Департаментът по имущество на град Москва е изпратил до съвета на директорите на руския лагер "Санаторно-оздравителният комплекс Камчия" ("СОК Камчия") в едноименния курорт директива, в която е поискал за изпълнителен директор на комплекса да бъде назначен по съвместителство сегашният директор по управление на персонала на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД Росен Григоров. Това съобщава "Дневник", който цитира копие от документа, а самият Григоров потвърди назначението му, което още не е отразено в Търговския регистър.
Смяната на изпълнителния директор на "СОК Камчия" може да се разглежда като косвено потвърждение на прогнозите, че Русия ще направи опит формално да се освободи от собствеността на курорта "Камчия", за да изпревари подготвяния в Народното събрание Закон за прилагане на международните санкции и да осуети опитите на българската държава да си върне собствеността върху лагера, наричан често "руски ексклав".
Има (ли) връзка с "Лукойл"
Копие от директивата на Департамента по имущество на град Москва беше изпратено до "Дневник" от анонимен имейл. Документът (от последните дни на декември) е подписан от първия заместник ръководител на департамента по имуществото на Москва Елена Юревна Специвцева и е адресиран до съвета на директорите на "СОК Камчия". С нея на членовете му - всички са руски граждани с изключение на досегашния изпълнителен директор Николай Недялков - е поръчано "да обезпечат свикването на съвета на директорите" и "да гласуват "за" избирането на Росен Григоров" на мястото на Недялков. Поръчано е също Григоров да бъде назначен на трудов договор "по съвместителство", което означава, че той ще запази като основно работно място и директорския си пост в "Лукойл Нефтохим Бургас".
В директивата е указана точно месечната работна заплата в евро, която трябва да получава Григоров, както и това, че като "мотивация" може да му бъде изплащано и допълнително трудово възнаграждение.
Проверка в Търговския регистър показа, че промяната на директорския пост в "СОК Камчия" все още не е отразена там, но самият Григоров потвърди за "Дневник", че изборът му е факт, както и, че е запознат със съдържанието на т.нар. директива от Москва.
"Не съм информиран предварително за назначението си, каза той. Нямам и представа защо изборът е паднал точно върху мен. Предполагам, че това се дължи на дългогодишния ми опит в управлението - аз съм в "Лукойл Нефтохим Бургас" вече повече от 20 години".
Росен Григоров каза също, че предстои да се запознае с финансовото състояние на "СОК Камчия", което по негова информация "не било цветущо". "След като видя на място за какво става дума може и да не приема, ще видим", каза още той.
Григоров отрече да знае за евентуални планове "Лукойл Нефтохим Бургас" да придобие лагера. До редакционното приключване на този текст "Дневник" не получи отговори от компанията дали има планове за придобиване, както и за назначението на служителя им.
Забавените български санкции
Директивата от Москва за новоназначението в руския лагер край Варна идва на фона на блокирането или конфискацията на руско имущество в други страни от Европейския съюз. Миналата седмица парламентът на Латвия прие специален закон за конфискацията на Дома на Москва в Рига, който също беше собственост на правителството на град Москва.
В същото време заради несинхронизирано законодателство България на практика има случаи, в които не се прилагат санкциите на Европейския съюз срещу руски граждани и компании, наложени още през 2014 г. след анексирането на Крим. Режимът на санкциите е създаден така, че е национална отговорност прилагането им. Дълго време такъв механизъм нямаше до създаването на координационна група към Министерството на външните работи.
Недостатъчната комуникация на това, което върши правителството, също създава представа, че едва ли не нищо не се прилага от санкциите. Докато спирането на руски пропагандни телевизионни канали, действията около спора с "Газпром" за плащане в рубли или недопускането на самолета на външния министър Сергей Лавров заради санкционирано лице на борда, са пример за обратното.
Но би трябвало множество български институции - от финансовото разузнаване през данъчните и гранична полиция да следят по-строго за стотиците санкционирани руски граждани след началото на войната срещу Украйна. В България, сочена като един от инициаторите още през февруари 2022 г. за замразяване от ЕС на активи на руски банки на стойност над 300 млрд. евро и имущество на руски олигарси за повече от 20 млрд. евро, не е известно да е блокирала нещо подобно на собствена територия.
Още през юли м.г. депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев каза пред "Нова телевизия", че "Камчия ще бъде българска скоро". Според него всички точки, които са използвани през годините за руски корупционен натиск и за руска пропаганда, като АЕЦ "Белене", "СОК Камчия", "Лукойл Нефтохим Бургас" и други, трябва да се върнат на България, като по този начин се прекрати и влиянието на Путин в България.
Пак през лятото на м.г. група народни представители започна работи по подготовката на проект за специален закон за прилагане на международните санкции, а според Мирчев, цитиран от "Mediapool", eдна от първите му цели щеше бъде именно руската база в курорта "Камчия". Този проектозакон трябваше да бъде представен в парламента още през септември м.г., но по неизвестни причини това не се е случило и до този момент.
През 2020 г. руският министър на външните работи Сергей Лавров обяви, че в руската Дума се обсъжда евентуалното превръщане на детския лагер край Варна в "културно-хуманитарна площадка" за прокарване на интересите на Русия в Европа. До формална реализация на тази идея обаче така и не се стигна, а дружеството "СОК Камчия" очевидно започна да изпитва сериозни финансови трудности.
Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" край Варна е изграден върху крайморски терен, придобит в една от най-скандалните сделки с държавни имоти по Северното Черноморие. Комплексът, чийто краен едноличен собственик е Департаментът по имуществото на град Москва, се намира върху терени в землището на с. Близнаци, община Аврен, на цена 9.72 лв. на кв.м.Цената е такава независимо от факта, че имотите се намират в непосредствена близост до устието на р. Камчия и граничат с един от най-големите и красиви плажове по Северното Черноморие. Справка с цените на сходни парцели по същото време 2007 - 2008 г. показа, че те са се продавали по няколкостотин евро на кв.м. До началото на строителството в терена той постепенно набъбна до близо 300 дка.
Самото дружество "СОК Камчия" е основано като българска компания през 2007 г., като по този начин е заобиколена действалата по това време забрана в българското законодателство чужденци да придобиват земя у нас. Малко след това в борда на директорите му влиза Станка Шопова. До 1989 г. тя е председател на Централния комитет на някогашната комунистическа младежка организация ДКМС и един от най-близките сътрудници на комунистическия диктатор Тодор Живков. От 2011 до 2018 г. Шопова е председател на борда на директорите на "СОК Камчия".
Договорът за изграждането на комплекса бе подписан от бившия министър на социалната политика Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на Сергей Станишев. За да улесни реализирането на руската инвестиция, кабинетът му отпусна 7.7 млн. лв. за изграждането на 10.5 км магистрален водопровод към комплекса.
Детският лагер, построен от "СОК Камчия", беше открит точно на 9 септември 2010 г. в присъствието на тогавашния премиер Бойко Борисов и вече покойния бивш кмет на Москва Юрий Лужков. По време на церемонията високопоставени български и руски гости се поздравяваха с "Честит празник".
/ Дневник
