Анализи Новини

Проф. Макс Старков от Университета на Ню Йорк: COVID-19 заби пироните в ковчега на чартърите

  17.10.2020 14:11  
Проф. Макс Старков от Университета на Ню Йорк: COVID-19 заби пироните в ковчега на чартърите

ВИЗИТКА

Макс Старков е професор по туризъм в Университета на Ню Йорк, САЩ. Той отговаря за NYU Tisch Center по хотелиерство и консултант по онлайн пътувания. Основател и директор е на NextGuest Digital. Признат е като лидер в стратегиите за дигитален маркетинг в хотелиерството. Той е чест гост-лектор на събития и конференции. Неговият опит се търси от хотелски вериги от най-високо ниво, луксозни и бутикови хотели, хотелски мениджмънт, курорти и казино компании, франчайзополучатели, както и големи инвестиционни банки, и финансови институции на Уолстрийт. Под ръководството на Макс Старков, компанията HeBS Digital става пионер в най-добрите практики в дигиталния маркетинг на хотели и директното разпространение на онлайн канали. Той е притежател на наградата HSMAI „Топ 25 на най-необикновените умове в продажбите и маркетинга“ за 2008 г. Има магистърска степен по икономика на международния туризъм и MBA с отличие Beta Gamma Sigma от Университета Fordham в Ню Йорк. Бил е директор на българския национален туристически офис на "Балкан холидейз" за Северна Америка.

Проф. Старков, какви са наблюденията Ви за българския туризъм в условията на COVID?

  • В България продължава да има мислене за летния туризъм от преди 40 години. Всяка година се питаме къде са чартърните полети и защо намаляват? Чартърният туризъм намалява в световен мащаб и след 10 години вече няма да съществува. Основната причина е, че е много труден за организация. Виждаме какво се случи с „Томас Кук“ и сега какво става с другия голям европейски играч – ТУИ. Той успява да запълни наполовина от седалките си. Концернът продава вече агенциите си по света, продава круизните си кораби. ТУИ се разпада, а ние в България още се надяваме да ни води туристи. В последните 6 месеца с преминаване изцяло към онлайн платформите за пазаруване и услуги заради COVID, окончателно са забити пироните в ковчега на чартърите. От догодина ще видим рязък спад на подобни пътувания, защото хората ще започнат да пътуват сами. Те ще се организират сами. В днешно време има много по-лесни и модерни технологии за пътуване. Младите хора не харесват организирания чартърен туризъм. Например САЩ и Карибите разчитат на редовните линии на авиокомпаниите. Политиката на България за стимулиране само на чуждите туроператори и чартърите е много погрешна. Според мен трябва да се подпомагат и редовните линии на авиокомпаниите да летят до Варна, Бургас и София. В ЕС има споразумение open sky и всяка авиокомпании може да лети до където си иска. Затова и нискотарифните линии превзеват сериозни ниши.

Какво трябва да се промени в българския туризъм?

  • Както казах на първо място трябва да се стимулират авиокомпаниите да отварят повече сезонни линии до Варна и Бургас. Такива трябва да имат както нискотарифните превозвачи, така и големите концерни като “Бритиш еъруейз”, “Луфтханза”, “Ер Франс”, KLM и др. Българският туризъм не трябва да бъде само летен и зимен. Има толкова много специализирани модерни форми като приключенски, фолклорен, фестивален, велотуризъм, орнитоложки, селски туризъм и други. Тези форми въобще не сме ги развили. Специализираният туризъм не ползва чартъри, защото хората идват от различни страни. В България няма никаква стратегия какво следва след умирането на чартърния туризъм. Миналата година бях в страната за два месеца. Видях как всеки петък младежи от Западна Европа пристигат в София с нискотарифните авиокомпании за уикенда и хотелите, ресторантите, барове, дискотеки са пълни. Те не идват с чартъри и не можеш да ги накараш да ползват такива. Държавата и местните общини трябва да подпомагат идването точно на такива туристи. Това трябва да се случи и на морето.

Какво ще стане с многото на брой български туроператори и агенти за изходящ туризъм?

