В самия център на град Кула на 18 м височина стърчи част от каменна кула. Това са най-високите останки от римската крепост „Кастра Мартис”. Макър да се намира на пътя от Видин към ГКПП „Връшка чука” и край нея да преминава оживен пътнически поток, тя все още е малко позната на туриста. Неотдавна министерството на туризма я включи в списъка на 50-те исторически и културни обекти, които са много интересни, но са малко популярни у нас. Така „Кастра Мартис” става маршрут най-малко на вътрешния туризъм, пише kmeta.bg.

Името и идва от легендата за трите дъщери на богат видински владетел, който приживе разделил именията си между трите си дъщери – Вида, Кула и Гъмза. На Вида са паднали земите около днешния Видин, на Кула – при днешния град Кула, а на Гъмза – тези до град Гъмзиград, Сърбия. Но крепостта има и съвсем достоверна история. Изградена е от римляните в края на третия век като съоръжение за охрана на важния за тях път от Рим към Бонония (древен Видин) и река Дунав. Във византийски хроники за нея се споменава от третия до шестия век. След това следите и се губят. Какво е станало с крепостта, че изчезва от погледа на хронистите, не е известно. Затова някои историци се съмняват, че описаната „Кастра Мартис” е точно крепостта при Кула.

Крепостта има всички данни за охранително съоръжение. Състои се от две части – квадрибургий и кастел. Квадратната част има размери 40 на 40 метра. В ъглите му е имало кули с диаметър от 12, 5 метра. От тях е оцеляла само една. Вътре в квадратния двор  има кладенец и двуетажни помещения. Според археологическите разкопки, едно от тях е било седалище на коменданта на крепостта. Друго е изпълнявало особена функция – в него са се пазели бойните знамена на легиона, лагерувал в крепостта.

В тази крепост през 377 година отсяда император Грациан на път за Тракия. Варварски племена се опитват да я превземат и я разрушават частично. По време на управлението на Юстиниян Велики е възстановена, но нашествията на авари и славяни продължават. През шестия век те я разрушават и може би затова тя изчезва от полезрението на леотписците. След векове пустош, през 13 – 14 век отново е била възстановена и използвана за отбраната на видинското феодално царство.

Общината в Кула изпълни проект, който да създаде условия за показването на крепостта на туристите. Тя избра това да става с маршрут, в който се включва и крепостта на третата сестра – Гъмзиград. Археолоигческият комплекс при Гъмзиград се намира само на 25 км от Кула.

В плановете на общината влиза социализирането на римската крепост. Предвижда се вътре да бъде изграден малък музей, в който да бъдат показвани откритите при разкопците предмети на бита и военното изкуство. Ще бъде изградена и изложбена зала, в която да се провеждат и концерти. И сега в квадратния двор се организират детски прояви, симфонични концерти и поетичен панаир. Затова е осветена и вечер изглежда още по-загадъчна. Един ням свидетел на миналото, към което интересът расте.