Знаковите 75 години от откриването на уникалното си златно съкровище чества тържествено Панагюрище. С културни прояви е наситена седмицата до 8 декември, деня, в който през 1949 г. тримата братя Дейкови намират уникалната реликва.
С огромен интерес бе посрещната премиерата на филма „Тракийското съкровище - прегръдката на боговете“, обясни директорът на местния Исторически музей доц. Атанас Шопов.
Доц. Атанас Шопов
Градът е домакин и на международния научен форум „Панагюрското златно съкровище 75 години по-късно“. Днес и утре ще се проведе и винарско изложение под надслов „Целувката на виното“.
На 7 декември е спектакълът с участието на група „Антична Тракия“, певческата група „Ксана“ и демонстрацията на гладиаторска школа на вълчите войни „Лудус Луперкалис“. Вечерта е авторският спектакъл на Диана Дафова „Танцът е живот“.
Финалът на тържествата е на 8 декември. Тогава от местността Мерул към площад "20 април" ще премине факелно шествие. Жителите и гостите ще се насладят на концертите „Съвременното съкровище на Панагюрище“ и на детския спектакъл „Десетото съкровище си Ти“.
На тържествата присъства вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж са честванията.
По ирония на съдбата емблематичното съкровище ще посрещне юбилея си в Америка. От началото на ноември до 3 март 2025 г. колекцията участва в изложбата в прочутия музей „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис, посветена на Древна Тракия.
Хиляди посетители са видели оригинала на Панагюрското златно съкровище в специално създадената зала трезор в града. От 2012 г. досега деветте уникални съда гостуват редовно по месец на Историческия музей в Панагюрище по споразумение с Археологическия музей в Пловдив и Националния исторически музей. Сред ВИП гостите, възхитили се на съкровището, са представители на ЕС, посланици, чуждестранни делегации от Балканите, Европа и Азия.
Уникалните предмети в залата трезор в Панагюрище
За хората в Панагюрище срещата със съкровището е празник - за нас то е емблема.
Всеки посетител е ценен, защото отнася магията на великолепните съдове, на античните майстори, на Панагюрище, сподели развълнуван доц. Шопов.
В залата трезор в музея, създадена специално, е експонирано изключително копие на оригинала, изработено от 22-каратово злато. Съдовете и изображенията върху тях са възпроизведени абсолютно точно. Всеки артефакт е поставен в отделна витрина и посетителят може да го разгледа от всички страни и отблизо да се наслади на неговото великолепие, казва шефът на Историческия музей в Панагюрище.
Залата трезор в Панагюрище
Точното място в нивата в местността Мерул, където е открито съкровището, е обозначено. Дотам има път и всеки любител на старините може да се поклони на земята, опазила съкровището през хилядолетията.
Няма нищо случайно в това, че точно край Панагюрище е открит този шедьовър на златарското изкуство. През епохата на Възраждането
в града има 23 златарници, в които се изработват накити.
Това показва, че традицията е наследена, а златното съкровище не е явление, изгубено във времето, казва доц. Шопов.
Градът, прочут с участието си в Априлското въстание, се гордее с уникални образци на възрожденската архитектура - дома на Райна Княгиня, родния дом на проф. Марин Дринов, Тутевата къща, Лековата къща, Дудековата къща. Безспорен фаворит и катализатор на посещения в града обаче е експозицията на съкровището.
Доц. Атанас Шопов
В мултимедийното пространство към залата трезор има карта на света, на която са посочени държавите, в които е пътувало Панагюрското съкровище.
Прави впечатление, че много сериозен интерес към тракийското изкуство проявява Япония, където съкровището е гостувало най-много пъти. Обиколило е почти всички държави в Европа, в САЩ също е показвано няколко пъти.
При гостуването си в най-посещавания музей в света - Лувъра, през 2015 г. Панагюрското съкровище предизвика истински фурор сред ценителите.
Фиалата и ритоните са изработени в Лампсакос за одриски цар
Амфората е с впечатляваща изработка
Панагюрското златно съкровище се състои от девет съда с общо тегло 6,164 кг.
