Заведения

Защо шеф Александър Таралежков смята, че звезди Мишлен ще получим по-скоро с кюфтета, отколкото със софийско суши

   
Защо шеф Александър Таралежков смята, че звезди Мишлен ще получим по-скоро с кюфтета, отколкото със софийско суши

Да си жури в който и да е телевизионен формат е своеобразна титла за това, че си достигнал
високите нива в своята професионална област. Шеф Александър Таралежков - жури в настоящия
сезон на MasterChef, определено е пример за това. 

За кратко време той създава и разработва успешно собствен ресторант Dolma Bar в Маргейт, Великобритания, публикува свои рецепти в Guardian, а вече работи по кулинарна книга, както и по платформа за развитие на кулинарната култура. Шеф Таралежков обаче е наясно, че да си жури е огромна отговорност, защото не просто оценяваш таланта на участниците, но и възпитаваш вкусове у зрителите. Не липсват и изненади. "Беше ми изключително изненадващо, че само като гледах от подиума и пробвах ястията, супер бързо разбрах кой какво усещане има за храната, дори чисто като прецизност на вкусовите,"

Извън MasterChef пък го изненадва "вманиачеността" по темата за ресторантите със звезди "Мишлен" и защо нямаме такива в България. "Рядко някой задава въпроса искаме ли ги тези звезди? Трябват ли ни? Чувам разни нелепи коментари покрай себе си от рода на: "С кюфтета ли ще спечелим звезда?" Ами да - точно с това! Няма да е със софийско суши, мога да гарантирам."

Александър Таралежков има ясна позиция за това къде на световната кулинарна карта се намира българската кухня - според него тя е супер, просто не намира правилния израз в ресторантска среда, сякаш ресторантьорите се срамуват от това да предложат "прости" кюфтета, сарми, мусака. Но проблемът не е само в ресторантите. "Най-голямо значение имат производителите и доставчиците. След това има значение и културата на обслужване."

Може би точно заради тези фактори или въпреки тях най-любимата улична храна в България на шеф Таралежков е принцесата. Няма някакво любимо място, но лично би разработил концепция с принцеси на грил. Вярва и че в принцесата има много пространство за креативност - "с различни видове месо, сирена, подправки". Че дори и с черноморски скариди и рачешко месо.

С Dolma Bar успешно създадох една концепция, един свят, който беше изцяло плод на въображението ми. Много хора там си мислят, че такъв тип заведение е много разпространено на Балканите - сервиращо сарми и долми, пълнени и свити гозби. В ресторанта се опитваме да се придържаме към минимално разхищение, компостираме в нашия парцел, като затваряме веригата и торим продуктите, които захранват ресторанта. Гледаме да мислим и да се вдъхновяваме глобално, но да имаме локално отношение към местните продукти, производители, занаятчии. Най-вече да сме близо до природата.