Анализи Новини

БХРА: Алианс Българско Черноморие дублира функциите на организациите на районите

  27.07.2021 11:29  
БХРА: Алианс Българско Черноморие дублира функциите на организациите на районите

В новата структура за пореден път обществото и инстутициите се залъгват, а целта е правилните хора да получат постове и „уважение“ от властимащите.

 Алианс „Българско Черноморие“, чието учредяване трябва да се случи до дни, дублира функциите на създадените със закона организации за управление на туристическите райони с цел да усвоят пари от бюджета. Това са категорични неправителствените организации на туроператори, екскурзоводи, хотелиери, ресторантьори и експерти в туризма, представители на еко, спа, културен туризъм и други специализирани видове туризъм, които са съучредители на Алианса на туристическата индустрия в България – АТИБ.

От бизнеса си задават въпроса кое налага създаването на нова организация за промотиране на българския черноморски продукт, в която с финансови вноски да участват Министерство на туризма, черноморските общини, представители на частния бизнес – туроператори, хотелиери, авиокомпании и концесионерът на морските летища във Варна и Бургас. В момента със закон са създадени две организации за управление на туристическите региони по Черноморието – „Южно Черноморие“ и „Северно Черноморие“, в които задължително участват неправителствените туристически организации и общините от съответния регион. Кое кара инициаторите на Алианс „Българско Черноморие“ да считат, че общините ще бъдат по-активни в новата организация, отколкото в старата? Защо трябва те, както и неправителствените организации, да плащат за втори път вноски с една и съща цел?

Как новата структура ще отчете различни цели и нужди на двата черноморски региона и разликите помежду им в сферите на обслужване, предлагане и дори на ценови категории? Как ще бъдат отчетени разликите между предлагането в националните курорти и местата извън тях?

Един от декларираните приоритети в работата на служебния министър на туризма Стела Балтова е именно възраждане на идеята за рекламиране на българските региони чрез организациите за управление на регионите. Тя дава големи възможности за развитие и промотиране на регионите, категорични са експертите от Министерство на туризма. Предвид този факт от ведомството са заявили пред представители на бизнеса, че нямат намерение да се включат с финансиране на частно-публичния Алианс „Българско Черноморие“ и вместо това смятат да акцентират в активиране на работата на вече създадените със закона организации за управление на регионите. От къде ще намери финансиране Алианс „Българско Черноморие“, ако най-голямата предвидена вноска за работата на новата структура от 500 000 лева не дойде от Министерство на туризма, както и ако част или всички черноморски общини не се присъединят към новия алианс, не става ясно в концепцията за новата организация.

Защо неправителствените организации, които са със създадени структури и ноу хау и вече десетилетия защитават интересите на своите членове, да нямат право на глас в решенията на Алианс „Българско Черноморие“, а в същото време да плащат вноска?

Кое е продиктувало идеята при забавен членски внос в организация, в която се членува на доброволни начала, да се плащат лихви?

От бизнеса питат и как ще бъдат привлечени членовете на техните организации да внесат вноски в бюджета на Алианс „Българско Черноморие“, след като решенията за разходване на средствата ще се взимат не с мнозинство, а от назначен управителен съвет с тригодишен мандат.

В устава на Алианс „Българско Черноморие“ не е предвидено и да се приемат членове от съпътстващи туризма индустрии, които се хранят покрай туризма и най-вече от това, което са инвестирали хотелиерите. Например концесионерите и наемателите на плажовете, доставчиците на храни и услуги за туристическия сектор, транспортни фирми, компании за подбор на кадри за сектора, различни от авиопревозвачите и така нататък. Кое налага учредяването на алианс, а не създаване на фонд, който да разпределя средства за реклама и промоция на дестинацията?

Целта на новата структура да усвоява бюджетни и общински средства в полза на частен интерес ли е, питат от АТИБ.

Предвид факта, че е седалището на новата структура, финансирана от Министерство на туризма, черноморските общини, НПО-та и бизнес, ще бъде в офиса на концесионера на морските летища във Варна и Бургас „Фрапорт“. Защо не е избран за тази цел туристически информационен център, например този на община Варна, който е в центъра на морската столица и е лесно достъпен, питат се от бизнеса.

На каква база са изчислявани членските вноски, които се очаква да бъдат внесени от бъдещите членове на Алианс „Българско Черноморие“, се интересуват от АТИБ. Според членовете на сдружението на неправителствени организации от туристическия сектор, за пореден път се очаква основният членски внос за издръжка на организацията да е от страна на хотелиерите. Реално хотелиерите са тези, които през последните десетилетия плащат сметката на бранша – за рекламата на страната ни и на отделните курорти в чужбина, наясно са с пазарите и разходите, знаят как да направят кампания и затова те трябва не да са използвани за пореден път като „финансови донори“, а да контролират процеса, подчертават от АТИБ.

