Най-романтичната пътека в живописния италиански район Чинкуе тере, която носи името Via dell'Amore (Пътека на любовта), ще отвори отново на 27 юли.
По нея отново ще минават посетители, след като свлачище през септември 2012 г., при което пострадаха четирима австралийски туристи, я затвори и подчерта острата нужда от обновяване на района и прилагане на засилени мерки за безопасност.
Дългата 800 метра пътека, която е вкопана в стръмни скали и разкрива спиращи дъха гледки към Лигурско море, има 104-годишна история и бъдеще, което зависи изключително от опазването на крайбрежните пейзажи на Италия.
Преди затварянето му през 2012 г. това беше един от най-популярните участъци от 130-километровата мрежа от пътеки, които кръстосват "петте земи", които дават името на Чинкуе тере, свързвайки многоцветните средновековни села Риомаджоре и Манарола.
По ирония на съдбата, никой никога не е планирал изграждането на Пътеката на любовта. Днес селцата Риомаджоре и Манарола, кацнали на скалите с къщи, наредени една над друга, привличат милиони международни туристи.
Първоначално обаче това са били малки селища на морски фермери (не на рибари, както погрешно се смята), които са били свързани единствено с древна пътека през стръмен връх, която е била толкова трудна за прекосяване, че общуването е било трудно и в двете малки селца говорели на различен диалект.
По време на изграждането на железопътната линия между градовете Дженоа и Специя в края на 19-и век в скалите са изкопани части от пътека за работниците и магаретата, които пренасяли материали и експлозиви за влаковите тунели.
Местните виждат възможност да свържат двете откъснати пътеки. Изграждането на новия участък започва през 1920 г. и приключва 11 години по-късно.
С разкриващата се гледка към залеза и скалистия пейзаж над вълните, които се разбиват на около 30 метра по-надолу, пътеката се превръща в идеално и практично място за срещи недалече от околните селца.
След това анонимен автор с усет към брандирането изкопава надписа Via dell’Amore върху скалата, като по този начин се ражда романтичното име на пътеката. Петдесет години по-късно - през 70-те години, местните власти поставят пейки, посветени на митологични фигури на страстта от Купидон до Ерос.
Единственият проблем – Пътеката на любовта е изградена на стръмен и рушащ се планински склон, в регион, в който често има свлачища.
Защо бяха необходими 12 години за повторното отваряне на дългата 800 метра пътека?
Министърът на туризма на Италия Даниела Сантанке, която ще открие пътеката по-късно този месец, казва:
"Виждали ли сте Лугурия? Това е регион, който се издига рязко от морето. Трябваше да впрегнем цялата планина и да сме сигурни, че всичко е напълно безопасно."
"Целият проект е струвал 22 млн. евро," според кмета на Риомаджоре Фабриция Пекуня.
Туристите ще могат да минават по пътеката отново от 27 юли, като си направят резервация онлайн или си купят билет на място. На час по пътеката ще могат да минават максимум 400 души. Това е нова мярка, която има за цел да ограничи пренаселеността.
Интересното е, че желаещите да си организират пълни сватбени церемонии на Пътеката на любовта ще трябва да изчакат до следващата година, когато ще бъде отворен малък амфитеатър, който ще бъде и ботаническа градина.
Кметът Пекуня гарантира, че още от това лято ще могат да се организират сватби в тесен кръг само с няколко гости. В крайна сметка, никой не може да контролира романтиката и хората, които искат да разменят брачни обети на Пътеката на любовта.
