Събития

Откриха крепост на император Юстиниан Велики край Златоград

   
Откриха крепост на император Юстиниан Велики край Златоград

Приключиха последните за този сезон археологически проучвания на екипа на проф. Николай Овчаров. С неговите консултации, под прякото ръководство на д-р Николай Бояджиев от РИМ-Смолян, се осъществиха археологически проучвания на крепостта. Целта беше да се проучи този важен археологически обект между родопските градчета Златоград и Неделино, каза проф. Овчаров. Изследванията са финансирани съвместно от двете общини.


Триседмичните разкопки на високия 845 м връх „Св. Неделя“ се увенчават с пълен успех. „Бяха разкрити останките  на късноантична крепост, строена вероятно в епохата на най-видния византийски император Юстиниан I Велики (527-568). Тя е била звено в отбраната на Родопите срещу варварските нашествия в Източната Римска империя (Византия). Днес от укреплението са оцелели останките от една кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигащата се на около 15 м височина кула се е откривал поглед на разстояние от десетки километри.  Крепостта край Златоград е разположена на площ от близо 0.3 хектара и е имала изразени военни функции. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в изрядност крепостните съоръжения и складове с храни. От последните се откриха десетки цели и начупени на парчета глинени делви (питоси), в които е съхранявано главно жито. Водата е черпена от дълбок близо 17 м отлично изграден кладенец, намиращ се непосредствено до южната крепостна стена. Твърдината вероятно е осъществявала визуална връзка с останалите крепости в района“, каза проф. Овчаров.


Според видния археолог, разкритата крепост допълва картината на селищния живот в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски период  (IV-VI в.) „Всъщност малката стражева твърдина е пазела пътищата между двата дяла на Великата планина. На изток по долината на Средна Арда са се намирали такива важни крепости като тези при Вишеград край Кърджали и големия укрепен град Перперикон. Районът на днешния Смолян на запад пък бил охраняван от други неголеми крепости като тези при Девин и Беден. По този начин е защитавана вътрешността на Родопите от нашествията на варварски народи, като тези на готи, хуни и по-късно – славяни“, отбеляза проф. Овчаров.

„Успяхме да хванем размера на крепостта, тя има приблизително правоъгълен план, разбира се ние сме хванали само части от стените. Дължината й е 100 метра, а ширината й е около 25 метра, което показва една площ от 2.5 декара. Разкрихме една кула, гледаща на изток, с размери 4 на 5 метра. Успяхме да хванем и части от южната стена в два сондажа, а сега буквално последните два дни успяхме да разкрием и част от трасето на западната крепостна стена. Тя е градена от камъни на хоросан, датира се в края на 5-6 век, т.е. тя е една от крепостите строени от Византия“, каза д-р Николай Бояджиев – ръководител на разкопките, от РИМ – Смолян.