Анализи
Как българите да не гледат към чуждото море?
Защо притокът на чужденци по българското море през това лято спадна с 24%? Да, една от причините са намалелите руски туристи. Но спадът на руски туристи, дошли с цел почивка, е с 20% по-малко, т.е. около 130 хил. руски туристи по-малко. Което въобще не може да обясни спада с 24% от общия брой на туристите. През последните 2 години например и румънските туристи са намалели с между 20 и 30 на сто.
Същевременно пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2015 г. са 468 хил., или с близо 14% над регистрираните през юни 2014 г.! Увеличението на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец е с 32% за Гърция и с над 34% за Турция.
Изводът е очевиден – не само чужденците, но и българите бягат от българското море. Причините са много, но могат да се систематизират в няколко основни посоки.
На първо място – всеки, който припечелва малко пари, не е луд да стои в бетонната джунгла на българското море, да се навира в плаж, на който има хиляди – човек до човек на сантиметри един от друг, и да плаща десетки левове за чадър и шезлонги. За тази ужасна ситуация са виновни всички кметове, главни архитекти и правителствата от 1992 г. до 2007 г. В жаждата си да вземат подкупи за разрешения за строеж те унищожиха българското море. А точно тогава държавата трябваше да се намеси и да регулира безразборния строеж, да ни предпази от неминуемата посока в евтин алкохолен туризъм по Черноморието ни. Естествено, сега хотелите след втора линия вегитират и фалират.
Унищожени бяха уникалните и съвсем истински високи дюни между Несебър и Слънчев бряг, които съществуваха в цялото си великолепие към 1990 г., като дюните бяха застроени с хотели. Трябва да си много алчен, за да допуснеш да се затрие такава красота, която няма как да не привлича туристи. Естествено, на никого не беше потърсена отговорност.
България не можа да опази Черно море от замърсяване – хотелите се строяха, но пречиствателните инсталации – не. Съответно всяка изминала година медузите, водораслите и всякакви щипалки по българското море правят плуването в съществена част от него ад. А всъщност нашето море има едно огромно предимство – съставът на солта (17,3%) е близък до този на тялото и водата не дразни очите. За сравнение солеността в Средиземно море е 36%. И ако беше допуснато едно умерено застрояване, което извън съществуващите комплекси да е само в един ред, включително с повече къщички покрай плажа и с отопляеми басейнчета към тях, ако се опазваше морето чисто, можехме да направим България една съвсем друга в ценово отношение туристическа дестинация.
Поради многоредовото застрояване по морето ни хотелите край плажа не могат да стопанисват и самия плаж. Което тотално разбива възможността да се гарантира цялостна качествена туристическа услуга.
Храната е далеч от желаното. Рибата в българското море рязко е намаляла поради безконтролния улов. Хигиенният контрол при храненето е занижен и се стигна до положение, че от 27 обекта по Северното Черноморие има 10, в които поне една от пробите за антракс е положителна, съобщи след заседание на кризисния щаб във Варна д-р Даниел Денев, началник на ОДБАБХ- Варна.
Защо да плащаш примерно 60 лв. за стая в български хотел, който не е на брега и не ти гарантира безплатно място на плажа, когато можеш да си платиш 40 евро за непретенциозно бунгало в Гърция, но с добра хигиена, намиращо се на първа линия на плажа и с възможност безплатно да ползваш чадър и шезлонги, а в повечето случаи – и паркинг. Храната е по-качествена, не е скъпа и е доста по-прясна, особено морските продукти. Поради по-дългия сезон и използването на студенти, които работят в туризма всяко лято, обслужването е доста по-добро. На голямата част по гръцкото крайбрежие има канализация.
А българските къмпинги, за разлика от гръцките, не притежават и елементарни удобства и са символ на ужасяваща хигиена. Но тук къмпингарите ги бранят с всички сили и средства и си пазят местата с години, защото могат да почиват там в повечето случаи на символични цени.
Българските правителства тотално сгрешиха в насочването на приоритетите на инвеститорите в туризма. България има 378 км брегова ивица. Докато Гърция има 14 880 км брегова ивица, т.е. колкото 40 Българии. С нея ли ще се конкурираме?
