БХРА: Провалът с ЮНЕСКО е поредният пирон в ковчега на туризма ни

Държавата е мащеха на бизнеса, няма кой да ни върне пропуснатите имиджови и финансови ползи от проваления международен форум

Държавният провал с отказа и невъзможността за организация на престижен международен форум на ЮНЕСКО в България е поредния чиновнически пирон забит в ковчега на туризма ни. Секторът оцелява единствено заради усилията на бранша и въпреки всички пропуски, недоразумения и недоглеждания от страна на стотиците чиновници, чиито заплати се формират именно от приходите от бизнеса, категорични са от Изпълнителното бюро на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Десетилетия наред представителите на бизнеса, който пряко и косвено формира над 13 на сто в БВП на страната, се бориха за създаването на собствено министерство, за да се подобри комуникацията между институциите, за да имат своя глас по време на заседанията на Министерския съвет, за да има последователна политика в подкрепа на инвеститорите в сектора. Уви, пътят към ада е постлан с добри намерения, както показа и ситуацията в момента, в която близо 400 чиновника на заплата и с осигуровки плащани от всички нас в Министерство на културата с мълчаливото съгласие на колегите си от ресорното туристическо ведомство буквално се изгавриха с туризма и показаха, че нито той, нито културата, нито съвестното вършене на задълженията са на дневен ред в държавата.

Бизнесът очакваше Министърът на туризма, независимо кой е той, да е фронтмен на бранша, да защитава интересите му, да е запознат с проблемите и да търси решенията им, а не да се създаде още едно министерство, за да търсим работа на заслужили политически дейци или да пазим баланса в управленските коалиции. Не може всеки начело на сектора да открива топлата вода по свой начин, да липсва приемственост и парата винаги да е в свирката вместо да движи все по-натоварения с проблеми влак на туризма.

Въпреки че Министерство на туризма няма пряка роля в организирането на срещата на ЮНЕСКО в България, то следва да лобира и подпомага координацията на въпросите, свързани с културното наследство и взаимодействието с ЮНЕСКО. Още повече, че ведомството в случай на осъществяване на форума би трябвало да подкрепя усилията на Министерство на културата в популяризиране на България като туристическа дестинация  и да използване на събитието за привличане на внимание към културното и природното наследство на страната. Както и да организира съпътстващи събития за представяне на българските традиции, кухня и обекти под закрилата на ЮНЕСКО. Освен това Министерство на туризма трябваше да подпомогне организацията чрез контактите си с реални бизнес в областта на хотелиерството, транспортната , туроператорския и екскурзоводския бизнес за настаняване на делегатите и организиране на техния престой. И ако имаше по-голям оказан натиск от страна на ведомството може би резултатът нямаше да е така унизителен за България.

При провеждане на форума работа щеше да има и за десетки екскурзоводи, музейни работници, танцови и други състави, които да промотират традициите и историята на България. Всичко това с лека ръка бе хвърлено на вятъра от хора, които стоят на топло в офисите си и считат, че за да се движат нагоре по кариерната стълбица е необходимо просто да не правят нищо.

Вместо страната ни да спечели десетки милиони евро от пряката организация на събитието,сега  тя ще плати минимум 2 милиона долара, за да промотира френската столица Париж. А България и в частност туристическият бранш ще калкулират само пропуснати ползи, както и преки имиджови и не на последно място финансови щети. За тези два милиона долара, които са хвърлени на вятъра е ясно отсега, че няма кой да понесе отговорност нито пък да очакваме провалилите се чиновници в няколко министерства – както с организацията на самото събитие, така и с невъзможността за издаване на визи на делегатите и неглижиране на тази неповторима възможност за страната ни, да понесат каквато и да е солидарна отговорност. Масрафът отново ще бъде платен от бизнеса, който оцелява въпреки усилията на държавата, както и от всички пенсионери и работещи, чиито данъци ще отидат за организация на световен форум в Париж вместо за мерки за намаляване на инфлацията например. Сега колкото и пари да даваме за реклама на туризма, дълги години те няма да успеят да компенсират този провал.

До момента не знаем каква е и позицията на Министъра на туризма по този скандален международен казус. Още повече, че именно той преди години реализира усрешно събитието по повод председателството на страната ни на ЕС в качеството си на тогавашен директор на НДК. Интресно е и какво мисли настоящият директор на НДК за пропуснатата възможност.

На всички в туристическия сектор вече трябва да е напълно ясно, че е належащо да се създаде конфедерация на различните браншови организации, за да може индустрията да реагира единно и да търси решаване на общите проблеми, а не всяка организация да дърпа чергата към себе си. Не може да продължаваме да разчитаме на чиновниците, защото за пореден път стана ясно, че те работят за заплата без осигуровки, а не за да защитават интересите на бизнеса. Неслучайно в тази ситуация се неглижира информацията към бранша и срещите с него по повод организацията на стратегически събития като форума на ЮНЕСКО.

Не може от правителството да се оправдават с липсата на одобрени обществени поръчки когато става въпрос за стратегическо събитие, от което зависи имиджа на страната ни за десетилетия напред. Коя голяма чуждестранна организация ще  иска да прави мероприятие в България след такъв провал, питат от Изпълнителното бюро на БХРА.  Особено след като в най-слабия туристически период за градски туризъм в София не можем да посрещнем конгреса на ЮНЕСКО. Чиновниците много добре знаят как да заобиколят праговете при обявяване на конкурси и обществени поръчки, правят постоянно, но когато е заложен на карта имиджа на страната ни изведнъж им е по-лесно да се оправдаят, че не знаят как.

За пореден път браншът протестира заради откровенни провали от страна на чиновниците, на които след това плаща сметката. От  Изпълнителното бюро на БХРА настояваме да бъде посочен конкретен виновен за провала на събитието и той или те да понесат понесе както моралната, така и финансова отговорност за бездействието. Защото в противен случай ще означава, че злите езици, които твърдят, че някой е получил подходящ стимул за да провали организацията у нас, може да са верни.