Сайтът за пътешественици Fodor's Travel всяка година публикува списък с дестинации „жертва“ на масовите туристически потоци, поради което са строго противопоказани за онези, които търсят спокойствие. Листата посочва местата, където масовият туризъм оказва устойчив натиск върху територията и местните общности. Целта на ежегодния Fodor's No List е да повиши осведомеността на пътуващите за проблемите, които многолюдните тълпи от туристи могат да причинят – от въздействието върху околната среда до негативното влияние върху местната инфраструктура и качеството на живот на обитателите.
Дестинациите, включвани в No List-а, са разделени в три основни категории: природни забележителности, които имат нужда от „почивка“ от големите туристически потоци, за да се възстановят, като Еверест и Шотландските планини; културни горещи точки, засегнати от пренаселеност и изчерпване на ресурсите, като Амстердам и Тайланд; места с водни кризи, като Агридженто в Италия и Оаксака в Мексико.
Ето 10 туристически дестинации, които в списъка за 2025-а са посочени като особено „страдащи“ поради многолюдния интерес към тях и е за предпочитане засега да се избягват. Дори изобщо да нямате намерение да се запътите натам или да не можете да си го позволите, не е лошо да знаете какво се случва с природата и социалния статут на доскоро райски кътчета, където от години или десетилетия вилнеят тълпи туристи. Понякога това действа възпитателно…
Бали, Индонезия
В Бали туризмът и околната среда са тясно свързани. Икономиката на острова процъфтява благодарение на туризма, който зависи от „здравето“ на природните дадености. През 2023 г. Бали посрещна около 5,3 милиона посетители, което е повече от нивата преди пандемията, но все още е по-малко от 6,3 милиона през 2019 г. През първите седем месеца на 2024 г. туристите са се увеличили с 22% в сравнение със същия период на 2023 г., достигайки 3,5 милиона. Увеличаването на туристическите потоци засили натиска върху инфраструктурата на острова. Плажове като Кута и Семиняк са покрити с боклуци, а местните системи за управление на отпадъците се борят да се справят. Изчислено е, че островът произвежда 1,6 милиона тона отпадъци годишно, от които само 48% се управляват правилно и едва 7% от пластмасовите отпадъци се рециклират. В резултат на това 33 000 тона пластмаса попадат в реките и плажовете на Бали всяка година, заплашвайки местните екосистеми. Природозащитната организация World Wildlife Fund (WWF) критикува туристическия бум на Бали от десетилетия, подчертавайки липсата на устойчиво планиране. Марта Солиго, професор в Университета на Невада, подчертава как прекомерният туризъм е довел до проблеми като повишаване на разходите за живот, шумово замърсяване и автомобилни задръствания, влошаване на отношенията между туристи и местни жители.
Класическа Европа
През първото тримесечие на 2024-та международните пътувания в Европа достигнаха рекордни нива с увеличение от 7,2% спрямо данните отпреди пандемията. Това доведе до пренаселеност, повишена издръжка за живот, натиск върху инфраструктурата и културна уравниловка. Напрежението избухна през лятото с протести в различни европейски локации като Барселона, Майорка, Канарските острови и Венеция, където жителите демонстрираха срещу негативното въздействие на масовия туризъм. Въпреки икономическите ползи, като например 16,9 милиарда евро, генерирани от туризма на Канарските острови през 2023 г., бързото нарастване на туристическия поток направи разходите за живот неустойчиви за жителите. В Лисабон например 60% от жилищата се предоставят за сезонни почивки, което намалява възможностите за дългосрочно наемане от местни хора и увеличава разходите им. В Барселона има над 10 000 лицензирани ваканционни жилища, като наемите са се повишили с 68% в сравнение с времето отпреди десет години. Местното правителство обеща да отмени всички лицензи за краткосрочно отдаване под наем до 2028 г., но според активисти тези мерките са недостатъчни. Амстердам предприе незабавни действия, като забрани акостирането на океански круизни кораби, ограничи речните круизи и намали броя на ваканционните жилища с 30%. Остава обаче да се види дали тези действия ще бъдат достатъчни за смекчаване на негативните ефекти от масовия туризъм.
