До момента среща с бизнеса не е насрочена, а комуникацията се осъществява с писма и чрез медийни изяви и коментари, което не смятам, че е редно! Необходима е адекватна рекламна стратегия, обхващаща всички туристически райони в страната и видовете туризъм, които се предлагат. Има много възможности, които могат да се използват, но трябва да са смислени и стратегически, а не просто отчитане на дейност. Това казва в интервю пред TravelNews Ивелин Кичуков, председател на Българска асоциация за туризъм.
Какви са очакванията ви за зимния сезон след като ще има отлив на израелски туристи?
- Очакванията ми са, че сезонът ще бъде слаб за обектите, които работят само през зимата и силен за тези, които работят целогодишно и съчетават зимен и т.нар. здравен туризъм - балнео, СПА и уелнес. За добър сезон и на сезонните обекти е необходима цялостна нова концепция в туризма и достигане до нови пазари. Поради военната обстановка първо загубихме туристите от Русия, сега и от Израел. Отчита се спад и в посещенията от английските туристи. Вземайки предвид и държавното бездействия за привличане на туристи от нови страни, за местния туристически бизнес ситуацията се превръща в оцеляване със собствени сили и методи. Неприятната истина е, че няма държавна политика и ясна рекламна кампания, които да са с целенасочени стратегии. България има богати природни дадености и конкурентни цени спрямо много други държави, но малко са хората, които знаят за това. Представители на Българската асоциация за туризъм неведнъж са впечатлявали италианци, французи и испанци, разказвайки им за възможностите за туризъм тук, но за съжаление страната ни не присъства на тяхната туристическа карта. Министерството на туризма трябва да направи рекламни кампании на нашите зимни курорти и възможностите, които предоставят.
От къде могат да се компенсират туристите от Израел?
- Традиционно в България имаме силен уикенд туризъм предимно от българи, гърци, македонци и румънци до Нова година. След това идват англичани и малко германци за около 7-дневен престой, като с всяка година и техният брой намалява. По мое мнение, за да се опита да има един сравнително добър сезон, бизнесът ще трябва да представи конкурентни оферти на страни като Турция, Сърбия, Румъния, Северна Македония и Гърция. Това обаче ще доведе и до своите последствия, тъй като всеки бизнес има различен размер на разходите и за да се конкурира, той ще работи едва ли не на ниво оцеляване. В това съревнование обаче се пренебрегват туристите с по-високи финансови възможности и те започват да отиват в Куршевел или Копаоник.
За следващия летен сезон отново не се очаква възстановяване на германския пазар. Какво ще правят хотелиерите?
- Ще продължат да се борят самостоятелно и ще се опитват да запазят бизнеса си. Надяваме се да не наблюдаваме отново негативната медийна вълна към нашето Черноморие и през следващия сезон и да се върне уплашеният български турист, вместо да се насочва към Гърция и Албания. Очаквам Министерството на туризма да бъде инициатор на необходимите проверки относно качеството на водата и да излезе с ясна и категорична позиция в това отношение. Разбира се, това е свързано и със налагане на законовите санкции и глоби за всяко констатирано нарушение от страна на извършителя. Целта е да има конкретни действия и факти, които да потвърдят или оборят обявените в нашите медии проблеми и мерки за справянето с тях, ако е необходимо. Надявам се до тогава с колегите от брашна да спомогнем за внасянето на законови промени, които да засегнат условията за наемане на персонал от трети страни с цел улесняване на бизнеса и повишаване качеството на услугата. Имаме възможност да засилим интереса на туристите от Чехия, Полша, Сърбия, Унгария и Франция, но за това е необходимо отсега държавата да изготви стратегия в синхрон с бранша.
Какво трябва да се направи за рекламата на туризма на външните пазари?
- Това е много интересен въпрос. Първо, за да се предприемат конкретни действия, е необходимо да се изготви национална стратегия за развитие на туризма и да бъде включена като приоритет в политиката на правителството. До момента такава липсва и тук се сблъскваме с първата бетонна стена. Второ, трябва да има диалог между държавата и туристическия бранш, за да се постигне обединение по решаване на най-наболелите проблеми в сектора. Необходима е адекватна рекламна стратегия, обхващаща всички туристически райони в страната и видовете туризъм, които се предлагат. Дигитални канали, в които рекламата да се насочи към таргетирани потребители от различни страни с ясни и точни послания. Има много възможности, които могат да се използват, но трябва да са смислени и стратегически, а не просто отчитане на дейност.
Как върви комуникацията с Министерството на туризма?
- За момента не можем да кажем, че върви, напротив –липсва. След встъпване в длъжност на новия министър г-жа Зарица Динкова направихме връзка с началник кабинета й, за да поискаме среща за обсъждане на проблемите в туризма и да дадем наши предложения за тяхното решаване. До момента такава среща не е насрочена, а комуникацията се осъществява с писма и чрез медийни изяви и коментари, което не смятам, че е редно!
Защо не ви приема министър Динкова?
- Трудно мога да отговоря на този въпрос. Предполагам, че задаваме неудобни въпроси, повдигаме болни теми и даваме решения, които не се харесват на някого. Истината е, че ние съвсем официално отправяме нашите въпроси без да има значение кой е министър в момента, защото целта е една - възраждане на българския туризъм.
Как си обяснявате, че няма диалог между държавата и бизнеса в туризма?
- Диалог трудно може да има, когато даден отрасъл не е приоритет на политическата сцена. Например, вижте бюджета и сами ще се уверите в това. Проверете европейските програми, по които има усвоени суми или по-точно по които е започната работа и отново ще се уверите в това. Министерството на туризма от деня на създаването си работи като администратор на концесии. Комуникация между него и останалите министерства липсва, а ние очакваме диалог с бизнеса.
Интервюто взе Мирослав Иванов
