Ако при пристигането си във Враца сте имали усещането, че сте попаднали на киноснимачна площадка или че сте забравили да изключите VR очилата, не сте единствени. Каменната прегръдка, в която планината е обгърнала града, е сякаш дело на поет или виртуоз в специалните ефекти.
Врачанският Балкан, както е по-известна тази част от старопланинския масив, е колкото красив, толкова и приветлив за любителите на дейностите наоткрито. Възможностите за туризъм в това северозападно бижу не се изчерпват със зашеметяващи гледки и спорт на открито обаче – за скромните си размери Враца има богата история и удивителни културни достижения. Част от това богатство са и врачани – известни с прямостта и непреклонния си дух.
От 2019 г. Фондация „Америка за България“ подпомага създаването на икономически възможности в региона чрез подкрепа за туристически инициативи. Първата ни инициатива в областта бе създаването, в партньорство с Община Враца и комуникационната компания Key Events Communications, на Open Vratsa – туристически портал за популяризиране на природните забележителности и културни събития в града и региона. Open Vratsa не само предлага изчерпателна информация на посетителите, но е и обединително звено за предприемачите в сферата на туризма в Северозапада.
Враца и планината. Снимка: Георги Хаджийски
Пет години по-късно работата на Фондацията за насърчаване на устойчив туризъм обхваща цяла Северна България. Последната ни инициатива в областта е конкурс за проектни предложения за развитие на туристически продукти и услуги в Северозападна България и по поречието на Дунав. (Кандидатствайте до 10 февруари 2024 г.!)
Тук сме подбрали интересни възможности за отдих сред природата и културни преживявания, които Северът предлага и които Фондацията с гордост подкрепя през последните пет години. Продължете да четете на ваша отговорност – няма да сте първите, които ще решат да останат!
Велообиколка на Северозапада
Дълги участъци от добре поддържани пътища почти без автомобилен трафик; панорамни гледки към тучни зелени полета и внушителни отвесни скали; живописни села с приветливи жители; чешми с прясна вода на редовни интервали; мандри и овощни градини; крайпътни продавачи на плодове и млечни продукти – Северозападът е рай за шосейния колоездач.
Във Велообиколката на Северозапада участват колоездачи на различни нива. Снимка: Виктор Троянов
Така смята и Еленко Еленков от спортен клуб „Бегач“. Той е добре запознат с огромния потенциал на региона – от дете посещава семейната къща в село Митровци, на няколко километра от границата със Сърбия, и е обикалял надлъж и нашир с колелото си. За повечето българи обаче Северозападът остава непознат, а етикетът „най-беден регион в ЕС“, относителната му отдалеченост от столицата и липсата на веломаркировка биха възпрели дори най-запаления колоездач.
Еленко желае да промени това. За целта от 2021 година насам той и екипите на „Бегач“ и велоклуб „Колоездач“ провеждат мащабно велосъбитие в региона всяка пролет. Подходяща както за опитни колоездачи, така и за прохождащи в спорта, „Велообиколката на Северозапада“ се провежда през уикенда, включва поне една нощувка и е насочена към бързо растящата общност от млади професионалисти и семейства с добри доходи, които водят активен начин на живот. Стотици българи и чужденци са се включили в трите издания на велоприключението до момента.
Регистрацията е отворена за тазгодишната Обиколка на Северозапада, която ще се проведе на 25 май.
Килими, природа, история, храна
Северозападът предлага много възможности за туризъм след зареждаща велотренировка. Обезателно посетете бившата столица на килимарството в България – Чипровци.
Чипровци е един от най-старите културни центрове на страната със запазени традиции още от древността. Именно тук, през XVII век, е основано първото светско българско училище. Първата история на България също е написана в Чипровци – от римокатолическия архиепископ и ключова възрожденска фигура Петър Богдан. Не на последно място, малко места въплъщават по-добре толерантната страна на българите от Чипровци – където православни и католици съжителстват мирно от векове.
Фестивалът на чипровския килим се провежда в края на април – началото на май всяка година. Снимка: Григор Толев
На Чипровския манастир и Историческия музей в града си заслужава да отделите поне половин ден. (Ако търсите малко по-различен подарък за любимите си хора, се отбийте до обновения сувенирен магазин на музея!)
