Културният туризъм трябва да стане емблема на дестинация България. Това призова Даниела Стоева, член на Борда на директорите на Европейската асоциация туроператорите и туристическите агенти (ECTTA), доскорошен зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и управител на „Тандем травел“. Тя беше модератор и главно действащо лице по провеждането на първата конференция „Развитие на културния туризъм в България“, организирана от специализираната медия TravelNews.
В нейния панел участваха заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, на Националния археологически институт с музей - БАН доц. Христо Попов и на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов.
„Имаме много атрактивни обекти, но ние няма как да ги рекламираме, защото не са готови за посещение“, каза доц. Тодор Чобанов. Според него рекламата на България трябва да стъпи на обекти, които всеки момент може да бъдат посетени.
„Когато говорим за туризъм – и по-специално за културен туризъм, често се пропуска най-същественият елемент: културното наследство. То се възприема като нещо второстепенно, за което се сещаме само от време на време,“ каза проф. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. Тя обясни, че успехът на културните институции у нас се дължи не на системна подкрепа, а на инициативността на самите им екипи.
Проф. Петрунова посочи, че един от големите проблеми, пред които се изправя музеят в България, е липсата на кадри, чиято задача е не само да рекламират българските музеи, но и да съхраняват и опазват културните ценности на страната. „В момента в някои региони вече нямаме нумизмати, нямаме епиграфи. Разполагаме с единици специалисти, които могат да създадат качествени, научнообосновани теми, които да бъдат използвани в туристически маршрути. А един такъв експерт не се създава за ден – необходими са години,“ каза тя.
„Всичко, което сме правили през годините, е като едни зрънца, които сме събирали, за да направим една пита от хляб и по този начин да се храни духът на нашия зрител“, каза акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет. Всичко, което сме правили като фестивален туризъм, е било лична инициатива и привличане на съмишленици и съидейници. Кметовете чакат да лъскат своя престиж, казвам го много отговорно. Тези спектакли са много скъпи, те искат много финансови усилия, подчерта Карталов.
Според него големи проблеми създават лошата инфраструктура и липсата на хотели и ресторанти в някои места. Например в Белоградчик има хотел, който много често е бил затворен поради липса на посетители. „Благодарение на нашите деветгодишни усилия да правим фестивала се разработи икономиката – хората отвориха ресторанти и къщи за гости. А нашите артисти отиваха за по 20 лв. командировка, защото бяха увлечени да направим нещо патриотично, нещо хубаво, национално. Но сега няма да го правим. Тази неглижираност, това високомерие, което някои приложиха, водят до това, че ние няма да участваме“, коментира акад. Карталов.
„Много голяма част от проблемите са свързани с поддръжката на музея и на експозициите“, каза доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той обясни, че без структурирана подкрепа и ресурсно осигуряване усилията на хората, които работят върху експозициите, остават недостатъчни. Доц. Попов обърна внимание, че липсва и добра реклама за българските експонати сред българските туристи. Според него в такива разговори трябва да участват и представители на Министерството на образованието и науката, които да загатнат участието на ученици в показването на българските артефакти. Според него има необходимост от изграждане на програма с дългосрочни цели, която да интегрира паметниците на културата в социалния живот на българското общество.
Партньори на първата конференция „Развитие на културния туризъм в България“ бяха Министерството на туризма, Event Space, Print.bg, Top-rent-a-car и БТА.
Габриел Драгиев
