Ангелският остров в залива на Сан Франциско има дълга и особено интересна история. Макар и да се намира на само 10 километра от града, мнозина го игнорират, пише BBC. Неговият основен опонент е остров Алкатраз, който привлича туристи от цял свят и позволява на гостите да се запознаят с един от най-суровите и популярни затвори в историята на САЩ.
САЩ се нареди на първо място в редица туристически класации, предлагайки най-различни атракции и курортни градове, а Сан Франциско остава емблематичен със своите улици и трамваи, музеи, зелени паркове и други. Достатъчно е да включим и островите, за да останем категорични, че всеки турист ще може да се наслади на едно незабравимо изживяване.
Ангелският остров може да предостави всичко на гостите и според американците, които го посещават, e перфектното бягство от града. Мнозина избират да го посетят, пренасяйки своите велосипеди за кратка разходка по павирания вълнообразен маршрут с дължина от 8.8 километра.
Ангелският остров е с площ от 3.1 квадратни километра и спокойно може да се обиколи за един ден. Посетителите могат да се насладят на впечатляващите гледки към Сан Франциско. Островът има впечатляваща гледка към мостът Голдън Гейт и Алкатраз, предлага и редица точки за снимки и постове в социалната мрежа.
С подобни показатели е трудно за мнозина да разберат защо Ангелският остров е толкова игнориран. Причините не са никак малко. Сан Франциско е туристическа дестинация с особена слава и изисква време за опознаване. Туристите по-често прекарват времето си в изследване на града, неговите винарни и арт квартали, но когато дойде време за разходка до остров, болшинството се спира на Алкатраз.
Ангелският остров има достатъчно история и не отстъпва по-нищо на своя съсед. Макар и официално да не се разглежда като затвор, някога е изпълнявал подобна функция.
През далечната 1882 г. се появява на картата с помощта на Китайският акт на изключване. По време на Златната треска в САЩ, китайските мигранти заливат страната и започват да предлагат своите услуги. Мнозина работят в мините, докато други намират място във ферми и текстилни фабрики, американската железница също е построена от китайци.
Отначало никой не обръща внимание на броя мигранти, но когато Европа също започва да изпраща пълни кораби към Новия свят, ситуацията излиза извън контрол. Първата икономическа криза идва през 70-те години на XIX век и много американци - тези, които вече се възприемат за коренно население - обвиняват мигрантите за своите несгоди. През 1875 г. се въвежда първи закон за справяне с кризата и се забранява на азиатци да влизат в страната.
Изключването на китайското население идва само седем години по-късно. Законът посочва, че всеки "гост" от Азия, като най-много мигранти пристигат от Китай, подлежи на инспекция. Процесът е бавен и се построява сграда на едно от пристанищата в Сан Франциско, която да събира новодошлите на едно място. Броят им е толкова голям, че накрая конгресмените са принудени да изберат друга точка за разтоварване на пристигащото население.
Ангелският остров идва в услуга и властите гонят шепата мексиканци и техния добитък, за да направят място на новодошлите. Прокудените мексиканци са използвали острова като ферма и са били един от най-големите производители на месо в Сан Франциско за конкретния период. Процесът по създаването на бежански лагер отнема близо 20 години и отваря врати през 1910 г.
На тази скромна площ от 740 акра се събират близо 500 хиляди души от 80 различни държави. Процедурата показва някои расистки практики, за които и до днес не се говори в САЩ. Случващото се на този остров не е включено в учебната програма. Богатите и заможни пътници от Европа са предоставяли своите документи на капитана, преди да стигнат сушата. Парите им са имали тежест и са позволявали безпроблемно влизане в страната. Всички останали, включително азиатци, мексиканци и руснаци, трябвало да отидат на Ангелския остров за карантина.
Островът е функционирал като мигрантски лагер от 1910 г. до 1940 г. и никой не е категоричен колко са били настанените хора. Остава само информацията, че за този период са обработени документи на повече от 1 милион души. И докато Алкатраз е събирал най-опасните хора от престъпния свят на САЩ, Ангелският остров е предлагал подобни условия на много невинни хора, търсещи своя късмет.
Цялата система за работа с мигранти по-скоро е приличала на огромен затвор, отколкото на миграционен център. Останките от тази институция могат да бъдат посетени и разгледани от туристите, като днес са възстановени и много от написаните "поеми" и "благодарности" по стените на бараките.
Ангелският остров се превръща в концентрационен лагер и за германци и японци през Втората Световна война. През 1942 г. са изпратени близо 700 японски мигранта, като 600 идват от Хаваи и още 100 са събрани от други територии. Културният център често прави специални изложби, в които пострадалите разказват своята история.
Японските мъже били насилствено откъснати от семействата си, пътували са няколко дни в лоши условия и накрая са се озовали на острова. Агресивните действия се предприемат веднага след атака на Пърл Харбър. Семействата им доброволно се присъединяват към тях, когато разбират къде са. Изложбите показват снимки на семействата, които живеят в лагера, както и на дневните им занимания, включително строяване пред американския флаг, пеене на химна и други.
От всички мигранти, които бягат от Европа, включително германци, японците нямат никакво право да кандидатстват за американско гражданство. Освен лагерите, островът има военно наследство под формата на стари бетонни платформи, върху които са монтирани артилерийски оръдия.
Някои от сградите са изоставени и отворени за посетители, като все още могат да се забележат ръждясалите инсталации за зареждане на снаряди. Именно там се разкрива една от най-красивите гледки към моста Голдън Гейт. От другия край на тази база се намира и ракетната площадка Нике, която е трябвало да защитава американците по време на Студената война. Днес на нейно място са поставени само информационни табели, показващи някогашната военна техника.
Форт Макдауъл е една от най-старите сгради на острова. Той също е играел ролята на концентрационен лагер, но през Първата и Втората Световна война се превръща в ключова точка за изпращане на войници към Европа. Като първа отбранителна линия на САЩ, фортът е бил дом на повече от 300 хиляди войници по време на Втората Световна война.
Фортът е практически малък град с достатъчно сгради за разглеждане и изследване. Не всички са отворени за посетители, тъй като се смятат за опасни. Местните предлагат историческа обиколка около сградите, както и истории на войниците, които са заминавали за фронта. Извън историческия контекст, тук се намира един от лагерите за нощувка, както и някои планински пътеки за колоездене и разходки.
Островът разполага с няколко малки плажни ивици. Перленият плаж е един от най-посещаваните, но температурата на водата е значително по-ниска от тази по плажовете на Сан Франциско. Нощувката под звездите е възможна, но идва с изисквания. Налични са около 16 примитивни лагера, където един турист може да разпъне палатка. Морският бриз е прохладен през деня, но след залез става леден. Местата се резервират много бързо и са заети за месеци напред. Препоръките за това приключение са обвързани с по-сериозна екипировка. На острова има две фирми, които дават такава под наем, ако гостите не искат да пренасят по-сериозен багаж.
Ангелският остров предлага много на своите гости, стига да бъде предпочетен пред по-популярния затвор на остров Алкатраз.
