Най-добрият Фалстаф на нашето време с четири представления в София

"Най-добрият Фалстаф на нашето време" - баритонът Кирил Манолов, ще зарадва софийската публика в края на февруари. С тази своя роля той изгрява на световните оперни сцени, а определението му го дава прочутият маестро Рикардо Мути.

Затова едва ли е случаен изборът на последната творба на великия италиански композитор Джезепе Верди в Софийската опера.

В тази постановка е вложено и ще се усети "цялото ДНК на Франко Дзефирели", каза режисьорът Марко Гандини, който дълги години е асистент на известния режисьор, с когото се разбира и без думи.

Разговорите между Кирил Манолов и директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов за третата премиера на "Фалстаф" се водят от десетина години.

"Това е любимата ми роля, която ме е извела на сцените по света. Това е една моя сбъдната мечта и съм ужасно щастлив и много, много развълнуван", каза Кирил Манолов преди премиерата на 27 февруари на пресконференция.

За първи път "Фалстаф" е поставена на софийска сцена на 10 февруари 1942 г. с диригент Едмондо де Веки и режисьор Петър Райчев. Следващата премиера е на 14 юни 1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев.

Звезден състав

За третата постановка на сцената на Софийската опера Пламен Карталов е събрал "забележителен екип".

"Това е примера, създадена в едно много интензивно време, с режисьор, който всички познаваме от "Медея". По този начин създаваме традицията да работим с изтъкнати режисьори, диригенти, артисти. Но най-главното за мен е работата с българските певци, на които даваме изключителната възможност и шанс да растат, и да правят своето кариерно развитие, така че да бъдат съизмерими със своите колеги от целия свят", заяви акад. Пламен Карталов.

Диригент постановчик е проф. Григор Паликаров, който има над 60 продукции в Софийската опера и балет - оперни и балетни заглавия. Носител е на престижни награди, сред които "Кристална лира", "Златно перо" и "Емил Чакъров".

"Фалстаф е едно великолепно заглавие, което незаслужено не се нарежда като популярност до най-известните творби на Верди - "Риголето", "Травиата" и "Трубадур". Всъщност, това е едно композиционно съвършенство - без никакви условности вътре в него, без никакви забележки, без нито един недостатък", коментира Григор Паликаров. Според него творбата е предизвикателство и за артистите, и за оркестъра, които трябва да са едно цяло.

Режисурата е поверена на Марко Гандини, който дълги години е асистент на знаменития режисьор Франко Дзефирели. Гандини е познат у нас с работата си над операта "Медея" от Луиджи Керубини, чиято премиера беше през февруари 2024 г. Режисьор е на няколко продукции на "Фалстаф" в Токио, Севиля, Будапеща, Виченца, като в спектаклите в Севиля ролята на сър Джон изпълни Кирил Манолов.

"Фалстаф" е една комична или по-скоро иронична опера, в която Верди поглежда на живота с ирония и една усмивка... Представлението държи вниманието на зрителя от началото до края", коментира Гандини. За да не спада интересът на публиката финалът завършва с "една грандиозна сцена в гората с уникална фуга, която като че ли ти казва, че е време да отворим шампанското", допълни той.

Тази година Гандини отбелязва своята 40-годишнина на сцената. Работил е с много известни артисти, сред които и българските оперни диви Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Соня Йончева, Красимира Стоянова, Светла Василева, както и с прочутия български бас Николай Гяуров. "Имах късмета да работя с тях и от тях съм научил изключително много. Така че когато бях поканен за първи път да работя в България за "Медея", буквално настръхнах, защото си помислих, че отивам на мястото, където са родени тези певци", каза Гандини.

Сценограф е друг италианец - Итало Граси, който е автор на повече от 150 сценографски решения на опери, балет и мюзикъл. Негови декори са печелили награди и са представяни в най-големите театри в Италия и по света. Той посочи, че декорът за операта е много сложен. "Използва се истинска вода на сцената, което е доста трудно. Има места, които са много реалистични, от времето на "Фалстаф" видени през един по-съвременен поглед, но те са елементи на един шекспиров свят", каза Граси.

Костюмите са дело на Анна Биаджоти, директор на отдела за костюми на Римската опера. Тя е носител е на престижни награди за оперни, театрални и филмови продукции. Работила е с големи режисьори като Джорджо Стрелер, Дамяно Дамяни, Лука Ронкони и Франко Дзефирели. Всички костюми на артистите за постановката в София са ръчно направени, шити на ръка, посочи Биаджоти.

Два състава на Софийската опера ще представят в четири поредни дни - 27 и 28 февруари, 1 и 2 март новата постановка.

В образа на сър Джон Фалстаф освен Кирил Манолов ще влезе и италианецът Лучо Гало.

"Фалстаф" е една трудна, ансамблова опера за приятели", каза Габриела Георгиева. Тя и Мила Михова ще влязат в ролята на Алис Форд. Михова сравни работата по "Фалстаф" като "майсторски клас" с Кирил Манолов и Мариана Пенчева.

