"Интересът към пътувания в България и чужбина през 2024 г. беше много голям. След пандемията туризмът полудя." Това каза в студиото на Нова телевизия Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма.
По думите му почти всички къщи за гости и хотели у нас са пълни за празниците. "Българите се научиха да резервират нощувки по-рано. "Като казвам "по-рано" имам предвид, че още докато са в хижата, те я запазват за догодина", отбеляза експертът. Така се създават и лични връзки между хотелиерите и гостите - те поддържат връзки през цялата година.
След една много силна година, включително и за зимния туризъм у нас, Румен Драганов очаква и една много силна 2025 туристическа година.
Годишно у нас се регистрират около 25 млн. пътувания. Тези на българи, които пътуват в чужбина, са 8.5 млн., каза още Драганов. Според оценките му българите вече търсят не най-евтината почивка, а се насочват към лукс и ходят в хотели с повече звезди. Това се отразява и на качеството на услугата, която се предлага. В последните години са регистрирани повече хотели с повече звезди или има преминаване от една категория в по-висока.
Според Румен Драганов връщането на ДДС-то в туризма на 20% няма да се отрази на цените за потребителите. Няма луфт за това, като в момента туризмът в България поддържа цени по-високи от тези в Турция, но по-скъпо е в Гърция. Последната разлика се дължи обаче на скъпия туризъм в Южна Гърция и островите, а не на северните части, където ходят предимно българите.
Отварянето на границите с влизането ни пълноценно в Шенген тази нощ няма да доведе до пореден отлив на българи от родните курорти, убеден е Румен Драганов.
Той обаче посочи и един много сериозен проблем - липсата на държавна политика, включително и по отношение на собствеността. България не се е научила да експлоатира възможностите за туризъм и да използва културно-историческото си наследство, както и всички допълнителни възможности, които търсят туристите у нас. Освен музеи, археологически резервати и други подобни атракции, Румен Драганов даде за пример планината Витоша, за която се говори все още за лифтовете по отделно. Все още не е ясна собствеността на лифтовете, а планината, съчетана с туристическите точки в София, може да бъде притегателна сила. България има нужда от общо 60 лифта и навсякъде проблемът със собствеността стои.