За да усетите гостоприемството на местните, непременно посетете козеферма „Каряна“ и крафт пивоварната „Чипровско пиво“ – две микропредприятия, работещи за цялостното развитие на региона чрез съвместна работа с други производители на храни и напитки, къщи за гости, ресторанти и читалища.
След като се наситите на красиви шарки, културни забележителности и гастрономически изкушения, се отправете на северозапад, към село Чупрене, за да разгледате 120-годишната часовникова кула в центъра. Посетете и биосферния резерват Чупрене, съхранил едни от най-старите иглолистни дървета в страната.
В Белоградчик на север непременно отделете време, за да се полюбувате на скалните великани, формиращи феномена Белоградчишки скали. Сгушена между тях е Белоградчишката крепост – една от най-добре запазените древни крепости в България и културен паметник от национално значение. За да разгледате скалите и укреплението по наистина неповторим начин, наемете полет с балон над града и околностите от „Приключенски център Белоградчик“.
Реката и многото й тайни
Река Дунав е рай за откривателя. От извора ѝ в „Черната гора“ в Германия до украинския бряг, където реката се влива в Черно море, ви чакат над 2 850 км брегова ивица, която крие както природни чудеса, така и забележителни човешки постижения. За едно по-необичайно пътуване обаче – и за да разкриете най-добре пазените ѝ тайни, посетете нейния български бряг.
Древни и средновековни крепости, „луди“ гори, тръстикови лагуни, изобилстващи от дивеч, призрачни паметници на социалистическото градоустройство, най-старите скални манастири в Европа, разходки с каяк и гощавки с рибена чорба, очарователни къщи за гости, духовити местни хора, музеи на необичайни места – българският участък на река Дунав изобилства от възможности за туризъм.
Уверете се сами, като се впуснете в приключението „Дунав Ултра“ – 740-километров веломаршрут, свързващ северозападните покрайнини на България с Черноморието и преминаващ предимно по поречието на река Дунав. Маршрутът е разработен от визионера предприемач Борис Бегъмов, за когото „Дунав Ултра“ започва като лично велопредизвикателство. Неотъпканите пътеки, чудатите находки и разнородните общности по поречието на Дунава запленяват Борис и вече десет години той работи неуморно за развитието на туристическия потенциал на региона.
И докато велоприключенията с „Дунав Ултра“ имат своето специално очарование, пътешествениците могат да опознаят региона с предпочитания от тях транспорт. С мобилното приложение „Дунав Ултра“ ще откриете най-добрите места за отсядане и хранене, както и съвети за това какво да разгледате във всяка една точка от маршрута. Селекцията „100 Дунав Ултра забележителности“ ще стимулира всичките ви сетива и ще ви отведе на едно неповторимо пътуване във времето и пространството.
По неотъпканите пътеки
Ако не сте международен шофьор, вероятно Оряхово не е една от скорошните дестинации в GPS устройството ви. Но този малък крайдунавски град предлага много повече от фериботна връзка с Румъния и Централна Европа. Изящната архитектура от началото на XX век в центъра на Оряхово свидетелства за значимостта на града в икономиката и културата на страната преди столетие.
За да научите повече за славното минало на Оряхово, отделете време за посещение на Исторически музей – Оряхово. Инициативата на музея „Ехо от вековете“ предлага на посетителите пътуване във времето – чрез любителска стрелба с лък в средновековната крепост „Камъка“ ще се превъплътите в средновековни защитници на региона.
За да научите повече за живота и творчеството на един от най-обичаните български композитори, посетете къщата музей на Дико Илиев, която е част от комплекса на историческия музей. Неговото „Дунавско хоро“ е игрива ода за реката!
Открийте кой е Ван Ман и защо един от най-престижните институти за изкуство в Китай носи името на българин с най-новата експозиция на музея „Марин Върбанов – принцът от Оряхово“.
На изпроводяк не пропускайте да закупите книгата „Прозорец към доброто“ от музейния магазин – тя ще ви разкаже за дългата, горда история на дарителството в България. Средствата от продажбите подпомагат местни инициативи.
