За да избягат от горещите вълни и рекордните жеги в традиционните летни дестинации, все повече туристи се стичат към по-хладни климатични зони като Норвегия и Швеция за своите ваканции.
Северноевропейските държави промотират т. нар. "хладканции" (от англ. "coolcations", което е игра на думи включваща "cool" ("хладно") и "vacation" ("ваканция"), за да привлекат посетители в своите умерени климатични условия.
Случаят на Кати Падила е точно такъв. По принцип тя живее в Тенерифе на Канарските острови, които са една от най-популярните летни дестинации в Европа, но решава да дойде в Норвегия, за да избяга от летните жеги.
„Норвегия привлече вниманието ни преди много време заради зеления пейзаж, планините и леда“, разказва петдесетгодишната държавна служителка пред шведското издание The Local, докато се разхожда по т. нар. „пътека на троловете“ - серпентинен планински маршрут към норвежките фиорди.
През 2023 г. чуждестранните нощувки са се увеличили с 22% в Норвегия и с 11% в Швеция според официалната статистика, главно поради края на ограниченията, свързани с COVID-19 през 2022 г., и поевтиняването на скандинавските валути, което прави цените там по-привлекателни за чужденците.
Проучване, направено в Германия за туристическата организация Visit Sweden, също установява, че двама от всеки петима души планират да променят навиците си за пътуване поради жегата в Южна Европа, избирайки различни сезони или по-хладни дестинации.
"Популярността на "хладканциите" не е свързана само с времето. Става въпрос за пътуване до места, където не само температурите са по-ниски, но и навалицата не е толкова голяма", казва управителката на Visit Sweden Сузане Андерсон.
Убийствени летни жети
За някои хора пренаселените средиземноморски плажове и горещите вълни, причиняващи горски пожари, правят много от традиционните летни дестинации нежелани.
В днешно време мнозина предпочитат да се потопят в някое студено езеро или да напълнят дробовете си с чист въздух на планински преход в относителна изолация.
Когато британската туристка Пам слиза от круизния кораб на величествения фиорд Гейрангер, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, тя очаква студени и неприветливи метеорологични условия.
Но вместо с палто и вълнени дреги, тя се оказва по сандали и тениска.
„Беше прекрасно. Просто вече не искам да седя на шезлонг, да чета книга, да стана, да отида да хапна нещо и да се върна на шезлонга. Предпочитам да посетя различни места, да открия историята им и просто да ги разгледам", казва още тя.
Честотата и интензитетът на екстремните горещини са се увеличи от 1950 г. насам и ще продължат да го правят с прогреса на глобалното затопляне, според експертите по климата на ООН. До 2050 г. половината от населението на Европа може да бъде изправено пред топлинен стрес с висок или много висок риск през лятото, като смъртните случаи, свързани с горещината, потенциално ще се удвоят или утроят с повишаването на температурата с между 1.5 и 3 градуса по Целзий средногодишно.
„Испания - не става. Гърция - не става", коментира 74-годишният френски пенсионер Жерар Гролие, докато слиза от автобус в село Гейрангер в Западна Норвегия.
Той и дъщеря му Виржини избират тази дестинация защото климатът е много по-приятен.
„Не сме защитили нашата планета и сега това се отразява на туризма", казва тя.
Как село с 300 жители посреща 6000 туристи?
Столицата на Лапландия в Северна Финландия, Рованиеми, регистрира 29% скок на нощувките миналата година.
"Тук сериозно се усеща нарастването на популярността на "хладканциите". Тенденцията започна преди години, но се засили с горещите лета в Южна и Централна Европа“, коментира пред The Local Санна Каркайнен, която промотира туризма в Рованиеми.
Напливът от туристи, жадни за "охлаждане", обаче има и своите проблеми, включително скок в цените на наемите в Airbnb, както и суматохата по улиците.
"Основната ни грижа е да няма твърде много хора едновременно“, подчерта Ян Уве Тригестад, бивш кмет на норвежко село, в което акостират круизни кораби с по 6000 пътници и 2000 членове на екипажа.
"Това село е малко. В Хелесилт има между 280 и 300 жители през зимата. Очевидно става дума за културен шок, когато изведнъж толкова много хора се изсипат на такова място", казва той.
По думите му обаче местните са се адаптирали и се радват, че местните забележителности са интересни за гостите.