Мариана Пенчева, която дебютира преди 30 г. във "Фалстаф" и вече е играла в 13 постановки, а това ще бъде 14-тата ѝ, ще изиграе Мисис Куикли. Във втория състав е Весела Янева.

Ролята на Форд е поверена на Атанас Младенов и Венцеслав Атанасов. "В тази опера откриваме елементи от много други опери на Верди като "Отело" и "Аида". Чува се много Моцарт, чува се предкласика. Тези елементи са пуснати като закачки през цялото време сякаш Верди прави ретроспектива на това, което го е вълнувало през целия му живот", коментира Венцеслав Атанасов.

"За мен всеки един ден по време на репетициите беше огромно щастие и забавление. Уча се и се вдъхновявам от всичките си колеги", заяви Мария Радоева, която ще влезе в обувките на Мег Пейдж. Тази роля е поверена още на Александрина Стоянова-Андреева и Цвета Сарамбелиева.

Изненада - оказва се, че в Софийската опера няма достатъчно тенори. Така младият италианец Рино Матафу влиза в ролята на Фентън. "За мен работата тук е школа. Аз съм в началото на своя път", каза Матафу. В първия състав ролята е поверена на Емил Павлов.

Последната рожба на Верди

Прочутият италиански композитор създава последната си творба, след като е написал 26 опери.

"След като безмилостно избих толкова много герои и героини, най-накрая имам право да се посмея малко...Другите опери ги написах за публиката, а тази за себе си", казва Верди.

Доверява желанието си на либретиста на "Отело" Ариго Бойто. Той не казва нищо, но започва да работи тайно върху либрето по пиесата "Веселите уиндзорки" с елементи, взети от Хенри IV, части I и II на Шекспир.

Когато Верди получава либретото през юли 1889 г. възкликва: "Много добре! …Никой не би могъл да се справи по-добре от Вас." В друго писмо дава указание операта да се пази в "най-дълбока тайна", защото иска да изненада публиката с нещо, което не е правил дотогава.

Премиерата в Миланската Скала

Верди се разбира с издателя си Рикорди премиерата на "Фалстаф" да бъде в началото на февруари 1893 г. в Миланската Скала. Подготовката и репетициите за операта са пазени в дълбока тайна най-вече от пресата. Едва в края на 1892 г. обществеността и пресата научават за новата творба на композитора, интересът е огромен.

Премиерата е на 9 февруари 1893 г. Идват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. Диригент е Едоардо Маскерони. Някои от номерата са бисирани, а след спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час.

Вечерта продължава с възторжен прием в Гранд хотел Милано за Верди, съпругата му Джузепина Стрепони и Бойто. Следващите два месеца операта се играе 22 пъти в Милано. Премиерният състав я представя още в Генуа, Рим, Венеция, Триест, Виена.

На 14 април 1893 г. в Рим на спектакъла освен семейство Верди и Ариго Бойто присъстват крал Умберто I, много кралски и политически фигури. Кралят представя Верди на публиката от своята ложа - национално признание, което никога преди не му е оказвано.

"Фалстаф"

Операта е в три части, действието се развива в Уиндзор по времето на крал Хенри ІV в началото на XV век.

В първо действие старият пияница и безделник сър Джон Фалстаф седи в кръчмата "При жартиерата". Току-що е завършил любовните писма до две дами, които се надява да покори с "чара" си. В кръчмата влиза доктор Каюс, заедно с Бардолф и Пистол. Той се оплаква на Фалстаф, че слугите му са го обрали. Но вместо да раздаде правосъдие, старият шегаджия му се подиграва. Обиден, Каюс си отива, като заплашва и тримата. Фалстаф съветва слугите си, че тези работи трябва да се вършат по-умело. Той е написал любовни писма до Алис Форд и Мег Пейдж и сега не само, че ще се позабавлява с хубавиците, но ще измъкне и доста пари от глупавите им мъже. Фалстаф нарежда на Пистол и Бардолф да занесат писмата. Но дори двамата мошеници са възмутени от подлата игра на своя господар и заявяват, че няма да участват в нея. Разгневен, той ги изгонва и изпраща писмата по един паж.

Втората картина от първо действие се развива в градината пред къщата на Форд. Алис Форд и Мег Пейдж четат писмата на Фалстаф и се заливат от смях. Старият непрокопсаник нахално им е изпратил едно и също любовно послание! Двете развеселени дами заедно със съседката мисис Куикли решават да му дадат добър урок. Но не само те са решили да накажат Фалстаф. В градината идва и мистър Форд, придружен от доктор Каюс и младия Фентън. Обидените слуги Бардолф и Пистол, за да си отмъстят, са разказали на Форд за намеренията на Фалстаф. Ревнивият съпруг е обзет от жажда за мъст. Доктор Каюс, който не може да забрави обидата, с готовност предлага услугите си. Фентън (влюбен в Нанета, дъщерята на Форд) също иска да помага, дори ако трябва да си послужи с шпагата. Мъжете, увлечени в обсъждането на плана за отмъщение, влизат в къщата. Алис Форд и Мег Пейдж са решили да изпратят по мисис Куикли писмо до Фалстаф, в което му определят среща. Младият Фентън използва залисията, за да прекара няколко минути насаме с любимата си Нанета.

