Крепостта Цепина е една от многото интересни забележителности около Пловдив, защото близостта му до Родопа планина безспорно е повод да използваме всеки уикенд за разходки сред природата и опознаване на историята. За съжаление до крепост Цепина няма как да стигнете с извънградски транспорт, тъй като тя се намира на около 6 км от село Дорково. Вариант е да хванете автобус до Велинград и след това друг – до Дорково, а пътят догоре да изминете пеша. Това не е кратък преход, така че препоръчваме по възможност да използвате собствен автомобил, или да вземете кола под наем. Възможно е в района на Велинград да има и фирми или хотели, които да предлагат организирани турове при повече желаещи.
Веднъж обаче, щом намерите как да се придвижите, обещаваме, че няма да съжалявате. Пътят до хижата и музейната част е тесен, но асфалтиран, а до тях има удобен паркинг, на който да оставите автомобила си. Изградени са беседки за почивка и пикник. В непосредствена близост има и чешма с вкусна балканска вода, от която дори местните идват да си наливат.
Изкачването нагоре е по неравен терен с лек наклон, но в никакъв случай не бихме го нарекли тежко. Ако нямате проблем с ходенето пеш, ще се справите и с маршрута, а гледките, които се разкриват, си заслужават всяка крачка. Особено в есенния период хълмовете са така нашарени, че сякаш току-що художникът е замахнал с четка и небрежно е разпилял зелено, жълто и кафяво за максимален ефект. Пътят е около 15-ина минути с нормално темпо, а и наистина няма къде да се отклоните и объркате.
Външните крепостни стени обхващат площ от 25000 кв.м, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1500 кв.м. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища, достигащи на дълбочина до 10 м. През Средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим.
В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Тя е една от последните, които попадат под тяхна власт. Цели 9 месеца жителите ѝ успяват да удържат набезите на войските и се предават основно поради това, че им свършват провизиите. Манастирският комплекс продължава да действа и след падането на Цепина под турска власт до 1666 г., когато е масовото потурчване на Родопите, пак според информационна табелка в района на крепостта.
Сред най-добре съхранените (и реставрирани) днес руини в Цепина, които привличат интереса на десетки хиляди туристи, са основите на 3 църкви и 4 дълбоки водохранилища, вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на цитаделата. В една от църквите са намерени 2 мраморни олтарни релефа, изобразяващи апостолите Петър и Павел, които днес са изложени в „Ермитажа“ в Санкт Петербург. А дарствената грамота на Алексий Слав до мелнишкия манастир „Света Богородица“, в която той за първи път споменава Цепина, се съхранява в Атонската света гора.
За разглеждане не ви трябва прекалено много време, защото голяма част остава и на въображението. Определено обаче се насладете на гледките отвисоко, които в хубаво време стигат далече отвъд селото.
При изкачването до крепостта няма входна такса, като ако комбинирате музейната част с плиоценския парк в самото село Дорково, цената е 5 лв. за възрастен. Зимното работно време е от 10 до 17 часа, а лятното 10 – 19 часа.