При това там сезонът е с 2-3 месеца по-дълъг. Така стоят нещата и с Турция. За разлика от Гърция ние имаме много по-зелени и красиви планини, с повече езера и потоци, с топъл летен климат. Имаме съвсем прилично количество минерални извори. Едни къщички с басейни край реки в планината или със собствени малки басейни и джакузита с минерална вода ще са много по-ефективно вложение. То щеше да е още по-ефективно, ако тези къщички са близо и до ски курорти - тогава ще се ползват и зиме, и лете. Планинските райони на Австрия, Швейцария, Франция, Италия и Германия са изпъстрени с многобройни ски курорти, като почти всеки от тях разполага с над 100 км ски писти. В Австрия има над 12 000 км писти! България има само към 220 км писти - колкото един средно голям ски курорт в Алпите.
В големия брой случаи горните станции на лифтовете в изброените страни в Алпите достигат височина, подобна на тази в България - около 1900-2300 м. И за почуда техните еколози не протестират! Никой не казва, че пистите ни трябва да са колкото в Австрия или Швейцария. Но можем да имаме достатъчно, за да не оставят парите си повечето българи в чужбина. Като тази почивна база ще може да се използва и през лятото. Площта от България над 1500 м надморска височина е 5439 кв. км или 5,439 млн. дка 1,165 млн. дка са с височина над 2000 м. Между тези две височини има 4890 дка площ, като половината от нея е с отлично изложение за ски писти. При положение че всеки съвременен ски курорт използва съоръжения за изкуствен сняг, продължителността на сезона спокойно може да е поне 3-4 месеца.
Как да построиш примерно къщички с басейни с минерална вода в селищата около Банско, ако трябва да чакаш няколко часа, за да се качиш с кабинковата линия. Кой луд чужденец ще е удовлетворен след подобно преживяване?
За да бъда честен към българския морски туризъм следва да отбележа, че в определени свои части той има и постижения. Алкохолният туризъм, съчетан с условия за истински купон, може да привлича младите хора от много държави и далеч не от най-ниските социални групи. Както правилно отбелязва четеният от близо 6 млн. германци вестник “Билд”, места като Слънчев бряг и Златни пясъци са станали мощен притегателен център за млади хора от Западна Европа. Вестникът отбелязва, че там единственото правило е, че няма правила!
Евтино е и се пие до зори - и то без никакви задръжки. Туристите купонджии от Германия, Англия, Холандия и скандинавските страни превръщат Слънчев бряг в Дисниленд за възрастни, в който 1,2 л водка с Red Bull струва само 15 евро.
Младите западняци плащат за седмица на Слънчев бряг или Златни пясъци към 500-600 евро. В цената влизат нощувките в четиризвезден хотел и пълен пансион, а най-често и all inclusive. За разлика от много западни курорти, тук може да пиеш до зори и по нощните заведения, и по улиците. “Какао бийч” е известен сред младите хора далеч извън пределите на България. Клубове като “Викинг” или “Революшън” побират до 2500 посетители. Къде другаде може да танцуваш гола на бара?
Този вид туризъм – с добри нощни заведения и повече свобода, е притегателен за младите и следва да се запази. Но него можеше да го има и без да се бетонира останалата част на морето, а и без да се правят 7-8 реда хотели успоредно на плажа.
Чак в последните години в България започнаха да се развиват и специализирани фирми, които организират планински преходи, като осигуряват и разпъват палатки и друго туристическо оборудване. А България има огромен потенциал в това направление. Можем да прибавим и възможности за еко и ловен туризъм, скално катерене и т.н. За съжаление, държавата от самото ни влизане в ЕС е абдикирала от борбата да осигури повече европейски пари за България.
Как да се състезаваме примерно с Гърция, която получава 5 евро повече евро пари (не кредити) на човек от населението? Докато съседна България получава най-малко евро пари на човек от населението от всички източноевропейски държави.
Нека накрая да добавя, че за целия преход държавата не само не направи нищо съществено, за да контролира и стимулира развитието на туризма в правилната посока, но и не направи ефективна реклама на страната ни като туристическа дестинация. Защо тогава се чудим, че туристите в България намаляват, а българите все повече предпочитат да почиват в чужбина.
Проф. Иван Т. Тодоров за в. "24 часа"