Четири сдружения на туроператорите са в готовност да излязат на протест срещу промените в Закона за туризма, които са обявени за обществено обсъждане, и с които се цели създаването на Гаранционен фонд за защита на българските потребители при фалит на някоя компания. Това се разбра от среща днес в Българската търговско-промишлена палата, на която се събраха представители на Обединение „Бъдеще за туризма“, Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Сдружение „Туризъм“ и новата Българска асоциация за устойчив туризъм (БАУТ). Текстовете са подготвени от Министерството на туризма и са пуснати за обществено обсъждане от служебния министър на туризма Евтим Милошев.
Протестът може да се проведе на 3 септември вечерта, като на 2 септември 2024 г. изтича срокът за предоставяне на становища по предложенията за създаването на Гаранционния фонд. И четирите организации ще изпратят своите мнения до ведомството. На срещата не присъстваха представители на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), която подкрепя промените в закона, но и тя изрази критики по отношение на липсата на контрол в проекта.
Байко Байков от УС на Българска асоциация за устойчив туризъм предложи протестът да се проведе на 3 септември, за да се изрази позицията на бранша. „Министерството на туризма да изтегли закона и да се започне отначало, като текстовете да бъдат пренаписани“, заяви той. Според него правната дирекция на министерството не е адекватна от 10 години и пречи на бранша. Байков поиска оставките им. „Това са хора, които не работят в полза на бранша, а само го саботират“, коментира Байков. Туроператорите в залата призоваха още да се иска оставката и на Мая Никовска, която е директор на дирекция "Туристическа политика" в министерството. Никовска е от времето на ГЕРБ, когато министър беше Николина Ангелкова.
Свидна Динева от ОБТ също се обяви за протест, с който браншът да си заяви позицията по текстовете за създаването на Гаранционния фонд и да поиска оттегляне на проекта. Новият председател на БАТА Одисей Спасов предложи да се изпратят писма до всички парламентарни групи в Народното събрание, до председателя на Комисията по туризъм в парламента Цончо Ганчев и до Министерския съвет, че сдруженията на туроператорите са против приемането на закона.
Председателят на ОБТ Павлина Илиева съобщи, че е разговаряла по проблемите на среща с министър Милошев, който е обещал, че „текстовете няма да продължат напред без съгласието на бранша и без постигането на консенсус“.
Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева обяви пред TravelNews, че до 2 септември 2024 г. се събират становищата на браншовите организации и на туроператорите. „Очакваме да внесат своите становища и предложения. Всичко ще бъде обсъдено с бизнеса и ще бъде отчетено всяко едно мнение преди внасянането за одобрение от Министерския съвет и Народното събрание“, каза Георгиева.
В бъдещия Гаранционен фонд трябва да правят вноски самите туроператори и той трябва да покрива евентуалните щети, докато сега се работи на принципа със застраховки, но те не обхващат целия риск на пътуващите. Изискването е на Европейския съюз и е залегнало в директивата за защита на потребителите при пакетни пътувания с туроператор, който им е продал общо самолетен билет (или друг транспорт), хотелско настаняване и трансфери. В момента само България няма такъв Гаранционен фонд от всички страни-членки.
„Ако законът се приеме в този вид, ще се отвори вратата за сивата икономика. По време на работните срещи с Министерството на туризма се обсъждаха различни варианти и модели на Гаранционния фонд. Представеният проект обаче не съдържа желаните от нас текстове, което ни разочарова и подкопа доверието ни в Министерството на туризма“, обяви пред TravelNews Павлина Илиева. От организацията настояват за модела, който те са предложили, а именно да се правят вноски във фонда на базата сключен договор между туроператора и крайния клиент. Всеки трябва да бъде задължен да вписва договорите си във фонда и така ще подлежи на контрол, каза Илиева. Тя допълни, че ако няма клиент – физическо лице, тогава няма да се подава информация и да се внасят пари във фонда. Според нея изцяло в проекта лисва глава за контрол и контролен орган в бранша.
Павлина Илиева и Димитър Балтов от ОБТ
Павлина Илиева посочи, че вноската в Гаранционния фонд не трябва да бъде на база процент върху целия оборот на туроператора. При работа с оборот за бъдещ период много лесно могат да се манипулират данните с цел плащането на по-малки вноски. Това е предпоставка за бързо източване на фонда, както и за некоректно плащане от страна на туроператорите, обясни тя. Именно заради това от ОБТ настояват вноската към фонда да бъде процент от сумата на регистриран договор с клиент и той да получава сертификат, че неговата сума е обезпечена от Гаранционния фонд. Така всеки туроператор ще подписва договор с клиента и няма как да го скрие, защото потребителят ще го търси и изисква. По този начин всички туроператори, предлагащи пакети, ще трябва да са регистрирани и да участват в Гаранционния фонд. Така контролният орган ще бъде самият клиент, а не чиновници или администрация, защото той ще си търси сертифика, смята Илиева. А всички останали туроператори, които нямат договори с крайни клиенти, трябва да бъдат на отчетност във фонда, но няма да правят вноски до момента, в който не сключат такъв.
