Всяка година програмата Европейска столица на културата фокусира вниманието върху културното наследство, артистичния живот и творческите новости в различни градове и региони на Европа. През 2024 г. Европейски столици на културата са три малки града – Бад Ишъл в Австрия, Тарту в Естония и Будьо в Норвегия.
Норвежкият град до Северния полярен кръг е най-северната европейска столица на културата в историята на програмата на ЕС. Тя е създадена през 1985 г. и поставя културата в центъра на вниманието на европейските градове с целогодишна финансова подкрепа за събития в областта на културата и изкуството. В програмата участват страните от ЕС, кандидатките за членство и страните от Европейската асоциация за свободна търговия.
Процедурата по подбор на европейска столица на културата започва години преди обявяването на избраните населени места. Страните членове на ЕС започват да набират кандидатури сред градовете си шест години преди избора чрез министерствата на културата. Градовете, които проявяват интерес, го заявяват, съпроводен с предложения за културни събития, уточняват от пресслужбата на Европейската комисия.
Независими експерти в областта на културата и градоустройството оценяват предложенията в няколко етапа въз основа на единни критерии и препоръчват кандидатурата на един град от страна. Властите в страните членове формално обявяват препоръчания град за кандидат за Европейска столица на културата. ЕК контролира прилагането на единните правила в процедурата.
Официално посочените за европейски столици на културата разполагат с четири години преди началото на домакинството им, за да планират и подготвят програмите си, да ги разположат в дългосрочна културна политика, да ангажират европейските граждани и да подготвят нужната инфраструктура. Независимите експерти дават препоръка дали ЕК да изплати на градовете Наградата "Мелина Меркури" от 1,5 милиона евро от бюджета на Програма "Творческа Европа".
Бад Ишъл е малко населено място, но печели титлата Европейска столица на културата за 2024 г. с програма, която обхваща 23 общини в австрийския алпийски район Залцкамергут. Бад Ишъл е курортен град, известен с имперската си история. През 1849 г. австрийският император Франц Йосиф I избира града за своя лятна резиденция. Елегантната му архитектура и живописни пейзажи отразяват разкоша и великолепието на Австро-Унгарската империя, припомня Europeana, инициатива на Европейския съюз в подкрепа на сектора на културното наследство на европейските страни.
Франц Йосиф и съпругата му императрица Елизабет Австрийска, известна като Сиси, прекарват летата в имението Кайзервила. Тъкмо там през 1914 г. Франц Йосиф подписва декларацията, с която Австро-Унгария обявява война на Кралство Сърбия и така дава началото на Първата световна война. Регионът е бил значим и много по-рано в историята. Той има богати находки от бронзовата и желязната ера. Неслучайно крайезерното село Халщат дава името на цял период от желязната ера - т. нар. Халщатска култура (850 до 500 г. пр. Хр.). През XIX век при разкопки на голямо праисторическо гробище са открити инструменти и други артефакти, свързани с близките солници.
Районът е вдъхновил много художници, сред които и Густав Климт, който прекарва летата край езерото Атерзее и рисува много картини, вдъхновени от природата наоколо.
Норвежкият Будьо е избран като един от градовете от страни извън ЕС, които допринасят за европейското културно наследство. Градът се намира в северната част на Норвегия, над Северния полярен кръг и има население от около 50 000 души.
В началото на XIX век градът се развива благодарение на риболовната и морската си индустрия. В Будьо има и база на Кралските норвежки военновъздушни сили. Там се намира и Музеят на норвежката авиация. В северния град е и Fram Kino - първото кино в Норвегия, открито през 1908 г. Градът се гордее и с футболния си клуб "Будьо/Глимт", най-северният клуб-шампион в състезание от Европейска национална лига. През 2024 г. в Будьо и в целия регион Норланд ще се проведат повече от 1000 събития с акцент върху младите хора. Събитията ще бъдат концентрирани в културния квартал Стормен и неговите концертна зала, театър и библиотека, открити през 2014 г.
Тарту е вторият по големина град в Естония и е известен като интелектуалната столица на страната. Университетът в Тарту, основан през 1632 г., е най-старият университет в Естония.
Историята на Тарту датира от V век. До VII век хълмът Туме е бил укрепен със защитна стена, а през Средновековието там се е намирал и епископският замък. Днес на хълма Туме могат да се видят забележителности като катедралата на Тарту, Върховния съд на Естония и Моста на ангелите.
През вековете Тарту е бил под властта на Швеция, Полша и Русия, поради което е бил известен под няколко имена - Тарбату, Дорпат и Юриев. След обявяването на независимостта на Естония през 1918 г. градът се нарича Тарту. Естонският град има оживена културна сцена. Музеят на изкуствата в Тарту представя разнообразна колекция от естонско изкуство, отразяваща художественото развитие на нацията през различните епохи. В града се намират Естонският музей на спорта и олимпийските игри и Градският музей на Тарту. Театърът "Ванемуйн" е основан през 1870 г. и е един от най-старите театри в Естония. През 2024 г. Тарту планира над 1000 събития, изложби и дейности, свързани с концепцията "Изкуство на оцеляването".
Европейските столици на културата до 2028 г. вече са избрани и се подготвят за домакинството си. През следващата година това ще са Кемниц в Германия и Нова Горица в Словения. Финландският град Улу и Тренчин в Словакия ще са Европейски столици на културата през 2026 г. След тях са Льепая в Латвия и Евора в Португалия, а през 2028 г. Европа ще има отново три европейски столици – Ческе Будейовице в Чешката република, Скопие в Република Северна Македония и Бурж, който все още очаква официалното си обявяване от френските власти. За 2029 г. е ясно, че Европейските столици на културата ще са в Полша и Швеция, но все още не е приключил конкурсът, който ще утвърди градовете в тези страни като Европейски столици на културата.
