Необходими са законови промени, с които да се уреди статутът на националните курорти, категорични са членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Чрез подобни нормативни мерки могат да се решат редица нареждали проблеми, които пречат за пълното реализиране на потенциала на страната ни като туристическа дестинация, обясни председателят на национално представената организация с 36 регионални структури Георги Щерев. Според него липсата на подобна нормативна база е причина за отлив на инвестиции и за финансови загуби, които търпят вложените в сектора. Освен председателя на БХРА по темата се изказаха и зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов, както и членовете Атанас Карагеоргиев и директор маркетинг и продажби в “Албена” АД Маргита Тодорова.
Със законова промяна е належащо да се приеме, че 50 на сто от всички събрани местни данъци и такси, концесионни и други туристически такси да бъдат разходвани целево, за инвестиции в техническа инфраструктура (ВиК, пътна, почистване и снегопочистване,електрическа), маркетинг и реклама в курортите, посочва Маргита Тодорова, директор маркетинг и продажби в “Албена” АД. Дружеството е член на БХРА.
Според зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов именно лошото управление на инфраструктурата в курортите е причина хотелиерите в Слънчев бряг всяка година да губят стотици хиляди левове пропуснати ползи. Една част от Слънчев бряг тъне в тъмнина и мръсотия веднага след края на активния летен сезон. Как да отворим обектите още за Великден, като алеите и общите части не се поддържат, риторично попита той. И допълни, че хотелиерите от години се борят с безхаберието на държавното дружество, което управлява инфраструктурата в курорта и буквално оставя всеки от инвеститорите да се оправя сам, допълни Налбантов. Източната част на Слънчев бряг, където се намират повечето хотели на първа и втора линия покрай плажа, е в пълен мрак вечер заради спряно електричество, категоричен бе Налбантов. И посочи, че западната част на курорта, която се управлява от община Несебър няма подобни проблеми. А курортът е един и не е логично да има подобна неравнопоставеност, допълни Налбантов.
Подобни проблеми срещат и хотелиерите в другите национални курорти, посочи Атанас Карагеоргиев, хотелиер от Св. Св. “Константин и Елена” и член на БХРА. Ние инвестиране милиони в туристически обекти, плащаме данъци, местни такси, всякакви налози и накрая нямаме думата при планиране на курортите, подобряване на инфраструктурата и дори такива на пръв поглед дребни въпроси като извоюването на боклука, посочи той.
Мнението на по-горе споменатите представител на БХРА е, че освен да се уредят проблемите с инфраструктурата, трябва да се улесни и участието на националните курорти самостоятелно и заедно, в панаири, борси, рекламни кампании с щандове, роуд-шоута, пресконференции и др. подобни, за най-доброто представяне на собствения туристически продукт. Както и вътрешният публичен транспорт в националните курорти да бъде изцяло екологично чист и максимално сигурен за живота и здравето на гостите. Да е изграден достатъчен паркинг капацитет за гостите, пристигащи с лични автомобили и цени съобразени с пазарните.
Освен това трябва да се направи и нужното националните курорти да отговарят на всички екологични изисквания на европейското и българското законодателство и да бъдат носители на международни отличия в тази област /син флаг и др. подобни. Изграждането на нова база за пребиваване и атракции да бъде съобразено с европейските изисквания за площ на кв.метър на един плажуващ.
Би било добре и да се оползотворяват биоразградимите отпадъци за добив на енергия, както и минералните води, посочват още представителите на БХРА.
Необходимо е и да бъде създадена туристическа полиция на пряко подчинение на МВР – методически и функционална със задача опазване на вътрешния ред, сигурност и защита от тероризъм, природни бедствия, противопожарна защита, като разходите се поемат на половина от националните курорти, а втората половина от МВР по община, предлагат още от БХРА.
Националните курорти трябва да развиват устойчив туризъм в района чрез умело съчетаване на различни видове туризъм за удължаване и преминаване и към целогодишно експлоатиране на базата за настаняване – здравен, спортен, хоби, културен и други видове туризъм. Както и да развиват собствени или да участват в други иновации в създаване на хранителна продукция в максимална близост до тях.
Необходимо е и да се обособят в националните курорти самостоятелни дружества за ВиК, ел., паркоподдържане и транспортно-техническа инфраструктура, допълват от БХРА.
За да се стимулират инвеститорите в националните курорти според представителите на бизнеса е изключително важно да се запази намалена ставка по ДДС за хотелиерски, ресторантьорски и развлекателните услуги, предлагани в обекти на националните курорти. А при рекламиране в чужбина да се ползва данъчно облекчение в размер на 10% от печалбата реализирана от националните курорти.
Необходимо е още да се определи единен размер на туристическия данък за легловата база в националните курорти от министъра на туризма. Както и да се съгласува със собствениците и/или инвеститорите в националните курорти изразходването на формирания бюджет от събрания туристически данък за ползваната леглова база в националните курорти. И да се приемат по-ниски такси за административни и технически услуги от общината при изпълнение на инвестиционни проекти и да се освободят собствениците и инвеститорите от местни данъци и такси /например данък върху недвижимите имоти/, когато същите се отнасят за обектите на вътрешната техническа инфраструктура и за обществено обслужващите обекти на територията на националните курорти.
Освен това би било логично и правилно при кандидатстване за концесии за морския плаж, прилежащ към съответния национален курорт, собственикът и инвеститорите в националните курорти да има предимство, посочват от БХРА.
За да се стимулират инвеститорите трябва да бъдат въведени и специални преференции като прилагане на облекчен режим на административно обслужване при изграждането на инвестиционни обекти в националните курорти, подкрепа при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, както и чрез национални програми и чрез европейските структурни и инвестиционни фондове. Като например административно обслужване в съкратени срокове и индивидуално административно обслужване, продажба или възмездно учредяване на ограничено вещно право върху имоти – частна държавна или частна общинска собственост, без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени, продажба или възмездно учредяване на ограничено вещно право върху терени без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени с изградена довеждаща техническа инфраструктура публична собственост, финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация, финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка, в качеството му на работодател, задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за задължителното здравно осигуряване за новоназначените работници и служители за осъществяването на инвестиционния проект, възможности за други форми за държавна помощ, институционална подкрепа или създаване на смесени дружества – за приоритетни инвестиционни проекти, данъчни облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане.
“За привличането на повече чуждестранни туристи в частта на законодателството бих посочила на първо място – решаването на проблема с визите на турските граждани. Турция е един огромен емитивен пазар не само за зимен, но и за летен туризъм”, допълни Маргита Тодорова.
--230.webp){kind=logo}
--230.webp)
