Риболовният туризъм в България става все по-популярен и дори надхвърля границите на страната, а годишно близо 250 000 са посещенията на българи и чужденци по водоемите във вътрешността на страната. Все повече граждани на Република Северна Македония избират този вид почивка в южната част на България. Българите пък прекарват ваканцията си с въдица в Румъния. Годишните приходи за държавния бюджет само от любителски риболов са между 4 и 5 млн. лева. Това казва в интервю за БТА изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) д-р Николай Георгиев.
През последните години интересът към риболовния туризъм се увеличава, той нараства не само на територията на нашата страна, а активен риболовен туризъм се наблюдава във всички държави от Източна Европа, отбеляза Георгиев.
По данни на регионалните структури на ИАРА в Благоевград и Сандански много македонски граждани си купуват седмичен билет за улов на риба, който е на доста ниска цена от 4 лева. Интересът на тези туристи е към пъстървовите видове риба по българските високопланински реки в Пирин и в Родопите.
Изпълнителният директор на Агенцията съобщи, че за 2023 г. са били продадени 242 595 риболовни билета. По думите му това означава, че освен хората, които идват в България за риболовен туризъм, голям процент от населението на страната съвместява този спорт с почивката си.
За първите шест месеца на тази година продадените билети са 132 000. Ако се запази тази тенденция до края на годината, ще имаме почти с 20 000 риболовни билета повече, продадени тази спрямо предходната година, посочи Георгиев. Той отбеляза, че статистика за чуждестранните посетители трудно може да се направи, защото освен Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, всеки риболовен магазин, който има сключен договор с Агенцията, може да продава билети. Риболовни билети продават и различните рибарски сдружения в страната. За да бъдат системно обобщавани подобни данни, е необходим и допълнителен административен капацитет на Агенцията, посочи изпълнителният й директор.
Цените на билетите
Годишният билет за риболов сега струва 25 лева. Билетът за мъже над 65 години и за жени над 60 години е 12,50 лева, 6-месечният стандартен билет е 15 лева, месечният - 8 лева, а седмичният - 4 лева. Агенцията издава и безплатни билети за любителски риболов за хора с увреждания и за деца до 14 години. Политиката на Агенцията от последните години е да запали родителите да водят децата си да практикуват риболов. За началото на тази учебна година от Агенцията са планирали в училищата в по-големите градове на страната, в часовете по биология, да раздадат на децата плакети на рибите в България.
Легалните рибарници в България
На територията на страната към момента има 668 броя активни рибовъдни стопанства за сладководна аквакултура, която е доминираща, и основно става дума за шаранови стопанства, разказа изпълнителният директор на Агенцията. Заедно с този вид риба се отглежда и пъстърва, и бял толстолоб, бял амур, а основно в Родопите, Стара планина и Пирин се развъжда дъгова и балканска пъстърва. Вече се появяват и стопанства за европейски или американски сом, например близо до Варна, както и за щуки. В последните години се разкриват и стопанства за различни есетрови риби - руска и сибирска, веслонос, които също могат да се открият край Варна, язовирите "Студен кладенец", "Кърджали" и в "Огоста", където е най-голямото есетрово стопанство на Балканите, каза Георгиев. Разцветът на тези рибни стопанства е заради еврофинансирането по ресорна програма в последните програмни периоди, в това число и за този.
Удобствата за туристите
На много места в страната край рибарниците има изградени беседки и барбекюта, има и такива, където е позволено отсядането с палатки или каравани с осигурен достъп до електричество. Ако човек търси подобно преживяване, в страната има достатъчно места, които да посети, коментира Георгиев. Той обаче посочи, че досега не са водени разговори с Министерството на туризма за съвместни действия за стимулирането на риболовния туризъм в България. Ако такива разговори се инициират на ниво министерства, ние бихме откликнали и бихме дали добрите примери в страната, бихме помогнали за установяването на контакти между рибарниците и туроператорите, коментира Георгиев.
Този вид туризъм би съдействал за удължаването на летния туристически сезон, защото най-добрият период на практикуването му започва през есента, когато температурата на водата вече е между 18 и 22 градуса. Тогава рибата става много по-активна в търсене на храна преди зимата.
Географското разпределение
Най-много рибарници има в Южна България, защото там температурата е с около 4-5 градуса по-висока целогодишно. Освен това полупланинските и високопланинските язовири са по-дълбоки и студени, а тези, които са разположени в територията на Тракия основно, са по-плитки, топли, особено на места, където имат ТЕЦ и ВЕЦ, те са целогодишно топли. Това позволява на рибата цяла година да е активна и да се размножава повече, коментира Георгиев. Това са сред причините най-развитите рибни стопанства да са в Южна България край Стара Загора, Пловдив, Сливен, Пазарджик, Кърджали.