Във второ действие отново се връщаме в кръчмата "При жартиерата". Мисис Куикли пристига и съобщава на Фалстаф, че и Алис Форд, и Мег Пейдж изгарят от желание да се срещнат с него. Дамата си отива, а Бардолф довежда преоблечения Форд. Той се представя за богат търговец, безнадеждно влюбен в Алис. Моли Фалстаф да му помогне да завладее сърцето на недостъпната красавица, като му предлага кесия с пари за услугата. Сър Джон обещава, че ще уреди работата. Още повече, утре той самият има среща с Алис. Разбира се, не спестява пред новия си познайник насмешките над съпруга ѝ - рогоносец. Форд е вбесен, той не знае за плана на дамите. Обхванат от силна ревност, решава да накаже жестоко невярната си съпруга.

В къщата на Форд Алис, Мег Пейдж, мисис Куикли и Нанета, се готвят за "посрещането" на Фалстаф. Те се уговарят коя къде ще се скрие и какво ще правят, когато "любовникът" дойде. Всички се смеят, само Нанета е тъжна. Научила е, че баща ѝ се готви да я сгоди за стария доктор Каюс. Тя предпочита да умре, но не и да стане негова жена. Алис обещава да помогне на дъщеря си. Старият женкар вече хлопа на вратата и нетърпеливо се опитва да прегърне Алис. Но в този момент мисис Куикли съобщава, че пристига Мег Пейдж, така че се налага Фалстаф да се скрие зад един параван. Мег съобщава, че мистър Форд, научил за посещението на сър Джон при жена му, е на път към дома. Уви, шегата се оказва истина.

Форд се втурва, придружаван от доктор Каюс, Пистол и Бардолф и заповядва на слугите да претърсят навсякъде. Дамите набутват Фалстаф в коша с мръсното бельо. През това време Нанета и Фентън, скрити зад паравана се целуват. Разгорещеният Форд ги открива, прогонва Фентън от къщата и заявява на дъщеря си, че иска или не, ще се омъжи за доктор Каюс. Бъдещият жених се възмущава от непристойното поведение на Нанета. Алис заповядва на слугите да изхвърлят коша за пране направо във водите на Темза. Уиндзорските присмехулници се забавляват от жалкия вид на злочестия любовник.

Трето действие се разиграва пред входа на кръчмата. След неприятното приключение Фалстаф се утешава с вино. Идва мисис Куикли и Фалстаф я наругава, но когато тя показва писмо от Алис, старият ухажор става по-любезен. Оказва се, че Алис не е виновна за случилото се. Тя го обича и ако Фалстаф все още изпитва чувства към нея, да дойде в полунощ под големия дъб в Уиндзорската гора. Зарадван, той кани мисис Куикли в кръчмата, за да научи повече подробности. Приближават се Форд, Алис, Нанета и доктор Каюс. Те искат да видят дали Фалстаф ще се хване на въдицата. Замислили са хубава шега - всички ще се маскират като духове, феи и призраци и ще се позабавляват с него. Форд отвежда доктор Каюс настрана и му казва, че ще се възползва от маскарада, за да го венчае с дъщеря си. Докторът трябва да дойде облечен като монах. Така ще го разпознае по-лесно.

Уиндзорската гора е обляна в лунна светлина. Пръв пристига влюбеният Фентън, неспокоен е - как ще завърши цялата игра. В полунощ идва и Фалстаф. Изведнъж от мрачината изскачат всякакви тайнствени същества - палави духчета, нимфи, феи, елфи и силфиди, дяволи. Фалстаф изпада в ужас, те танцуват около него, бутат го, гъделичкат и удрят. Паднал на земята, сър Джон моли за милост и се заклева, че вече ще стане добър и порядъчен човек.

Маските падат и засраменият донжуан вижда познатите лица. След като Фалстаф е получил заслуженото, Форд иска да пристъпи към венчавката на дъщеря си. Разпознава по костюмите младоженците и ги благославя. В същия миг около себе си съзира Нанета и Фентън. Оказва се, че булката, облечена като царицата на феите е... Бардолф. Избухва весел смях.

Нанета и Фентън падат на колене пред Форд и го молят за прошка, те дори вече са се венчали в църквата. Бащата капитулира пред любовта на младите и великодушно кани всички на сватбено тържество. Фалстаф е доволен, пиперливите шеги са съвсем по вкуса му, пък и не е измамен само той. И така, както се казва най-добре се смее този, който се смее последен!