Слаби резултати за туристическия сезон по Черноморието през юни, драматични прогнози за спад на туристи от руския и украинския пазар, задълбочаваща се криза в Гърция – така започна активният летен сезон и за българите. Какво да очакваме до края на сезона и как ще се отразят всички тези кризи върху ваканциите на българи и чужденци, върху джоба на летуващите и в приходите от туризъм, рекламираме ли се успешно и ефективно зад граница, колко ефективни са новите инициативи на Министерството на туризма и други туристически теми коментираме с директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

- Господин Драганов, как ще се отрази гръцката криза на туризма в южната ни съседка и на почивките на българите там?
- След като гръцкото правителство обяви референдума, вече сме в изцяло нова ситуация и по отношение на туризма. Имаме пълна промяна в очакванията за туристическия сезон в Гърция. Преди обявяването на референдума имахме надежда за сключване на споразумение между гръцката държава и международните кредитори, а сега вече сме убедени, че ще има дълго време, докато Гърция отново възвърне доверието като цяло. Очевидно е, че политическата криза там ще продължи, можем да очакваме и оттегляне на туристи. 

Можем да очакваме големи туроператори да анулират резервациите, направени от Европа. Това пък ще предизвика невъзможност Гърция да реализира очакванията си за ръст на туристически посещения през този летен сезон. Няма да се реализират очакваните 25 милиона туристи в Гърция, страната губи по 1,5 милиона туристи месечно. Ситуацията в южната съседка ще нанесе щети не само за пътуващите към страната, но и за пътуванията на самите гърци в чужбина, поради отказа на държавите да приемат разплащания с издадени в Гърция кредитни карти. 

Българските туристи няма да бъдат толкова засегнати най-вече заради това, че все повече ще се приемат разплащания в кеш, а ние сме свикнали винаги да носим пари в брой за разлика от европейците. Вероятно между хотелиерите в Гърция ще има силна конкуренция кой да вземе този кеш, което ще доведе и до значително намаление в цените, дори до 50 на сто. Очакваме да има спад в цените на нощувките в гръцките хотели и гърците ще усетят колко добри туристи са българите, тъй като европейските туристи имат страх от носене на пари в брой заради престъпност, което не важи обаче за нас. Ако българите умеят да поискат отстъпка, цената на почивката им може да се намали наполовина. Можем да очакваме и намаление на потока от туристи от Гърция към България.

- Очаквате ли промяна в нагласите на българите за ваканция в Гърция?
- Не се очаква някакъв ръст по отношение на намеренията на българите за почивки там. Това лято няма да се достигнат резултатите, регистрирани през 2008-2009 година, когато след влизането ни в ЕС, българите, пътували в Гърция стигнаха над 1,5 милиона.

Трябва да имаме предвид и друг факт – като цяло всеки българин, който отива да почива в Гърция, поне два пъти почива и в България - дали по Коледа или Великден, но няма българин, който почива единствено в Гърция. Статистиката сочи, че 4 милиона българи годишно пътуват зад граница и 20 милиона пътуват в страната. Над 9 милиона чужденци годишно влизат в България, тоест два пъти повече чужденци влизат у нас, отколкото пътуват българи в чужбина и не можем да говорим за износ на национален доход, защото имаме внос на доход, генериран по този начин. Българският туризъм си остава основен генератор на приходи за местната икономика и след него се нареждат всички останали пазари, които колкото и големи да са, спрямо българския представляват пренебрежимо малък процент.

- В този смисъл как бихте коментирали кампаниите на Министерството на туризма за насърчаване на вътрешния туризъм?
- Положителни са всички мерки насочени към национална реклама. Министерството на туризма полага усилия да се ориентира в сложната конюнктура на пазарите, но е твърде далече от това, което браншът би искал да види. Министерството на туризма все още не е изготвило очаквания регистър на публичната държавна собственост на туристическите атракции и няма стратегия те да бъдат управлявани адекватно, така че да могат да създават нови работни места и да подобряват местните икономики. Нужно е не само МТ да събере в списък тази собственост, но да изгради стратегия за управлението й и да я направи конкурентоспособна. В този смисъл ресорното министерство не осъзнава собствеността си дори върху една туристическа атракция, която да управлява и да привлича туристи. Министърът на туризма все още не е поискала прехвърляне на собствеността на туристическите атракции от колегите с в други министерства към патримониума на Министерството на туризма, а към момента голяма част от тези паметници са с неустановени статути, спорни граници, лошо управление и нулева реклама.

- Има много критики относно националната реклама на туризма. Кои са нейните пороци и какво трябва да се направи, за да води тя туристи у нас?
- Ако попитаме туристите, дошли у нас, за първопричината да дойдат на почивка тук, няма да намерим нито един турист, който е дошъл в резултат на убеждение от реклама от международните туристически борси или заради клипове, видени по световните телевизионни канали. Голямата част посочват като основен източник на информация за България лични впечатления и информация от уста на уста от близки и приятели. Около 4% идват в резултат на медийната информация, която те получават от туроператори, които публикуват информация за България в медиите, но не и заради рекламата, която държавата прави.