В проекта се предлага създаването на туроператор А и туроператор Б. Към първия ще се регистрират всички, които работят с крайни клиенти и ще правят вноски в Гаранционния фонд. Въвежда се нов правен субект – туроператор Б, който не работи с крайни клиенти. Той предлага и продава набор от туристически услуги или туристически пакети само на други търговци - туроператори или туристически организатори, с оглед включването им в техни туристически пакети, предлагани, продавани и осъществявани от страна на последните на и към пътуващи - крайни потребители, пише в проекта. Тези туроператори продават услуги на други компании и затова няма да са длъжни да правят вноски към новия гаранционен фонд. „Разбирам разграничаването, защото това са две различни дейности с едно и също име, но тези компании ще бъдат поставени в неравностойно положение“, каза Павлина Илиева. За Туроператор А са изброени много задължения, изисквания и наказания, докато за Туроператор Б няма никаква отчетност и контрол, а ще ползва облекчените данъци в туризма. Освен това никъде в проекта няма залегнали изисквания само за онлайн туроператори в новата реалност.
Председателят на Сдружение „Туризъм“ Венцислав Кръстев настоява туроператорите от тип Б също да имат задължения и да се осъществява контрол върху тях. „Има опасност повечето фирми да се пишат, че са Туроператор Б и не работят с крайни клиенти, за да не плащат вноски в Гаранционния фонд и съответно няма кой да ги контролира“, каза Кръстев. И от това сдружение настояват туроператорите от тип А да плащат вноска във фонда на базата на продаден туристически пакет. Според Кръстев не трябва да бъде на базата процент от оборота, защото може фирмата да има приходи от различни дейности. Той даде за пример, че ако се продаде имущество или актив, не трябва да се взима този оборот при определянето на вноската.
„Не знам чия идея е този идиотизъм като Туроператор А и Б и никъде го няма това с две отделни регистрации“, заяви Димитър Попов, председател на новата Българска асоциация за устойчив туризъм. Гаранционният фонд трябва да се интересува единствено от пакетите с директна продажба и това трябва да се отразява в справките, изпращани всяко тримесечие. И само от този оборот трябва да зависи размерът на банковата гаранция/обезпечението, обясни Попов. Според него никъде в законопроекта не е упоменат размерът на обезпечението и праговете, а това е най-важното. „Къде са финансовите показатели, от които зависят праговете за обезпеченията?“, попита той. Попов също е за оттеглянето и редакция на законопроекта.
Байко Байков от същото сдружение допълни, че създаването на туроператор Б е прах в очите. Такъв вид съществува в Сърбия (бивша Югославия), а ние сме част от ЕС и трябва да вземем моделите от страни-членки. Той подчерта, че има добри примери в скандинавските страни. Според него не може Туроператор Б да остане извън контрола на фонда, защото той също е част от Закона за туризма и подлежи на регистрация. Байков смята, че Гаранционният фонд трябва да се управлява от бизнеса, а не от министъра на туризма. Така е например във Великобритания. „Има опасност при нас да се получи конфликт на интереси, защото разрешителните за дейността се издават от министъра на туризма, а в същото време той трябва да контролира и туроператорите във фонда. Ние като бранш трябва да контролираме и управляваме фонда“, коментира още Байков.
Зам.-председателят на БАТА Георги Рачев също подчерта, че министърът може да манипулира фонда, защото той ще назначава управителен съвет. Той допълни, че в предложените текстове на министерството няма нищо по отношение на вноските, които трябва да плащат туроператорите. „Това не са нашите пари, а на българските туристи и са за тяхна защита“, посочи той. Според него е важно бизнесът да има контрол над фонда, защото с натрупването на пари в него, ще спадат вноските. От друга страна в закона трябва да залегнат и текстове за изразходването на парите, защото има неясноти, че те може да бъдат инвестирани, а това е притеснително кой и как ще ги използва целесъобразно, каза Рачев.
Зам.-председателят на ОБТ Димитър Балтов отбеляза, че контролът е изключително важен, защото може да се появат схеми за източването на Гаранционния фонд. „В него ще се събират пари и трябва да е ясно къде ще отиват и при какви условия ще се харчат“, подчерта той.
Мирослав Иванов
