Скорошно фотопроучване разкри десетки български надписи в гръцките православни манастири из Стария град на Йерусалим и околностите му. Пълният текст на изследването е публикуван в том 116 на „Атикот“ и дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим. То е на Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
Тези маркировки, датиращи от османския период, са оставени от български поклонници и сега са преоткрити с помощта на усъвършенствана мултиспектрална техника. Надписите позволяват историческото признаване на конкретни хора, извършили дългото и скъпо пътуване до Светите земи, за да достигнат корените на вярата и да получат титлата „хаджи“ (хаджия). Идентифицирането им по име и място на произход дава възможност за реконструкция на историята на българското поклонение в Йерусалим през 500-годишния османски период. Идентифицирането на поклонниците е проучено допълнително заедно с други съвременни писмени източници, хвърляйки светлина върху историята на християнството в България през онова време, пише в. The Jerusalem Post.
Българското поклонение в Светите земи е било нещо често срещано в началото на османския период, в края на 14 и началото на 15 век. След като османският султан Селим I (1512 – 1520) превзема Йерусалим, поклонението на хиляди християни в империята към Светите земи е естествено улеснено. Масовото поклонение на българи в Йерусалим обаче започва през втората половина на 18 век, вероятно в следствие на нарастването на търговските отношения между Османската империя и Централна Европа след подписването на Белградския договор с Австрия през 1739 г. Този договор води до формирането на висша социално-икономическа класа от богати търговци сред българите. Някои от надписите в Йерусалим дори носят лични символи, вероятно използвани от български и гръцки търговци, търгували с Австрийската империя в края на 18 и началото на 19 век. Такива символи са известни от надгробните плочи и печатите на българските търговци, които са правели бизнес в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия).
И наистина много поклонници от 18-ти и 19-ти век идват от значими икономически, културни и търговски центрове в България, като Котел, Габрово, Копривщица и Банско, или от пристанищни градове по река Дунав, като Видин, Свищов и Русе. Тези градове били дом на проспериращи търговци и занаятчии, чието богатство им позволявало да се впуснат на такова скъпо и отнемащо време пътуване. Някои от надписите дори предполагат възможни асоциации с изтъкнати български исторически личности, като писателя и интелектуалец Софроний Врачански, както и известни търговци и обществени благодетели като Хаджи Вълчо и Христо Рачков. Последният е бил и водещ член на революционното движение Филики Етерия в България.
С някои възходи и падения българската поклонническа традиция продължава след придобиването на независимостта през 1878 г., като продължава и днес. Древните надписи все още стоят и днес като доказателство за предаността на някои от онези, които са успели да достигнат корените на християнството, извършвайки тежкото пътуване до Светия град. Благодарение на тях и усилията на съвременните учени можем да надникнем в миналото и да научим за социалния и религиозен свят и контекст, в който са гравирани тези надписи.
„Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясняват изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
В проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки.
„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период“, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество“.
Изследването документира надписи в три основни обекта: манастира „Свети Теодор“, манастира „Предтеча“ (Йоан Продромос) и манастира „Свети Хараламбос“.
В манастира „Свети Теодор“ един от надписите гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“ - идентифициращ град Котел, България. Авторите отбелязват значението на Котел: Икономическият просперитет на селището довел до появата на много заможни жители. През XVII в. Котел се превърнал в център на текстилната промишленост.
Друг текст гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794“. Габрово е описано като „един от важните центрове на движението „Българско възраждане“.
В надпис от Разлог е записано: „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Авторите предлагат връзка: „Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо - известна фигура в българската история от XVIII в.“
В изследването са идентифицирани и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.
В манастира „Предтеча“ надписите включват: „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица. Хаджи Константин монах.“ Друг гласи: „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи.
В манастира „Свети Хараламбос“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“ - селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.
Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб. Един забележителен надпис от 1854 г. гласи: „Св: „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица... се е ползвала със специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци... и на мюсюлманите е било забранено да живеят там“.
В надпис от 1780 г. в Аврамовата света обител са изброени седем поклонници от Свищов, България, сред които „хаджи Стоян, син на хаджи Петко... хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов“.
„Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ в., по времето на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.
Пълният текст на изследването е публикуван в том 116 на „Атикот“ и дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим.
--230.jpg)
