Много градове по свете вече прилагат мерки за възпиране на прекомерния туризъм. Но в същото повечето хора са съгласни, че туризмът носи ползи за икономиката и от него зависи прехраната на милиони семейства.
При това положение как би изглеждал един идеален туристически пазар? Местните жители на популярните дестинации вероятно биха предпочели малък брой посетители, които правят големи разходи, за да се сведе до минимум безпокойството и да се увеличат максимално приходите.
The Economist класира световните дестинации според тяхната привлекателност за международните пътници. Подреждането дава представа кои градове са най-близо (или най-далече) от този идеал за "идеалния туризъм".
Брой на посетителите
В абсолютно изражение Лондон и Токио оглавяват класацията за най-голям брой чуждестранни гости през 2023 година с по 20 милиона посетители, следвани от Истанбул със 17 милиона.
Глобалните градове и бизнес центрове обаче по принцип привличат много посетители. Ако обаче броят им се раздели на местното население, Амстердам, Париж и Милано заемат първите три места със забележителните съответно 10, 8 и 6 пристигания от чужбина на всеки местен.
През последните години местните власти в Амстердам активно се опитват да ограничат потока от туристи, като намаляват предлагането на хотелско настаняване, забраняват круизните кораби и повишават хотелските данъци. До този момент обаче усилията им не се увенчават с особен успех и привлекателните канали на града продължават да привличат милиони посетители.
Какво печелят местните?
Туристическите разходи за атракции, настаняване, транспорт и др. са били най-високи в Дубай (29 милиарда долара за миналата година), следван от Лондон с 21 милиарда долара и Сингапур с 19 милиарда долара.
Амстердам, Париж и Дубай пък са спечелили най-много, ако се гледат туристическите разходи, разпределени на всеки местен жител - съответно $11 200, $9200 и $8200 годишно. Посетителите на Амстердам са похарчили четири пъти повече на тази база от тези на Милано, например.
Съвсем логично е, че ако "натъпчете" прекалено голям брой туристи в един град, приходите на човек от населението биха скочили драстично. От тази гледна точка пренаселеността има някои предимства. Някои градове обаче успяват да постигнат добри резултати и без прекомерни тълпи от туристи по улиците.
Посетителите на японския исторически град Осака харчат по $4900 на един жител, докато тези в Мадрид харчат по $4300. Нито един тези два града обаче не е особено натоварен, съответно с четирима и двама посетители годишно на всеки местен жител.
Но в очите на местните това не изглежда точно така. Властите в Осака обмислят да таксуват чуждестранните туристи с входна такса, за да се борят със „свръхтуризма“, а по улиците на испанската столица вече започнаха да се появяват антитуристически графити.
По всичко личи, че балансът между икономическите ползи от туризма и негативните ефекти, които той оказва върху част от местните жители, особено онези, които не са заети пряко в този сектор, ще става все по-труден.
--230.jpg)