Ко Самуи, Тайланд
Ко Самуи, остров с площ от 95 квадратни мили (228,7 кв. км) в Тайландския залив, привлича туристи от десетилетия с луксозните си курорти и вили. През 2023 г. той посрещна 3,4 милиона посетители, а очакваното увеличение за 2024-та е 10-20%. Този поток изостри проблемите с управлението на отпадъците, като към 200 000-те тона натрупан боклук всеки ден се добавят още 180-200 тона. На острова има малко използван инсинератор и неработеща пречиствателна станция за отпадни води. Нерегламентираното застрояване увеличи рисковете от свлачища и увреди околната среда. Експертите призовават за устойчив, дългосрочен план за справяне с тези проблеми и запазване на острова.
Връх Еверест, Непал
Туризмът в Непал решително се е променил отпреди 70 години, когато алпинистът и изследовател Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей за първи път покориха върха на най-високата планина в света. Броят на посетителите в Националния парк „Сагармата“ се е увеличил повече от два пъти през последните 25 години, причинявайки пренаселеност и екологични проблеми. Селата в близост до базовия лагер към Еверест са се превърнали в салони за чай и хотели, генерирайки огромни количества отпадъци. Експертите призовават за ограничаване на броя на туристите и алпинистките експедиции, за да се защити крехката околна среда в региона. Въпреки проблемите, туризмът продължава да се разраства с рекордните 487 издадени разрешителни за изкачване на връх Еверест през 2023 г.
Агридженто, Италия
Агридженто в Сицилия, където е Долината на храмовете със запазените останки на седем антични храма от епохата на гръцката колонизация, е изправен пред тежка водна криза, изострена от изменението на климата и продължителната суша. Недостигът на вода се дължи на остаряла система от акведукт и лошо управление. Въпреки отпуснатите от правителството средства работата по модернизацията върви бавно. Кризата заплашва дори безценни исторически обекти като Долината на храмовете. Сериозният проблем принуди някои бизнеси да затворят и създаде много трудности за хотелите и семействата. Регионалните власти прилагат краткосрочни и дългосрочни стратегии, като реактивиране на кладенци и изграждане на инсталации за обезсоляване. Продължителната суша обаче доведе до режим на водата и протести на жителите. Икономиката на Агридженто, силно зависима от туризма, е под натиск поради водната криза, която има риск да се влоши още повече с увеличаване на броя на посетителите.
Британските Вирджински острови
Туризмът е един от стълбовете на икономиката на тези карибски острови на изток от Пуерто Рико, но има нарастващи опасения относно въздействието му върху околната среда и местните хора. Круизният туризъм, на който се дължат 72% от посещенията, се е разраснал със 17% през първата половина на 2024 г. в сравнение със същия период на 2023-та. Круизните туристи обаче харчат по-малко на сушата, отколкото гостите на курорта, което води до по-малко местни икономически ползи. Съществуващата инфраструктура не е в състояние да се справи с нарастващия брой посетители, а кораловите рифове са подложени на стрес поради изменението на климата и нерегулираните туристически практики. Правителството работи без план за туризъм от 2011 г., но обещава такъв до 2026 г. Има обаче опасения, че той няма да е достатъчен за справяне с настоящите проблеми.
Керала, Индия
Щатът Керала, известен като „Страната на Бог“, е разположен в най-югозападната част на Индия по брега на Индийския океан. Това е най-развитият в икономическо и инфраструктурно отношение регион в необятната азиатска държава и той отбеляза бум на туризма с 21,8 милиона местни и 649 057 международни посетители през 2023-та. Това донесе ползи за икономиката, но причини сериозни екологични и социални проблеми. Липсата на регулиране доведе до свлачища и влошаване на околната среда, особено в чувствителни райони като Мундакай и Хоралмала, където смъртоносни свлачища взеха близо 200 жертви това лято и оставиха след себе си поне още толкова безследно изчезнали. Езерото Вембанад, основна туристическа атракция, е застрашено от замърсяване и неконтролирано развитие. Правителствените инициативи за насърчаване на устойчивия туризъм все още не са доказали своята ефективност за смекчаване на тези проблеми.
