Туристическият бранш поиска минимум 1.5 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост като най-засегнатият сектор с орязване на средствата за санирането. Парите трябва да дойдат по предвидените за България от ЕС над 12 млрд. лв. безвъзмездна помощ в следващите 6 години за справяне с Ковид кризата. По представения план от вицепремиера в оставка Томислав Дончев са отделени едва 17 млн. лв. за туризма. В първоначалния вариант дори секторът въобще не фигурираше. Най-много средства има за строителния сектор - над 6.5 млрд. лв., които ще отидат нови канали и системи за напояване, нови медицински центрове, модернизация на училища и гари, и 2.5 млрд. лв. от тях за саниране на жилищни сгради.
“В санирането и строителството са комисионните и затова има отделен най-голям бюджет за този сектор. Определено трябва да го има санирането, но строителството не е в криза и сред най-засегнатите сектори, какъвто е например туризмът“, коментира пред TravelNews Георги Щерев, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Според него трябва да бъдат отделени за туризма минимум 1.5 млрд. лв. по плана за възстановяване, който е най-засегнатият от пандемията. До преди кризата заемаше между 12-14% от БВП на България и пропорционално толкова средства трябва да бъдат отделени по плана за неговото възстановяване, посочи Щерев.
Предвидените 17 млн. лв. за туризма няма да стигнат за нищо. Целта на плана е да възстанови икономиката и най-засегнатите сектори след кризата, обяви Павлина Русева, член на УС на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“. Те настояват за осигуряването на 20 млн. лв. по плана за подпомагане на създаването на Гаранционен фонд за туроператорите и в полза на потребителите на туристически услуги, в който бизнесът също да влезе със самоучастие на по-късен етап. По конкурентоспособността за бизнеса трябва да бъдат отделени пари за оздравяване на малките и средни фирми, които са гръбнакът на всяка икономика, обясни Павлина Русева.
Авиацията покрай туризма е най-засегнатият подсектор от транспорта и не фигурира в плана за възстановяване, каза Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ). Единствено присъства железопътният превоз в документа. В цяла Европа авиацията е силно подпомагана, докато в България държавата е незаинтересована, подчерта той. Иванджиков очаква от другия месец фалити на български авиокомпании.
От БХРА настояват за отделни бюджети в плана за туризма. По предвидения стълб 2 “Зелена България” хотелите и ресторантите могат да бъдат подпомогнати чрез средства за осигуряване на филтри и климатични системи за защита от фин прах, плесени, алергени, полени и микроби. По този начин ще се осигури чист и безопасен въздух за клиентите на местата за наставяне и заведенията. Сред останалите идеи е и финансирането на обособени зони за свободно къмпингуване около водоемите с прилежащи ток, вода, осветление, санитарни помещения и видеонаблюдение.
Туристическият сектор може да бъде подпомогнат и чрез програми за енергийна ефективност, имайки предвид че намаляването на въглеродния отпечатък е част от приоритетите на Европейския съюз (ЕС). В Плана могат да бъдат включени и мерки за подкрепа на изграждане на малки възобновяеми източници за производство на електричество за собствени нужди и топла вода за туристическите обекти.
По стълб 3 “Свързана България” туризмът може да се възползва от инвестиции в туристическа и транспорна инфраструктура като вложения в железопътна инфраструктура за алтернативен и атрактивен туристически траспорт. Например изграждането на бързи влакове от летищата в Бургас до Слънчев бряг и от летище Варна до центъра на града. Останалите предложения включват още строителството на въжени панорамни линии в курортите, закупуване на автобуси на ток и електрически влакчета в курортите, изграждане на мрежа от зарядни станции за автомобили и на малки туристически лифтове.
От БХРА са категорични, че предоставените от ЕС средства могат да бъдат инвестирани и в ремонт и обновяване на основни туристически активи, подобряване на паркова и зелена среда в курортите, създаване на обособени пешеходни зони, изграждане на нови паркинги, обновяване на атракциони, възстановяване, консервиране и улесняване на достъпността да археологически обекти и природни забележителности около курортите.
Относно четвъртия стълб на Плана, според БХРА туризмът трябва да получи финансиране за дигитализация на процесите в сектора, които ще укрепят ефективно потенциала на индустрията. От организацията предлагат да се инвестира в онлайн резервационни системи и платформи, изкуствен интелект, а също и да се създадат дигитални борси за селскостопанска продукция. Освен това чрез средствата от ЕС може да се повиши устойчивостта на здравната система чрез превенция и въвеждане на ваучери за спа, балнео и медикъл туризъм. Както и за осигуряване на нови работни места и насърчаване на социалното включване в отдалечени и трудно достъпни региони и защитени територии, в които няма развити други бизнеси.
От „Обединение Бъдеще за туризма“ настояват още за създаване на модернизиран Контролен орган, регулиращ туристическите дейности и подобряващ средата за посрещане и обслужване на нашите гости – контрол на качеството на предлаганите услуги, създаване на модерни и икономически целесъобразни инфо-пунктове. Освен това разработване на гъвкава рекламна стратегия на България с акцент целогодишен културен туризъм и привличане на приоритетни пазари идващи по суша, въздух, по река Дунав и Черно море чрез насърчаване на круизните пътувания с модернизиране на всички съпътстващи дейности по обслужване и съвместни проекти с областните и регионални туристически центрове.
Индикативният срок за предаване на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел е 30 април. Той обаче не е краен - ако България се забави, съответно и финансирането ще бъде отпуснато по-късно, но не и спряно. Миналата седмица заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че не е фатално българските власти да преработят допълнително плана, ако смятат за нужно, но предупреди, че така европейската помощ ще може да дойде най-рано през есента.
Мирослав Иванов
