Отново е време да попътуваме до „Непознатите земи”. Тази седмица се отправяме към Аржентина с разказите на репортера на „Събуди се” Юлиян Стоянов.
Където свършва картата, започва Ушуая. Най-южният град на планетата. Но напук на лошата прогноза, студът на пречи на настроението на ръба на света. Гигантски раци, твърди брони и още по-твърди характери - тук храненето е спорт за напреднали.
Точно когато си помислиш, че по на юг не може - кацаш. Ушуая днес е туристически магнит, но някога е бил най-страшното място в Аржентина. Първата спирка от пътешествието ни с Explorers Club Bulgaria е затвора, където започва всичко.
Градът на затворниците. В началото на ХХ век целта на аржентинското правителство е да изгради колония в буквалния край на земята. Но има един проблем.
Кой би поискал да живее на място, където температурата достига до -30 градуса, вали сняг почти целогодишно и 200 дни в годината е облачно? Затова там аржентинското правителство изпраща както страшни рецидивисти, така и политически затворници. Именно те поставят началото на град Ушуая.
Затворът затваря през 1947 година. Причината - Хуан Перон, който е президент по това време започва да получава новини, че затворниците са малтретирани, затова по-късно мястото е превърнат във военноморска база на Аржентина.
Днес Ушуая не бяга от миналото си. Напротив, градът си спомня кой е построил улиците, сградите, животът тук на края на света. Качваме се на влака на най-южната жп линия на планетата. Построена от затворниците. На последната спирка, точно над входната врата на гарата, ни посрещна българското знаме.
Билетът за влака струва 45 долара и е на всеки 25 минути.
Още преди затвора, влака и туристите със селфита, някой все пак първи е открил пустошта на Патагония. През 1520 г. Магелан достига до тези води, а през 1830 г., капитан Фицрой картографира протока Бигъл, докато Дарвин наблюдава природата и започва да задава въпроси, които ще променят науката завинаги. А това променя хода на науката и хода на човешката история.
Качваме се на кораба ''Санта Мария'', за да минем маршрута на кораба Бигъл. По протока виждаме какво е омагьосало Дарвин. По малките островчета срещаме енергичните птици корморани. И доста по-мързеливите морски лъвове.
Обратно на сушата. Към днешна дата тази точка на света се тресе от инфлация и икономическа нестабилност. Нина живее тук от 7 години, но се замисля дали да си тръгне от Ушуая. Мери инфлацията спрямо наема ѝ.
"Миналата година плащах 450 американски долара, сега го увеличиха на 700. Ако има с кой да го делиш, ще се оправиш, но ако си сам човек като мен, е непосилно. През ден цените в супермаркетите се променят. Понякога и по няколко пъти на ден. Инфлацията за миналата година е над 200%", споделя тя.
Но и големият град си има цена.
"Наистина е безопасно. Това е едно от най-хубавите неща, заради които предпочитам да живея тук и наистина се надявам, че така и ще продължи, защото сме на остров и няма накъде да се бяга, ако някой направи нещо нередно", обясни Нина.
Мартин е уличен музикант, така изкарва хляба си в Ушуая вече 30 години. Описва Патагония така:
"Много е свободно. Израснал съм тук и се научих да свиря на инструменти. Семейството ми е в Северна Аржентина, но връзката ми с тях все още е силна. Когато европейците пристигнали, са създали Аржентина, Боливия, Чили, но културата е богата заради инките. Искам да запазя тяхната култура, музика, храна, дрехи дори и традициите", споделя той.
Кралският краб е един от символите на Ушуая. Най-доброто тук е морската храна - между Тихия и Атлантическия океан има всичко. Един малък краб струва между 40 и 55 долара. Трябва ние да си го изберем. Всеки иска спомен от края на света. Затова отиваме до известната поща на ръба на света.
Само че - тя не работи. Тук всичко е на принципа “може и утре”. За щастие, отвън има пощенски кутии.
А най-запалените пътешественици си тръгват и със сертификат — черно на бяло, че са били тук.