  • При тях нещата ще се случат по-бавно, защото българинът е недоверчив, особено по-възрастното население. Те не ползват кредитни карти, за да резервират онлайн. Младото поколение обаче е открило Booking.com, Airbnb, Expеdia, Opodo и нискотарифните авиокомпании. Те нямат нужда от туроператор, за да им организира пътуването. Ще се случи естествен подбор и до 1 година ще се види колко туроператори и агенти ще има в България. Държавата не трябва да се меси в този процес. Ще оцелеят най-можещите. Но държавата трябва да подпомага малките бизнеси, както го направи в САЩ. Тя отпусна безвъзмездни средства за подпомагането на заплатите на служителите във фирмите. Трябва да докажеш, че си използвал парите за персонала и си плащал заплатите им. А не да си купиш “Мерцедес” с тях. Държавата отпусна нисколихвени кредити за наеми на офиси и други режийни разходи. По този начин трябва да бъде подпомогнат и малкият бизнес в България. Но да се дават повече пари на туроператорите и агентите в страната не е честно спрямо другите участници в икономиката. Държавата трябва да спре до там. Това е свободен пазар. В Англия от 10 000 агенции преди 10 години, в момента има около 3000. В малка България има същият брой.

Туроператорите в България обаче искат пари за ликвидност, защото след 15 март догодина трябва да връщат пари на клиентите си!

  • Тук въпросът е следният. Какво са направили те с парите на клиентите си? Това е много сложна тема и е още една причина българинът да превключи към онлайн резервациите. През март Booking, Expidia, Airbnb взеха решение за връщане на пари без такси и комисионни. Дори и по резервации, по които няма основание за връщане на пари – not refundable. Даже не се консултираха с хотелите и те нищо не можеха да направят. Когато си бил клиент на тези системи, виждаш че са ти върнали веднага парите. Докато твой приятел, който е ползвал туроператор, ще си чака парите чак догодина или е получил ваучер. Този факт ще го споделиш сред приятелите си и в социалните мрежи. Познайте догодина какво ще се случи. Хората с кого ще пътуват и резервират.

В България Airbnb среща огромна съпротива от хотелиерския бизнес и от държавата. Всъщност има ли проблем за хотелите?

  • По света в Airbnb отива само около 10% от настаняването на пътуващите хора. Половината от тях заявяват в изследване, че биха отишли и в хотели. Но другата половина категорично казват, не биха дошли в дестинацията ако не спят в апартаменти на Airbnb. Така се вижда, че щетата за хотелите е минимална. В момента има толкова много рестрикции заради COVID, че има отлив от тази системата в полза на хотелите. В големите столици по света има ограничения до колко дни в годината можеш да си дадеш имотите под наем на туристи. В Барселона заради Airbnb имаше драма, че хората не могат да си намерят квартири под наем за живеене. Проблемът не е толкова за хотелите, а за жилищния фонд на общините, защото трябва да увеличават разрешителните за строителство на още сгради. Правилно е да има такси и данъци на Airbnb дори и в България, защото все пак общините осигуряват сигурност и чистотата на туристите.

Какъв ще бъде туризмът след COVID-19?

  • След COVID кризата ще има огромно търсене в туризма. Искам да отбележа, че само 50% от американците си слагат ваксина срещу грип. Като дойде ваксината срещу COVID няма да бъде по-различно положението. Половината от хората в САЩ, Европа и дори в България няма да си сложат ваксината. Но нейното откриване ще бъде достатъчен и огромен успокояващ психологически факт, за да тръгнат пътуванията. Очаквам световен бум в туризма през следващите 10 години. Само след 5 години отново ще си говорим за over tourism в места като Рим, Барселона и др.

Кога американците ще открият България като туристическа дестинация?

  • Като самостоятелна дестинация нямаме никакъв шанс. Трябва да се предложат комбинирани пътувания с останалите страни от региона или програми със Западна Европа. Никой това не го работи. Отделно в САЩ няма никаква реклама. България не се споменава за добро или лошо. Американците не можем да ги привлечем с Черноморието и ски курортите. Те просто имат по-добри и големи плажни ивици, и многобройни писти. Истината е във фолклора, фестивалите, историята и културата.

Интервюто взе Мирослав Иванов