Кръст енколпион излезе наяве при археологически проучвания на античната крепост Алмус в крайдунавския град Лом. Бронзовото разпятие е на около 1100 години и е било изработено при управлението на цар Симеон Велики (893 -927 г.).Така го датира ръководителят на разкопките главен асистент д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей към БАН.
Този вид реликви възникват през късната античност - около V век след Христа. Те са били кухи в средата, където са поставяни частици от мощи на светци, които като талисман допълнително са пазили собственика им. Били са особено ценни и поради това са били достъпни само за висши духовници и светски аристократи.
Пожар
Намереният енколпион в крепостта Алмус е в пласт, обхванат от някогашен пожар. Той ще бъде реставриран в лаборатория и едва тогава ще стане ясно дали още пази във вътрешността си парченца от мощи на светец. Ако бъдат открити такива, те ще бъдат предадени на някой православен храм в Лом. Сходни кръстове са открити край близкото до Лом село Якимово, както и в тогавашната столица на първата българска държава Велики Преслав. Старата столица е и вероятното мястото, където са изработени двата кръста от Лом и Якимово, предполагат учените.
Пристанище
Археолози доказаха, че през първи век в района на днешния Лом е кипял икономически живот. Според исторически източници укреплението датира от началото на II век. Възникнало е на брега на Дунав покрай речно пристанище, обслужващо военния флот и търговските кораби на Римската империя.
Античното кале някога е представлявало римски кастел с обща дължина на крепостната стена от около 200 метра и се разпростирало на площ от около 40 декара. Самото укрепление представлява квадрат с четири кръгли ъглови кули. Крепостната стена е изградена от речни камъни, споени с бял варов разтвор. Разкрити са водоснабдителни съоръжения. Има два водопровода - глинен и оловен.
Нашествия
От досегашните проучвания на кастела, започнали през 80-те години на миналия век, е известно, че античната крепост като много други римски градове в Мизия е загинала през втората половина на VI век най-вероятно при нашествията на аварите. По време на първата българска държава селището Алмус е отново заселено, а разкритото сега кале и помещения зад стените са били сърцето на това селище. През Възраждането на това място е била турската махала на Лом.
