Хонконг премина през няколко трудни години. Автономната област преживя масовите продемократични протести през 2019 г., локдауните по време на паднемията от COVID-19, политическите репресии през 2020 г. и рестриктивният закон за националната сигурност през 2021 г.
Тези промени и последиците от тях оказаха своето влияние и върху туристическата индустрия. Около 65 милиона души са посетили Хонконго през 2018 г., а през 2024 г. броят на туристите е намалял до 45 милиона.
Сега властите стартират проект за 16 милиарда долара за връщане на туристическия интерес чрез промотиране на поп концерти, конни надбягвания в легендарния Jockey Club и четири нови гигантски панди. Една малка, но важна част от стратегията се фокусира и върху таксиметровите шофьори, пише The Economist.
Таксиджиите в Хонконг са известни с грубостта си и, според много от клиентите, стават все по-груби. През 2023 г. е имало 11 500 оплаквания за тях като професионална група, което е увеличение от 53% спрямо 2022 г.
Допълнителните изисквания на клиентите, например за различен маршрут, отворен прозорец или безопасно пристигане, се игнорират, а мнозина от водачите настояват да вземат само пари в брой, но отказват да спират на банкомати.
Така че част от новата програма е кампания за учтивост. Лошото поведение подлежи на система от наказателни точки, като 11 нарушения, например нарочно поемане на по-дълъг маршрут, носят наказателни точки, а водач, който събере 15 точки, получава забрана за извършване на таксиметрова услута.
През декември беше предложено и законодателство, което ще принуди такситата да приемат цифрови плащания и да инсталират камери за наблюдение. Освен това, таксиджиите са насърчавани "да се усмихват повече“.
Новите мерки обаче едва ли ще ги развеселят кой знае колко. Индустрията е засегната от застаряваща работна сила, намаляващи заплати и нарастваща конкуренция. Около 60% от водачате са на 60 или повече години. През 2023 г. 87-годишен таксиметров шофьор претърпя три катастрофи за девет дни.
Малцина могат да си позволят да се пенсионират, а новите служители са отблъснати от ниското заплащане. Средния им доход е еквивалентен на 29 000 щатски долара годишно, или по-малко от средната заплата.
Броят на лицензите пък е ограничен от правителството. Те се търгуват на слабо регулиран пазар и се отдават под наем на шофьори, които са самостоятелно заети лица. Закупуването на такъв струва около 350 000 долара, а наемането на таксито струва около 120 долара на ден. Така, след 12 часа работа, шофьорът заработва около $75.
Таксиметровите шофьори в Хонконг се сблъскват и с конкуренцията на Uber. Правният статут на приложението е неясен. Градът няма регулации, обхващащи приложенията за споделени превози, но 46% от жителите ги използват. Някои таксиметрови шофьори са взели нещата в свои ръце: миналото лято те са били "под прикритие", за да се опитат да докладват на полицията за шофьорите на Uber.
Но властите може и да не са склонни да предприемат мерки, защото Uber създава образ на модерност и се харесва на туристите. Таксиметровият профсъюз заплаши със стачка през март, ако не се предприемат мерки, но тя беше предотвратена в последния момент, след като правителството обеща да прилага по-добре закона.
Но в същото време грубото отношение на таксиметровите шофьори също тласка пътниците към Uber.
Съществува и проблемът с антипатията между местните жители и китайците. Около 34 милиона от 45-те милиона посетители на Хонконг през 2024 г. са дошли от континентален Китай. Таксиджиите изглежда изпитват особено пренебрежение към жителите на континента, които им отвръщат с абсолютно същото.
В социалната мрежа Xiaohongshu публикациите с хаштаг „Хонконгски таксита обират пътниците“ имат 480 000 гледания и продължават да нарастват. В една скорошна публикация жителка на континента се оплаква, че таксиметров шофьор я е надценил с 220%.
„Защо правителството толерира съществуването на тези гнили ябълки?“, пита тя.
Но, въпреки всичко това и благодарение на официалните кампании, натискът връху таксиметровите водачи да се усмихват се увеличава.
