Публицистът и общественик Евгени Кънев описа в социалните мрежи почивката си по родното Черноморие. Преди няколко седмици той също така е бил и в Гърция и може да направи сравнение между двете държава. Ето неговия пост във фейсбук:
Отиваме на концерт на млада българска певица на българското Черноморие. Прекрасна сцена между скалите в зеления двор на хотел - със страхотна гледка към морето. Статуите само помпат значимостта на мястото като нещо средно между културен парк и аристократичен уют за морски отдих. Романтиката блика в слънчевия залез. Почва и концертът - певицата дава всичко от себе да направи вечерта празник. И така до средата.
Тогава на нейния зов публиката да танцува с нея на пясъчния дансинг пред сцената - майки си пускат тригодишни дечурлиги. Които съвсем насериозно се възприемат за част от шоуто и се качват на сцената до певицата. Особено едно от тях така и не й даде мира до края, буквално врейки се в краката й.
Вероятно и публиката, съдейки по нас - вече нямаше как да се абстрахира и да слуша песните вместо да мери границата на търпението на певицата.
Отначало тя реагира позитивно към малчугана. После между песните го заговори дали не свири на инструмент и на позитивния му отговор - с надежда за адекватна реакция на майка му - пожела като има музика да слуша, а не да играе. Всуе. Малчуганът даже започна да използва сцената за засилка за скокове в пясъчника пред нея. Никаква реакция от родителите му. На следващата почивка певицата го пита дали иска да се снима с него - с възкликване “това ли било?" към снимащата дебилна майка и надежда, че най-после тя ще го прибере. Но… това само ускори края на концерта - като певицата някак си се събра да го довърши без бисове, а направо покана за снимки към публиката.
Разбира се, не пропускам големият отсъстващ - любезните частни домакини, които не са се сетили за охрана на гостенката. И сами си провалиха събитието.
Та по-голямата тема, за която отворихме дума на връщане е сравнението с Гърция - където също бяхме наскоро. Обикновено винаги се фокусираме да сравняваме плажовете, водата, природата, храната и … избираме Гърция.
Но не са те факторите за този избор - според мен. А човешкият отпечатък. И плажовете ни са по-красиви и удобни със своя прекрасен пясък - но са занемарени. И гледките ни не са по-лоши - но водата не е толкова чиста.
И дори храната започва да наваксва - с ежедневни доставки от самата Гърция на прясна риба и морски дарове. Но нещо ни дразни да изпитаме същото удоволствие.
Просто в Гърция от десетилетия морският туризъм е семеен поколенчески бизнес и в огромна конкуренция става само все по-добър - с храна, с обслужване, с внимание към клиента, с отношение.
У нас тъкмо ти хареса един ресторант - на следващата година я се сменил собственикът; я е напуснал вежливият сервитьор, заменен от някой сърдитко на живота; я вече няма къде да се паркира от лъскави джипове; я клиентелата е направила бицепси и гърбове и пр. И всичко направено - в канала.
Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас - последните станаха първи.
Чувате ли ли сте първото изискване на българските купувачи на имоти в Гърция Да няма други българи наоколо. Дотам стигнахме.
Простотията у нас се сдоби с огромна, непреодолима власт и пари. Поведенческият й код е “имам пари, плащам и правя каквото си искам".
И като погледнете отгоре какво виждате - цялата страна работи за простотията, мутрите и мошениците и все чакаме кога това ще стигне своя предел.
А в медиите изглежда най-мразени са образованите и културни хора. Излиза, че човек вместо да се гордее, че е “умен и красив" или да се старае да бъде, това стана обидно, защото сякаш е по-престижно да си тъп и грозен..."