Киото и Токио, Япония
Въпреки мерките, предприети в двата мегаполиса за справяне с пренаселеността от туристи, като камери за автомобилните задръствания и специални системи за предаване на багаж, проблемът продължава да тежи. Според Nippon.com тези стратегии не работят, защото са необходими много по-радикални решения, а туристите често не знаят правилата. През 2024 г. туризмът в Япония достигна рекордни нива с повече от 3,2 милиона чуждестранни посетители през юли. Отслабването на японската йена стимулира пътешествениците да посещават страната. Притокът на туристи обаче увеличи цените на вътрешните пътувания и създаде проблеми с пренаселеността на места като Камакура южно от Токио – политическа столица през Средновековието, а днес място на десетки запазени будистки и хиндуистки храмове. Тук в светилището Котоку-ин се намира и Великият Буда – 13-метрова бронзова статуя на Буда, устояла на страховито цунами през XV век.
Местните власти вдигат цените и въвеждат ограничения, за да направят туризма по-малко достъпен. Например цената на железопътния билет Shinkansen за чужденци се е увеличила със 77%, а кметът на половинмилионния град Химеджи е предложил по-високи цени за туристи от чужбина. Пренаселеността е причина и за недостиг на работна ръка в сектори като кетъринг и медицинско обслужване. Местното население усеща последиците от туризма: трудно резервира евтини хотели, а хранителните пазари губят традициите си. Въпреки тези проблеми туризмът помага за съживяването на някои умиращи селища. JNTO – националната туристическа организация на Япония, промотира активно по-малко посещавани дестинации, за да балансира очакванията на посетителите, да защити околната среда и да отговори на нуждите на местните общности.
Оаксака, Мексико
По време на пандемията от Covid-19 много жители на Северна Америка се преместиха в Мексико, което доведе до разрастване със 77% на туризма от 2020 г. насам в щата Оаксака, историческият център на чийто едноименен главен град е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това предизвика увеличаване на наемите и напускане на местните жители или невъзможност те да си позволят да живеят в центъра на града. Английският език измести испанския, а много сгради бяха превърнати в туристически съоръжения. Туризмът наложи комерсиализацията на културни символи като мескал (характерна местна ракия от агаве) и фолклорния фестивал „Гелагеца“. Натискът върху обществените услуги нарасна, създавайки проблеми с водоснабдяването и управлението на отпадъците. Новата магистрала, свързваща Оаксака с Пуерто Ескондидо, би могла да задълбочи тези проблеми. Въпреки негативните ефекти, туризмът е жизненоважен за икономиката на Оаксака, където има малко други индустрии. Жителите обаче протестират срещу промените и необходимостта от вътрешна миграция, причинени от наплива на туристи.
Маршрутът North Coast 500, Шотландия
North Coast 500, или както е наричан съкратено NC500, е живописен крайбрежен маршрут с дължина 516 мили (830 км), който лъкатуши покрай северния бряг на Шотландия. Той е открит през 2015 г., за да стимулира икономическия растеж в региона, и е донесъл повече от 22 милиона лири стерлинги на местната икономика, създавайки и 180 работни места. Но разрасналият се туризъм предизвика и проблеми със задръстванията, закъсненията за работа на жителите и недостига на подходящи структури за къмпингуващите. Visit Scotland (националната служба по туризъм) се стреми да наложи туризма като целогодишен и да подобри инфраструктурата с правителствено финансиране. Но жителите са скептични и призовават за увеличаване броя на рейнджърите, които да контролират туристическите потоци. Свръхтуризмът повиши разходите за живот и промени местната култура, като някои райони вече обмислят да се оттеглят като дестинация от официалния маршрут на NC500, за да се съхранят.
