Подхранваният от туризма строителен бум е в ход по продължение на стотици километри девствена брегова ивица в Албания. А строежите се нуждаят от огромни количества вода.
Тази ситуация разпали битка в публичното пространстро, на фона на интензивното развитие в Албания, което приветства инвестициите след десетилетия на дълбока бедност, причинена от комунистическото управление и неговия хаотичен колапс.
Местните се съпротивляват на строителната дейност по крайбрежието, като казват, че плановете за отклоняване на водата към развиващите се райони застрашават собственото им икономическо оцеляване.
В долината на река Шушица в Южна Албания няколко села се обединиха срещу нов проект за прекарване на вода от реката в района до близкото селище на брега, съобщава France24.
"Битката за водата е битката за нашите деца и за нашето бъдеще“, казва Лулезим Барди от близкото село Братай, едно от селата, след като отпи глътка от водата на Шушица.
Природно богатство или ценен икономически ресурс?
Наблизо стотици сини тръби са подредени на строителна площадка, където работата е спряна, докато не приключи оценката на въздействието върху околната среда на спорния проект.
Ако проектът бъде рестартиран, тръбите ще бъдат използвани за изграждането на 17-километрова линия за пренос на вода от един от изворите на реката до Йонийското крайбрежие, където туризмът процъфтява.
Местните жители призовават властите да отменят плана, започнат за първи път през 2019 г. и финансиран със заем от 9.5 милиона евро от германската държавна банка KfW.
Сотир Захо Алиай от Братай казва, че подобни проекти са били обмисляни и в миналото, но така и не са реализирани.
"Нито едно подобно съоръжение не е построено поради социалните, икономическите и екологичните последици“, каза Алиай, докато разгръща голям транспарант над каменния мост на Братай с надпис „Спасете нашата Шушица“.
80-километровата Шушица е един от няколкото притока на по-голямата река Вьоса - един от последните непреградени водни пътища в Европа, на който албанското правителство даде статут на национален парк миналата година.
Класификацията гарантира най-високо ниво на защита на реката и нейните притоци.
"В национален парк е забранено отклоняването на речни води. Такъв проект би засегнал не само биологичното разнообразие и екосистемата, но и местната икономика, която зависи от реката“, твърди Бесяна Гури от природозащитната група EcoAlbania.
Министърът на околната среда на Албания Мирела Кумбаро отхвърля твърденията на еколозите, заявявайки, че проектът не навлиза в защитена зона.
"Източникът, който ще бъде използван за въпросния акведукт, не е в националния парк“, коментира Кумбаро, защитавайки плановете на правителството да стимулира инвестициите в страната.
„Албанското правителство не крие амбицията си да развива устойчив елитен туризъм в хармония с околната среда“, категорична е тя.
Битката за "синьото злато"
Въпреки обещанието, натискът от природозащитните групи се увеличава и правителството търси изход от ситуацията. Този месец активисти от цяла Албания и съседна Босна се събраха близо до каменния мост на Братай срещу проекта.
Сред демонстрантите бяха „смелите жени от Крушчица“ - група активистки от Босна, които протестираха в продължение на 500 дни, започвайки през 2017 г., за да попречат на изграждането на малки водноелектрически централи на река в тяхната страна.
"Вземането на вода от нас би съсипало бъдещето ни. Това би било катастрофа, край на селското стопанство, край на нашия добитък. Това е нашата битка за оцеляване“, казва Илия Бомбай, един от протестиращите.
Повечето демонстранти твърдят, че подкрепят икономическото развитие на страната, но призовават правителството да търси по-устойчиви решения. Други казват, че Шушица вече е засегната от изменението на климата и в някои части на реката почти не остава вода през лятото.
С повече от 150 реки и потоци, Албания е богата на водни ресурси, но лошото им управление води до чест недостиг.
"Поради изменението на климата човек трябва да се подготви за всички сценарии. А битката за „синьото злато“ е основното предизвикателство на новото хилядолетие, коментира пред AFP Фердинанд Бего, професор по природни науки в университета в Тирана.
