Един изключително интересен проект с подчертано научна стойност вече отчита резултатите от своята дейност. Това е проектът, реализиран от международен екип, в който влизат учени, изследователи и университетски преподаватели от Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, Историческия музей в Приморско, Студентското общество за компютърно изкуство, Музей „Лувър“ в Париж и Института за изследвания на Югоизточна Европа към Академията на науките на Румъния. В част от дейностите активно участие взема и Националният експедиционен клуб „ЮНЕСКО“. А самият проект носи името „DigiAmphorae“ и е подпомагнат от програмата на Европейския съюз – Еразъм +, съобщи за TravelNews проф. Христина Богова, ръководител на проекта и декан на Факултета по библиотекознание и културно наследство към УНИБИТ.
Обект на проучване са античните амфори от региона на Аполония Понтика (дн. Созопол). Целта е свързана с насочване на научните открития по посока разработване и предоставяне модерни отворени образователни ресурси в областта на археологията, историята и менажирането на културното наследство.
Интересът към античността и търговските контакти по Черно море от години е основен в центъра на внимание на различни проучватели. Амфорите са сред най-добре изучените керамични съдове от Античността в Средиземноморския и Черноморския басейн, обясни Богова. Масовото им присъствие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първостепенен критерий за хронологията на живота в тях и за определяне на важни особености от развитието на икономиката им. Използвани като амбалаж за пренасяне на различни стоки с кораби, днес амфорите имат голямо значение, защото дават възможност да се проследят търговските връзки на древните народи, и то главно на онези, които са били в постоянен контакт с морето и морските пътища.
В древността в амфори са пренасяли вино, зехтин, маслини, животински мазнини, смолисти вещества (предимно за корабостроенето), зърнени храни. Появяването на амфората трябва да се търси в ранните векове от развитието на древногръцката цивилизация, а разцветът й настъпва през класическата и елинистическата епоха (VI—I век преди нашата ера). За гръцкия й произход говори и нейното име „ἀμφορεύς“ или по-старата форма „ἀμφορεύς“ от думите „ἀμφο„—„от двете страни“, и „ρεύς“ — "нося", което означава „съд за носене от двете страни“ или „съд с две дръжки“.
Амфорите са сред най-добре изучените керамични съдове от Античността в Средиземноморския и Черноморския басейн. Масовото им присъствие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първостепенен критерий за хронологията на живота в тях и за определяне на важни особености от развитието на икономиката им. Като универсална търговска тара на своето време те са сигурен белег за направлението, обема, номенклатурата и формите на значителна част от търговските контакти между гръцките полиси, а също – между тях и съседните им земи.
Отделно от това като самостоятелен икономически отрасъл производството на амфори и търговията с тях в басейна на Черно море са важен показател за уточняване на относителния дял на отделните полиси в икономиката на региона. Особен интерес за историята на Древна Тракия представлява изследването на находките на амфори в хинтерланда на гръцките полиси и в по-отдалечените от морските брегове райони на страната в периода VІІ–V в. пр. Хр. В него могат да бъдат обособени няколко направления: анализ и датиране на отделните комплекси, съдържащи импортни амфори; уточняване на времето, произхода, обема и пътищата на проникването им във вътрешността на страната; поява и динамика на разпространяване на този вид съдове, произведени по бреговете на Понта.
Най-ранните амфори, открити досега по нашето черноморско крайбрежие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата ера, посочи проф. Богова. Те са с широко и закръглено тяло и не много висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от широки пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава боя. Произходът на тези амфори, чийто внос по нашето крайбрежие се засилва през втората половина на VI век пр. н. е., трябва да търсим в района на центрове като Милет или остров Хиос, с които през тази ранна епоха крайбрежието поддържало оживени търговски връзки. Ето защо, на определени обекти по Българското Черноморие археологическите проучвания водят началото си от преди повече от 100 години. Вниманието предимно е съсредоточено към места по южното Черноморие - Созопол, Несебър, Приморско. Проучвания са водени и на север.
Използват се различни способи за проучвания, които продължават и в момента, обясни проф. Христина Богова. Един от най-интересните е свързан с подводната археология. 1959 г. е рождената година на българската подводна археология. В района на нос Калиакра в Черно море се извършва експедиция, която има за цел да потърси следи от битките водени в този регион между Руската и Османската империя през 1791 г. В следващите години проучванията по българското крайбрежие се развиват, като се съсредоточават в региона на античните градове по южното Черноморие.
През 1978 г. в Созопол е разкрит специален център за подводна археология. Работещите в него изследователи и специалисти са ангажирани активно с проучването и опазването на подводното културно наследство на България. От основаването си до сега центърът се явява най-старото учреждение от своя тип в Източна Европа и представлява първата подобна институция, работеща активно в Черноморския басейн.
Повече за самия проект, както и резултатите от него – онлайн база с данни, обучителни модули, видеофилми и др. можете да видите на интернет сайта на проекта - https://digiamphorae.eu/, както и в профилите на проекта в социалните мрежи.
Мирослав Иванов
