Оригинални плочки с клинопис на 3 хил. години от Вавилон ще можете да видите през следващите месеци в бургаския Археологически музей. Те са част от изложбата „Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ и са предоставени от Историческия музей в Котел.
Какво представляват плочките?
Глинените плочки с клинопис от Шести век пр. Хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е известен като един от най-големите благодетели на възрожденския град. Те са пет, с различни размери, а върху тях са изписани важни за времето си финансови документи.
Архивът на вавилонския род Егиби включва около 1700 глинени таблички, които документират финансовата дейност на рода в периода от 606 до 482 г. пр. Хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия.
Архивът обхваща пет поколения и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими имоти, роби, както и за отпускане на заеми и плащане на данъци. Табличките подробно описват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната табличка е датирана 547 г. пр. Хр., а най-късната от 536 г. пр. Хр.
Клинописното писмо
Клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години пр. Хр. в Месопотамия, в земите на днешен Южен Ирак.
Върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли символи с формата на вертикални, хоризонтални и коси клинчета, като впоследствие плочките се изсушавали или изпичали.
Инструментът, с който се е “пишело”, представлявал писец от тръстика или друг материал - той бил известен по-късно като стилус. Древните писари били дълбоко уважавани и се ползвали с висок социален престиж, като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
Пътят на клинописните плочки от древния град Ниневия до музея в Котел
През 1876 г. българинът от Котел Петър Матеев участва в археологическа експедиция в Близкия изток под ръководството на Джордж Смит - известен археолог, чиято работа променя представите за древната култура на Вавилон и Асирия.
Джордж Смит е роден в Лондон и става известен с разчитането на „Епосът на Гилгамеш“, което потвърдило библейските разкази за Всемирния потоп. След откритията в град Ниневия, Смит оглавява нови експедиции, за да намери липсващи части от текста.
През 1876 г. той идва в Цариград, за да получи разрешение за разкопки и там се среща с Петър Матеев.
Кой е Петър Матеев?
Мъжът има интересна биография. Той е един от най-известните ерудирани, родолюбиви българи. Общественик, журналист, сътрудник на много европейски и български издания. Произхожда от стар котленски възрожденски заможен род.
Образование получава в родния си град, а по-късно учи в Протестантския колеж на Малта и работи в английската поща в Цариград. Матеев приема предложението на Смит, но е предупреден от английския консул, че като българин може да срещне затруднения, затова сменя името си на Питър Матюсън и се представя за английски поданик.
След получаване на султанския ферман, Смит и Матеев тръгват на пътешествие, в което откриват хетски надписи. По пътя те изследват културни и социални особености на региона и местни жители. Когато стигат до Багдад, ситуацията се усложнява поради бунтове и те решават да се върнат обратно.
По пътя Смит заболява и умира в град Алеп. Матеев успешно се завръща в Цариград и оставя след себе си клинописните плочки, които са много редки и се съхраняват в Котленския музей. Неговият пътепис и автобиография са ценни исторически източници, които документират важността на българския принос в световната археология.
