Възникването на "Балкантурист" е свързано с неизплатения дълг на страната ни към Чехословашката република след Втората световна война. Национализацията на частните предприятия и част от земите, включително и някои чехословашки захарни заводи и електроцентрали става повод за среща между Георги Димитров и Клемент Готвалд, чехословашкият държавен глава, който иска тези предприятия да бъдат заплатени на страната му. Тогава Димитров възразява, че на България са наложени твърде тежки репарации и няма възможност да отдели средствата. Готвалд изнамира хитроумно решение и предлага Чехословакия да бъде обезщетена като страната ни приеме чехословашки туристи, които да почиват тук. Георги Димитров се съгласява и така се създава необходимостта от организация на туризма на държавно ниво.
Така на 6 януари 1948 г. е създаден "Балкантурист". Държавата преотстъпва на българския туристически оператор редица хотели в големите български градове. Необходимостта от нов хотел на Черноморието се появява през 1948 г., тъй като съгласно договора с Чехословакия още същата година във Варна започват да пристигат туристи. Поради липсата на голям, удобен за целта хотел те биват настанявани по частни квартири. Първият хотел, изграден от "Балкантурист", се прави в курорта Св. св. Константин и Елена. В края на годината започва и строителството на новия хотел - "Роза", чието място е решено да бъде в близост до манастира "Св. св. Константин и Елена". Сградата е завършена и пусната в действие през лятото на 1949 г.
На плажа на хотел "Роза" за първи път са въведени в употреба и чадърите - изработени специално от варненската корабостроителница. Още при откриването му обаче, става ясно, че хотелът няма да успее да приюти многобройните туристи. Необходимо било да се построи още една сграда - хотел "Одесос".
През 1955 г. започва и истинското разрастване на курорта, наречен по това време "Варна", а по-късно - Дружба. Изградени са редица хотели, ресторанти, спортни съоръжения. Създаден бил и хотел "Чайка", в който да отсядат български и чуждестранни управници, световноизвестни актьори и певци.
Към средата на десетилетието настъпва и дългоочакваната промяна в туристическия поток, в който първоначално са съветски, чехословашки, полски и унгарски гости. Появяват се западни туристи, с преобладаващ брой от ГФР.
Taка, възниква идеята да бъде изграден и голям български черноморски курорт. За целта е избрана местността "Узункум", която съчетава на едно място дива гора и красив плаж. През 1956 г. е направена първата копка на новия международен курорт Златни пясъци. Постепенно се изграждат десетки хотели, докато през 1966 г. е завършен последният етап на строителството. С това начинание на практика се поставя началото на големия международен туризъм у нас.
През 1957 г. се взима решение за изграждане на втори подобен комплекс на българското Черноморие. Този път за място е избран плажът на север от Несебър. Така започва историята на най-големия български черноморски комплекс Слънчев бряг. А перспективата е била за застрояване на целия широк залив между нос Емине и Созопол.
Първоначалната концепция за строителство на Слънчев бряг, както и на Златни пясъци е сградите да бъдат не по-високи от три етажа. Когато през 1960 г. обаче започва строителството на 10-етажния "Астория" в Златни пясъци, се оказва, че високите сгради са по-подходящи.
В края на 60-те години се появява и третият наш голям морски курорт Албена. За негово място е избрано крайбрежието между с. Кранево и местността "Фиш-фиш". Албена превъзхожда другите курорти с туристическите и търговските услуги, с атракционните програми в оригиналните заведения, с центровете-базари, с отличните си условия и материална база за всички видове водни спортове и с грижи към децата.
Така в началото на 70-те години страната вече разполага със 75 000 легла и границата от десет милиона туристи е премината, но въпреки това продължава усвояването на ивицата на север и главно на юг.
По замисъла на "Балкантурист" на юг от Созопол се е планирало строителството на т. нар. Южен черноморски комплекс, който включва и Приморско. Този проект така и не се осъществява, но теренът е обхванат от мрежата на къмпинги и курортните селища. През 1987 г. България разполага с 98 къмпинга, които имат 14 165 легла в бунгала и 65 000 места за къмпиране. Измежду селищата, наричани ваканционни, две си спечелват международно признание - едното е Дюни, на юг от Созопол, другото е Елените, на север от Слънчев бряг. Със своя уникален и неподражаем стил, те посрещат първите си гости в края на 80-те.
Туристическата реклама, от която до голяма степен зависи успехът на отрасъла зад граница, се извършва от представителствата на "Балкантурист" в чужбина. Значителна роля за развитието на туризма играят международните туристически борси в Берлин, Москва, Мадрид, Милано, Париж, Гьотеборг и другаде, където българските павилиони привличат много посетители. Огромно рекламно значение имат международните прояви, сред които са - рали "Златни пясъци" и конкурсът "Златният Орфей".
През 1995 г. "Балкантурист" е приватизиран от компанията "Български туристически холдинг".
