Билетни касиери ще се качват във влаковете по дестинациите, където най-много пътници пътуват гратис. Това е една от мерките за оздравяване на "БДЖ - Пътнически превози", заложена в "Плана за оздравяване и развитие на Групата на "Холдинг БДЖ" ЕАД за периода 2015-2022 г.". Огромният документ от над 500 стр., подготвен с усилията на 54 жп служители, беше представен пред депутатите от транспортната комисия в парламента и е публикуван за обществено обсъждане на сайта на "Холдинг БДЖ", пише "Стандарт".

На първия етап билетни касиери ще бъдат качени в пътническите влакове, които се движат от София до Драгоман, Мездра, Пловдив, Карлово и обратно. Това са все направления, по които повече от четвърт век масово се пътува без билети. На втория етап касиери ще продават билети и във влаковете по направленията от Пловдив за Карлово, Пещера, Панагюрище, Чирпан, Първомай и обратно. На третия етап касиери ще има и във влаковете, които пътуват от Варна за Добрич, Шумен и Комунари и обратно, както и между Димитровград и Ст. Загора, Бургас и Сливен, Плевен и Левски.

Качването на билетопродавачи във влаковете няма да доведе до увеличаване на персонала, категорични са от БДЖ. След пускане на електронната билетоиздаваща система касиерите ще бъдат снабдени с PDA-устройства за по-бързо обслужване на пътниците. Очакваният ефект от тази мярка е увеличаване на приходите с 2,575 млн. лв. до 2022 г. Необходимата инвестиция за закупуването на 507 PDA устройства обаче е 1,014 млн. лв., а годишният абонамент за тяхната свързаност със сървъра е 66 хил. лв., или 462 хил. за 7-годишния период на плана.

Чрез засилване на проверките в проблемните влакове с увеличен брой кондуктори и полицаи в БДЖ се надяват да увеличат приходите с 1,195 млн. лв. за 7-те години на действие на плана.

Разширяването на мрежата за продажба на билети чрез договори за франчайз е друга оздравителна мярка, заложена в плана. Очакваният резултат от това е повишаване на приходите от билети общо със 114 хил. лв. до края на 2022 г.

БДЖ ще похарчи и 60 хил. лв. за закупуването на 5 автомата за издаване на билети, които ще монтира на гарите София, Банкя, Искър, Волуяк и Илиянци. Заедно с инвестициите за СОТ и видеонаблюдение разходите за автоматите за 7-те години ще бъдат 84 500 лв., а приходите от тях - 83 000 лв.

След въвеждането на електронна билетоиздаваща система всички каси ще имат достъп до интернет, което ще даде възможност да предлагат на пътниците и други услуги, като издаване на международни жп и самолетни билети, плащане на сметки, наемане на автомобили, лотарийни игри и др., пише още в плана за оздравяване на "Пътнически превози".

Чрез промени в графика за движение на влакове, в БДЖ се надяват да увеличат приходите за периода до 2022 г. с 240 хил. лв. За целта в крайградските райони сутрин и вечер влаковете ще се движат на 30-40 мин., а в останалото време - разредено. Освен това БДЖ се готви и да осигурява довеждащ транспорт до гарите, които са извън населените места, като го съобрази с разписанието на влаковете. При голям пътникопоток "БДЖ-Пътнически превози" ще организира комбиниран превоз влак - автобус до близки населени места. Ефектът от тази мярка се изчислява на 648 хил. лв. до 2022 г.

Чрез разширяване на пазарния дял на атракционните пътувания с двата специални влака "Корона експрес" и "Витоша експрес" в БДЖ се надяват да увеличат приходите с 3,1 млн. лв. до 2022 г. Планира се и отдаването под наем на 4 бистра-вагони и на един бюфет-вагон, печалбата от което ще е 400 хил. лв.

Най-голям ефект в оздравителния план за "БДЖ - Пътнически превози" се очаква от продажбата на неоперативни движими и недвижими активи - общо 15,377 млн. лв. до 2022 г. Сред тях са 16 стари латвийски мотриси и 100 пътнически вагона, а също и сгради и терени. Заедно с продажбите на "БДЖ - Товарни превози" приходите от неоперативни активи от двете компании се очаква да надхвърлят 60 млн. лв.

И трите сценария за развитие на дружеството предвиждат съкращаване на 1717 души до 2022 г. - 471 през 2015 г., 646 - през 2016 и още 600 - до 2022 г., както и нарастване на средната работна заплата с 30.74 на сто. Общият финансов ефект от всички мерки за оздравяване на "БДЖ - Пътнически превози", според реалистичния сценарий на плана, е 11,33 млн. лв. Според песимистичния сценарий ефектът ще е само 2,186 млн. лв., а по оптимистичния - 21,559 млн. лв.

Огромният оздравителен план е разпратен на всички кредитори на "Холдинг БДЖ" за одобряване, след което трябва да бъдат подписани и отлаганите вече над две години споразумения за разсрочване на задълженията. Целта на документа е да успокои кредиторите.

Годините 2008-а и 2009-а бяха повратни за БДЖ. Холдингът приключи 2008 г. със загуба от 8,564 млн. лв., а 2009 г. - с 67,337 млн. лева. Предприетите от първия кабинет "Борисов" мерки доведоха до намаляване на загубата до 46,376 млн. лв. за 2010 г., след което тя постепенно нарасна до 54,188 млн. лв., с която холдингът приключи 2014 г. Приходите от превоз на товари през 2014 г. са били 31%, от пътници - 17%, а от субсидия - 48% от общите приходи на "Холдинг БДЖ". Оказва се, че държавата плаща, за да си отглежда железница.

В резултат задлъжнялостта на холдинга скача от 196,83 млн. лв. през 2002 г. на 565,18 млн. лв. към 31 декември 2014 г. 38,284 млн. лв. от тях са към германската KFW IPEX BANK, от които половината - 65,9 млн., са просрочени. 154,18 млн. лв. са дълговете по Втория облигационен заем - всичките са просрочени. 91 млн. лв. дължи холдингът и за инфраструктурни такси на НК "Железопътна инфраструктура", от които 83 млн. лв. са просрочени.