Климатичните проблеми
Анализите на температурата на водата в тези рибарници показват, че тя постепенно се повишава, достигайки 29-30 градуса, отчита се намаление на кислорода в нея, в резултат на което рибата започва да измира. Проблем има и в няколкото стратегически язовира в Южна България, в които водата е намаляла четири път под нормалното си равнище, което също се отразява негативно на живота на водните организми, каза Георгиев. По думите му в момента Агенцията е затрупана със сигнали за бедстващи или измиращи риби в язовир "Пясъчник", както и в поне седем-осем реки в южната част на страната. Освен да се чака дъжд, в садковите стопанства по закон е предвидено при критично водно равнище садките да се изместват в по-дълбоката част на водоемите, като това вече се прави в язовирите "Копринка" и "Жребчево".
Борбата с недобросъвестните рибари
Агенцията извършва минимум два пъти в годината проверки на рибните стопанства - през пролетта и за Никулден. Извън тези проверки при зарибяването във всички видове водоеми е задължително присъствието на служител на Агенцията, който да установи наличието на ветеринарно-медицински сертификат, че рибата няма заболяване. Зарибяването не било ефективно, ако не се прилага така нареченият режим хвани-пусни, според който рибарят може да задържи един екземпляр от по-едрите видове риба, а останалата част от улова трябва да се върне във водоемите.
За съжаление в България криминализирано деяние е само уловът с ток, с взривни вещества, а останалите нарушения попадат в графата административни, коментира изпълнителният директор на Агенцията. По тази причина с промените в ресорния закон се предлага санкциите, които и сега не са малки и могат да достигнат до 4000 лева, да станат доста по-сурови и не толкова във финансовата си част, а в посока на криминализиране на определени деяния, обясни Георгиев. Той даде пример с рибар с влезли в сила 21 наказателни постановления за хиляди левове за улов с мрежи, като сумите не могат да се съберат, защото извършителят няма средства. Подобни примери, по-думите на Георгиев, създават в обществото усещане за безнаказаност и водят до задълбочаване на проблемите с незаконния улов.
Увеличаване на правомощията на служителите на Агенцията
Изпълнителният директор на ИАРА съобщи, че с преминалата вече обществено обсъждане наредба, подготвена от МВР, се предлага да се вменят допълнителни правомощия на близо 170-те служители на Агенцията, които отговарят за рибарството и контрола. От ИАРА са предложили да има звукова и светлинна сигнализация на служебните им автомобили. Искаме специален режим на движение на автомобилите - такива, каквито имат служителите на Агенцията по горите, каза Георгиев. Настоява се инспекторите на ИАРА да получат правото да задържат бракониери и да могат принудително да ги отвеждат до най-близкия полицейски участък. Искаме да имаме и стоп палки, каза изпълнителният директор. Той мотивира предложенията с фактите, че бракониерите обикновено се движат групово, те много често са въоръжени с хладно оръжие, сред тях има агресивни и пияни.
Нормативните промени
Агенцията и земеделското министерство работят по промяна на Закона за рибарство и аквакултури, с които да се предвиди възможността реки да бъдат отдавани за стопанисване на риболовни сдружения, които да се грижат за зарибяването им и да имат право сами да определят цената на билетите. По предложените законови промени се водят разговори и с Националния съюз на ловците и на риболовците.
Законът не е променян почти от 20 години с изключение на "козметичен" ремонт през 2018 г., както и изменения от 2003 и 2006 г., каза изпълнителният директор на ИАРА. В предложените промени Агенцията е ползвала опита на Румъния, Словакия, Словения, Хърватия по отношение на стопанисването на рибния ресурс, който, също както и в България, е изключителна държавна собственост. В Румъния например всички водоеми от вътрешността се стопанисват от местните ловно-рибарски дружинки или сдружения, разказа Георгиев. Тези организации отговарят за определени участъци от реките и имат ангажимент към зарибяването им и охраната. Те имат права и да определят цена на различните билети, в зависимост от това какви видове риби се срещат, дали са благородни или са "плевелни". В момента Агенцията отговаря за всички водоеми във вътрешността на страната, по Дунав и морето. Георгиев отбеляза, че в България сдружения стопанисват само няколко големи язовира - "Копринка", "Сопот", "Дъбника" и "Горен Дъбник" до Плевен. Сред причините за предложените нормативни проблеми е кадровият дефицит и натовареността на служителите на Агенцията, основно в борбата с недобросъвестните рибари.
Повече ли ще се плаща за ловене на риба
Изпълнителният директор на ИАРА посочи, че цената на годишния билет, която е 25 лева, не е променяна от повече от 20 години. Ако сравним с всички страни около нас, цената на нашия билет е най-ниска, като я съотнесем с цената на шарана, пъстървата или на морските риби, излиза, че в България едногодишният билет е горе-долу на цената на един шаран, коментира Георгиев. По думите му е редно тази цена да се индексира, както и цените на всички услуги, предлагани от Агенцията. Индексация е необходима и на цените за стопански риболов. Изпълнителният директор на ИАРА не се ангажира с това колко ще поскъпне билетът, но даде пример с Република Северна Македония, където годишният билет струва между 3 и 4 пъти повече от българския.
