Анализи

Стоунхендж не е бил използван като слънчев календар

   
Стоунхендж не е бил използван като слънчев календар

Първите камъни в Стоунхендж са поставени в Южна Англия преди около 5000 години, а монументът е строен на етапи в продължение на приблизително 1000 години. Но изследователите обсъждат неговото предназначение от векове.

Сега ново проучване, публикувано на 23 март в Antiquity, оспорва твърденията, направени миналата година, че Стоунхендж функционира като слънчев календар с 356 дни - почти същото измерване, използвано днес, според автора Тимъти Дарвил, професор по археология и експерт по Стоунхендж в Университета в Борнмът, Великобритания, пише списание National Geographic.

Но тълкуването на Дарвил е отхвърлено от двама учени, специализиращи в древната астрономия - математикът Джулио Магли от Политехническия университет в Милано и астрономът Хуан Антонио Белмонте от Института по астрофизика на Канарските острови, които казват, че Стоунхендж не е бил достатъчно точен, за да служи като слънчев календар.

Дарвил казва за Live Science, че все още стои зад констатациите си. Но Магли и Белмонте казват в своето проучване, че миналогодишният доклад е базиран "на серия от насилствени интерпретации, нумерология и неподкрепени аналогии с други култури".

"От символична гледна точка, Стоунхендж, разбира се, е свързан с небесните явления", казва Магли, отбелязвайки прочутото му съответствие със зимното и лятното слънцестоене. Но "това далеч не означава, че е бил използван като гигантски календар", казва още той.

В своето проучване Дарвил пише, че пръстенът от гигантски камъни сарсен (от средновековната английска дума "saracen", което означава "езически"), поставен в Стоунхендж през около 2500 г. пр.н.е. може да е функционирал като слънчев календар, може би за определяне на празнични дни или за укрепване на политическата власт чрез демонстриране на "контрол" над Космоса.

Археолозите смятат, че първоначално е имало 30 изправени камъка в главния кръг на Стоунхендж, въпреки че са останали само 17. Дарвил твърди, че те биха могли да съответстват на "месец" от 30 дни; докато вътрешните пет трилита (каменна конструкция от два вертикално изправени камъка, върху върха на които лежи трети) може да са представлявали петте дни от всяка година, останали след отброяването на 12 месеца.

Дизайнът на Стоунхендж би могъл да бъде повлиян от слънчевите календари, използвани по това време в Близкия изток, включително древния египетски календар, което би означавало културна връзка между тях, може би осъществявана от пътешественици, пътуващи надалеч, добавя Дарвил.

Но Магли и Белмонте твърдят, че кръгът от стоящи камъни не е достатъчно точен, за да определи продължителността на годината, и че нищо в Стоунхендж не въплъщава 12-те месеца от годината. Няма и доказателства за културен обмен между Древна Британия и Древния Близък изток.

Според археолозите Стоунхендж е бил част от праисторически церемониален пейзаж, изграден в памет на мъртвите предци. Разкопките показват, че много различни части от огромния мегалитен комплекс са били използвани за погребения в продължение на стотици години. Магли каза, че това може да обясни съответствието му със зимното слънцестоене, което изглежда е било важна годишна дата, свързана с мъртвите в някои праисторически религии. Но въпреки че подравняването с годишното слънцестоене е очевидно, сравнително малкият брой камъни и тяхната неточност означават, че Стоунхендж би бил твърде неточен, за да се използва като календар, каза той.

Дарвил каза, че последните критики не опровергават предложенията, направени в неговия документ от 2022 г. "Всичко това наистина показва колко лесно е да се разчетат календарните разделения в архитектурата на Стоунхендж и колко недоказуемо е всяко от тях", каза за Live Science Мат Лейвър, археолог, изучаващ Стоунхендж от десетилетия, който не участва в нито едно от двете проучвания.