Преодоляването на последиците от разпространението на COVID-19 със сигурност ще доведе до възобновяване на туризма с по-здравословни правила. Индустрията ще върви напред, поставяйки акцент върху пътувания, насочени към подобряване на здравето, с различна гама от висококачествени продукти и услуги в тази насока. Това отбелязва заместник-министърът на туризма Любен Кънчев на кръгла маса на тема „Българските балнеокурорти - устойчиви европейски здравни дестинации”.
Настоящата криза обаче е една възможност за повишаване на устойчивостта на туристическата индустрия. По-иновативните и по-приспособимите фирми не просто ще успеят да оцелеят, но и ще се развият. Показателно за перспективността на здравния и СПА туризъм е и фактът, че въпреки пандемията от COVID0-19 интересът към този вид продукти остава висок, което се доказва и от данните на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), визиращи общините, познати като СПА дестинации, подчертава заместник-министърът.
От началото на годината до 10 октомври над 177 хил. туристи са пренощували в местата за настаняване в община Велинград, над 84 хил. в община Хисаря, над 54 хил. в община Сандански, над 33 хил. в община Гърмен и т.н. Основната част от туристите са български граждани, но се наблюдава и чуждестранен интерес. Отчита се, че тази година има търсене от Гърция и Република Северна Македония, като очакванията са да се възстанови туристопотокът и от други важни пазари като Русия и Израел. В страната има общо 145 сертифицирани балнео, СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове.
Здравният туризъм е устойчив туризъм, развивайки го, запазваме и работни места, което е допълнителен социален ефект от дейността му, коментира Сийка Кацарова - председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. През лятото СПА дестинациите са работили добре, а някои дори имат положителни резултати въпреки кризата. По думите на експерта мярката 60/40 работи добре и е помогнала на бизнеса и изрази надежда нейното действие да бъде запазено.
