Миналата седмица стана ясно, че 30 000 деца ще бъдат изпратени на безплатен летен лагер по новата национална програма „Летен отдих“. За целта от хазната ще бъдат отпуснати 15 млн. лв. Така, хем ще учениците ще могат да получат едноседмичен отдих с културна програма, хем бг туризмът ще получи финансова инжекция.
Всичко звучи много добре, но условията на самата програма пораждат след себе си много въпросителни. Защо няма ясни критерии за подбор на децата, които ще могат да почиват със средства от държавата? От МОН задават единствено ограничение броя на децата от дадено училище, но кои точно ще бъдат те зависи от педагогическия съвет. Има училища, в които се обучават основно хлапета от малцинствата, имат по-голям брой малчугани от социално слаби семейства или пък такива, чиито родители са загубили доходите си в резултат на пандемията и техните семейства не могат да си позволят да заделят каквито и да е било средства за лятна почивка. Как педагогическите съвети ще решат кои деца са по-нуждаещи се от другите, ако могат да изпратя на лагер 50 хлапета, а тези в затруднено положение са поне 5 пъти повече? А ако от училището решат да възнаградят своите отлични ученици или справилите се най-добре в състезания и олимпиади през учебната година и те отново са над лимита, наложен им от държавата? Как един учител да каже на своите възпитаници „Браво деца, всички се представихте много добре, но само половината от вас ще отидат на лагер“ и да им предложи да разиграят свободните места на жребий?
Отделен въпрос е, че школата отдавна вече са си направили плановете за лагерите, а учителите отпуските и в един момент може да се стигне дотам, че няма да има кой да придружава децата на море.
Дори и училища да успеят определят кои техни възпитаници и учители ще отидат на лагер и да имат изрядни документи, летният отдих не им е гарантиран. Класирането на кандидатите по проекта отново няма да става на база критерии. Вместо това ще бъде на принципа „първият печели“. Така може да се окаже, че точно за училища с най-нуждаещи от безплатна почивка няма да е останало финансиране само защото е имало други, които са подали документи по-бързо от тях.
Трябваше ли всъщност децата да бъдат тези, които ще спасяват летния туристически сезон, и пари по перата на бюджета на МОН да бъдат наливани към туроператорите? С бюджета си от 15 млн. националната програма „Летен отдих“ става сред скъпите в сферата на образованието. От тях обаче няма да остане и следа, освен някой нов бял косъм по косите на учителите, които ще пътуват с децата.
А вместо в летни лагери, средствата можеха да бъдат вложени в оборудване на кабинети по природни науки и деца със специални образователни потребности, нови дигитални устройства за класните стаи и още много други предмети, които щяха да останат поне за няколко поколения напред. Всичко е въпрос на приоритет. В противен случай още средства от хазната могат да бъдат изхарчени по доста хаотичен начин, а в крайна сметка „училището ще прати децата да отидат на море, ама друг път“.