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета - една фиала и осем ритона, единият от които е под формата на амфора. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статус и са използвани от тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция - те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Фиалата е особено изразителна - около полусферичната издатина е разположен бордюр от малки розети; венец от 24 жълъда и три фриза с уголемяващи се африкански глави - общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата.
Най-големият от предметите представлява амфора-ритон, тежаща 1,7 кг. Дръжките ѝ са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. А три от каничките са изящно изработени във формите на богините Хера, Афродита и Атина. Особено впечатляващ е златният ритон, оформен като предна част на тяло на козел. От надпис върху фиалата е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия.
Братя Дейкови предали имане за милиони, взели по три заплати
Автор: Хенриета Георгиева
Прочутото Панагюрско златно съкровище е открито съвсем случайно на 8 декември 1949 г. в нива на 2 км от града.
Докато копаели глина в района на керемидената фабрика край река Мерул, на дълбочина 2,2 метра, тухларите Павел, Михаил и Петко Дейкови попадат на деветте златни антични съда.
"Елате да видите на музикантите тръбите!", извикал Павел. Така определил изящните ритони, изработени с форми на рогове.
Тази красота е само за музея, казали братята и се погрижили за съкровището.
Братята Дейкови със съкровището
Измили съдовете в реката и ги наредили на дъска да се отцедят. Върнали се да търсят едно от ушенцата на амфората, което било паднало.
В черна пазарска чанта занесли съкровището на околийския началник Стефан Калпаков.
Три дни съдовете били изложени зад витрините на хавлиената фабрика, за да ги видят всички панагюрци. Съкровището било охранявано само от един-единствен милиционер с пушка.
Добре че се падна на честни ръце, казвали местните. Завършилият във Виена археолог Петър Горбанов, който работел в местния музей, съобщил за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей.
Тук е открито съкровището
Съкровището било отнесено в Пловдив и заведено в инвентарните книги на местния Археологически музей. По-късно по правителствено решение отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после - в Националния исторически музей.
Общинският съвет в Пловдив определил награда за братята Дейкови по 10 000 стари български лева, което се равнява на двуседмичната им заплата. След протестно писмо на Община Панагюрище вдигат наградата на 30 000 лева - около три тогавашни месечни заплати.
През целия си живот братя Дейкови остават тухлари. Никога не изразили съжаление, че са предали съкровището на държавата, а не са го присвоили.
Доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив: Нашият музей пази първото копие, има още две
Разговаря Хенриета Георгиева
- Доц. Кисьов, с какви документи пътува Панагюрското златно съкровище до изложбата в Лос Анджелис?
- Изложбата в Лос Анджелис е осъществена съобразно нормативната наредба. Има договор между Министерството на културата и музея "Гети" за осъществяване на експозицията. А всички музеи, които участват в изложбата с различни експонати - както например ние участваме с Панагюрското златно съкровище, имат подписани договори с министерството.
Включително съм дал писмено съгласие в изложбата да участва не само Панагюрското съкровище, но и останалите артефакти, тъй като редът е такъв. Така че документално това, което касае музея, е уредено.
- И за предишни гостувания на съкровището в изложби в чужбина ли е процедирано по същия начин?
- Когато съкровището гостува някъде по линия на сътрудничество на Министерството на културата, се процедира така. А когато отива някъде по инициатива на НИМ, тогава го урежда Националният исторически музей, който подготвя и документите.
- Не би ли трябвало музеят в Пловдив като стопанин на Панагюрското съкровище да има решаваща дума, когато НИМ организира участие в изложби извън страната?
- Да, ние имаме думата. Както когато съкровището отива в Панагюрище например, искат съгласие.
- Т.е. няма нещо, което би трябвало да смущава широката публика около пътуването на съкровището по света?
- При гостувания по линия на Министерството на културата няма притеснения.
- Едно ли е копието на Панагюрското съкровище, с което пловдивският музей разполага?
- Първото копие, което е изработено, си стои в музея. То винаги досега е било тук. То не е златно копие - изработено е от мед и е позлатено, за разлика от това, което е в НИМ и в Панагюрище.
- Оригиналът ли се съхранява в НИМ?
- Там е оригиналът и златното копие, изработено преди години. Още едно златно копие има в Панагюрище.