Националната туристическа реклама има много пороци – един от тях е, че не действа успоредно с маркетинговите кампании на големите туроператори. Налице е дублиране на участията по отношение на международни борси и не се отчита ресурсът на големите европейски туроператори, които рекламират България чрез брошури, интернет комуникация. Видно е неразбиране у МТ за това как трябва да се прави националната реклама. Да се твърди, че с няколко милиона лева за реклама от бюджета привличаме над 7,5 милиона чуждестранни туристи годишно е смешно. Дори да се утрои бюджетът за реклама, проблемът остава, тъй като министрите на туризма в съседните ни конкурентни държави базират рекламата си върху своята собственост и върху създаването на работни места чрез нея. Конкуренцията ни действа много по-гъвкаво – министърът на туризма на Турция подпомага чартърни полети към страната, които водят туристи на туристическите атракции, публична собственост – например Памуккале, Троя и други, които са десетки хиляди.

В Гърция пък са направили така, че плажовете да бъдат безплатни и всеки, който има разрешение за управление на заведение за бързо хранене, получава като тротоарно право правото да оперира плажа при ползване на консумация от заведението, както при нас са безплатни масите в София на бул. „Витоша, например. В Кипър пък руските туристи получават виза на границата. Тоест нашите преки конкуренти предприемат мерките на база на това, че са осъзнали, че са собственици на туристическите атракции публична собственост и извършват регламентирана държавна помощ, която подпомага туристите.

- Може ли и у нас плажовете да станат достъпни по примера на Гърция?
- Не само че може, но трябва да стане, защото иначе няма как да сме конкурентоспособна дестинация. Няма как една нощувка у нас в Несебър например да струва 20 лева, а чадър с два шезлонга да струва 30 лева. Плажната ивица по Конституция е публична държавна собственост и няма как да се оправдава правителството, че не познава опита на Гърция, а просто трябва да следват техните стъпки. Държавата е тази, която е в състояние да направи нулева стойността на тази услуга у нас, инструментариумът е у правителството. Правителството трябва да направи България като туристическа дестинация конкурентоспособна чрез въвеждането на адекватни мерки, които вече са създадени от конкуренцията.

Необходимо е и овладяване на хаоса в туристическите зони – например Банско и Слънчев бряг. Липсата на регламент за управление на туристическите места и зони и изоставането на законодателството в тази област отново показват неразбиране на принципите в туризма. Това са икономически зони, които не получават дял от приходите, които генерират. Инвестициите изтичат навсякъде, но не и в джоба на хората, които живеят по тези места.

- С колко по-малко ще са руските туристи у нас това лято?
- Очакваме спад от около 150 хиляди руски туристи, или 20% по-малко от миналата година, когато пристигнаха около 660 хиляди руснаци за цялата година. Спадът от украинския пазар ще бъде от порядъка на 12%, или 24 хиляди туристи по-малко. Той ще бъде компенсиран от всички пазари, които са с доларови плащания и във валути като британска лира, швейцарски франк, японска йена, които ще се възползват от евтиното евро. Това засяга и руския пазар, защото част от руснаците получават заплатите в долари, особено тези, които инвестират у нас и за тях България се явява по-евтина с 20% от миналата година. Много добри записвания по отношение на нашата страна има и от всички централно- и източноевропейски пазари – Германия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария. Очакваме и доста по-интензивни пътувания от Скандинавия вследствие на чартъра, който започна да оперира от май тази година.

Това лято спрямо миналото ще имаме с 300 хиляди туристи повече. Миналата година имахме около 7,2 милиона посещения на Черноморието, за тази година очакваме те да бъдат 7,5 милиона, или с 4% повече. Отчита се общо увеличение на пътуващите към нашето море, като тук се включват български и чуждестранни посещения.

- Какви намаления на цените са подготвили туроператори и хотелиери за сезона?
- Цените на хотелите по морето са намалени в момента с близо 18%, като някои са стартирали с намаления до 30%, има и такива, които са задържали цените – особено във високия сезон. Общо за целия летен сезон очакваме намалението на цените да не надхвърля 7 на сто, каза експертът.

Като цяло ще имаме спад на приходите от туризъм с около 22 на сто, заради това, че туристите са станали много икономични в разходите си по време на почивка. Според данните на Министерството на финансите приходите ще са около 85 милиона лева, НСИ, който следи настаняванията, изчислява приходи от около 950 милиона лева, а БНБ изчислява приходи от малко над 3 милиарда евро. И в трите параметъра ще има намаление в рамките на 20-22%.

Определено ще имаме по-голям брой туристи заради очертаващото се топло лято. Миналата година имахме стопиране на пътуванията през уикендите, което демотивираше много от българските, румънските, гръцките и македонските туристи да почиват у нас като близка дестинация заради лошото време.

- Как възприемате идеята на Николина Ангелкова Министерството на туризма да стане „one-stop-shop” за големи инвеститори в сферата на туризма?
- Преди всичко Министерството на туризма трябва да изясни каква е целта на тези нови инвеститори. В последните години средната заетост на легловата база е около 33%, средната цена на българския туристически продукт е най-ниската в Европа и по среден приход от налична стая също сме последни, така че колкото повече нови легла, толкова по-ниска средна заетост и средна цена. Ако политиката на държавата е да фалира голяма част от хотелите, трябва да бъде насочена към удвояване на легловата база, тоест, ако намалим средната заетост на базата, това означава всеки хотел да работи по-малко от месец в годината. Преди да насърчаваме инвеститори, трябва да им обясним, че ние разполагаме с огромен брой легла – 1,5 милиона. Иначе заблуждаваме инвеститорите и правим българския туризъм още по-неефективен.

Евгения Маринова, investor.bg