Според предвидените вноски всеки хотелиер трябва да плати членски внос по 10 лева за всяка собствена стая в място за настаняване, която притежава. Така един хотел с 250 легла всяка година ще трябва да отделя 2500 лева. В същото време община Бургас например е предвидено да плаща за година 11 000 лева. Черноморските общини ще внасят в новия Алианс „Българско Черноморие“ 2 на сто от събраната туристическа такса, а после и 4 на сто, но започвайки със задна дата, от 2019 г. насам. Туроператорите, които ще се включат в новия Алианс ще са с фиксирана вноска за 2022 г – 40 000 лева общо или 4000 на фирма, колкото ще е и членският внос само на „Фрапорт“. Авиокомпаниите могат да се присъединят срещу общо 60 000 лева годишно или 15 000 лева на фирма, а Министерство на туризма ще трябва да паща 500 000 лева. Каква част от бизнеса би се присъединил в подобна структура, при предвидените суми за членски внос и фактът, че Управителният съвет ще има свободата да взима всички решения за харченето на средствата и те няма да се взимат с мнозинство от поне 2/3 членове, питат от АТИБ? Има ли риск новият Алианс да остане „куха“ структура, която разходва бюджетни пари за частни интереси? Кое кара инициаторите да смятат, че избраният УС на Алианс „Българско Черноморие“ ще разходва по-правилно и по-ефективно парите на данъкоплатците и на бизнеса от Министерство на туризма, черноморските общини и самият бизнес? Защо е предвидено Управителният съвет да решава без да се допитва до всички свои членове кога има необходимост от допълнителни целеви парични вноски и за какво да се разходват те, вместо подобни важни решения да се взимат с мнозинство?

Защо се бърза за спешно създаване на Алианс „Българско Черноморие“, след като е ясно, че общините и Министерство на туризма не могат да вземат бързи решения и чисто процедурно ще им отнеме време преди да се присъединят към подобна структура, ако въобще го направят, питат от АТИБ.

Според представителите на АТИБ на всички е ясен отговорът на този въпрос и защо се бърза с учредяването на новия Алианс, въпреки че новата структура към момента няма подкрепа нито от страна на Министерство на туризма, нито от всички черноморски общини, нито дори от широк кръг представители на бизнеса. Разчита се при основаването да има възможно най-малко участници, за да се разпределят правилно постовете в Управителния съвет на Алианс „Българско Черноморие“, които според устава са ключови за бъдещата работа и за разходването на средства от бъдещата организация.

За пореден път сме свидетели как първо се бърза да се разпределя „власт“, а после се търси истинската необходимост от създаване на организацията, подчертават от АТИБ. Заради подобни желания за управленски постове не се случи и дългоочакваното от бизнеса обединение на туристическия сектор в така наречената конфедерация, която впоследствие се учреди и по същия начин се раздадоха постове на правилните хора.

Според предварителните изчисления издръжката на Алианс „Българско Черноморие“ ще е около 1,5 млн. лв. годишно в това число разходи за офис, консумативи, служители, закупуване и поддръжка на служебен автомобил, протоколни подаръци, като една трета от тях са за създаване и поддържане на сайт. В разчета на разходите за ПР услуги, каквато е основната цел за създаване на структурата, са предвидени 18 000 лева годишно. Защо е необходимо да се харчат средства за издръжка на нова структура, вместо да се инвестират в реклама и привличане на партньори, питат от АТИБ?

В устава на новия Алианс е записано, че ще се разработи и оперира нов специализиран сайт на Черноморието под името www.bulgarianblacksea.com. През последните десетилетия обаче на туристически борси и изложения в чужбина, както и в рекламни материали България винаги е рекламирала Черноморието под бранда „Българска Ривиера”. Какво налага промяната на утвърдената марка и работата по налагане на изцяло нов бранд, чудят се от АТИБ.

Защо от Алианс „Българско Черноморие“ предвиждат сключване на колективни договори между членовете на организацията и доставчици на ток, но не и с доставчици на храни, напитки и зеленчуци, така че обединението бизнес да сключи колективни договори в интерес на своите членове, в случай че това не противоречи на Закона за конкуренцията, интересуват се още от бранша.

От Алианса на туристическата индустрия много добре знаят отговорите на тези и други подобни въпроси, както са наясно и всички, които се занимават професионално с туризъм. В трудните кризисни времена, когато секторът като цяло и всеки от представителите му индивидуално се борят за оцеляване, не бива да се използват общите проблеми за удовлетворяване на частни интереси и амбиции, категорични са от АТИБ. Ефективна реклама и промоция на страната ни като дестинация е необходима, но тя може да се случи и без създаването на новата поредна структура, която да разпределя парите, а с повече инициативност от страна на държавата и контрол от страна на бизнеса, подчертават от АТИБ.

На всички срещи между бизнес и политически сили се говори едно – че трябва да има единна туристическа структура, която да е силна, да работи за общите интереси на бизнеса и да е конструктвиен партньор на управляващите. На приказки всички сме съгласни, но вместо да се обединим, се прави поредната структура, което е необяснимо, подчертават от АТИБ.