно приложение за градско паркиране, позволяващо плащане за паркинг и наскоро добавената платформа за билети Urbo. Това е приложение за закупуване на билети за култура и туризъм, места, събития, ваучери и др. В подобна посока - организиране на събития и продажби на билети стартира Еvedo, базирана на блокчейн платформа, състояща се от B2B и B2C.

Докладът на PrEXCELerator България се ползва от чужди инвеститори, международни организации и Европейската комисия. Страната ни е първата в Европа, която прави подробен Tourism Tech Mapping Report. След нас са започнали Германия, Дания, Чехия, Румъния. PrEXCELerator България е първата и единствена стартъп екосистема в България, специализирана в работа с PropTech компании. Тя подпомага стартиращи компании, насочени към тяхното международно развитие и финансиране извън България.

Мирослав Иванов



Анкета

Къде ще пътувате за Великден и майските празници?


Резултати