Какво правиш, когато градът ти преживява истински туристически бум и за 15 години броят на гостуващите се е увеличил два пъти и половина? Благословия или проклятие е да си четвъртият по популярност западноевропейски град след Лондон, Париж и Рим?

Това са въпроси, които мъчат не само жителите на Барселона, но и новия кмет Ада Колау. В опит да овладее и контролира темпото тя наложи в началото на юли едногодишен мораториум върху откриването на нови места за настаняване. Бившата лява активистка, състезавала се от името на блока Barcelona en Comú, разшири това, което започна предшественикът й – националистът Шавиер Триас, който въведе забраната само за отдаването под наем на апартаменти. Сега са спрени за 12 месеца разрешителните за всички нови хотели, хостели, стаи под наем и изобщо места, където могат да отседнат туристи.

Колау казва, че "туризмът е актив, за който трябва да се грижим и да го направим устойчив". И повечето от 1.6 милиона жители на Барселона я подкрепят. За четвърт век леглата само в хотелите са се увеличили три пъти – от 23 719 през 1991 до 37 224 през 2003 г. и 69 128 през 2013 г. В столицата на Каталуня има и неизвестен брой нелицензирани апартаменти, отдавани под наем през специализирани сайтове. Нови поне 30 обекта с нови 3000 легла чакат одобрение за дейност до 2017 г., разказва в. El Pais.

Действията на Колау са отговор на недоволството на местните жители от риска да попаднат в капана на т.нар. туристическа монокултура – залагане на масовия туризъм. Това е особено видимо в бившия рибарски квартал Barceloneta, заливан от шумни тълпи и процъфтяваща туристическа търговия дори в годините на икономически срив в Испания. На много сгради може да се види окачен транспарант с надпис Cap pis touristic! ("Стига с апартаментите за туристи!"). Така хората протестират срещу превръщането на съседния апартамент в шумен хостел за гости, пристигнали с някоя нискотарифна компания (от 2010 г. Ryanair започна полети до летище El Prat) само за ергенско парти или напиване през уикенда. Заради това явление, опразващо сградите от местните им обитатели, миналата година имаше и улични протести.

Сега Колау се опитва да избегне повторението им, но без да убие кокошката, снасяща златни яйца. Барселона е била посетена през 2013 г. от поне 7.5 милиона туристи и хотелското лоби опитва през тази година да прекрачи символичния праг от 10 милиона гости. Туристическият сектор е важен и за бюджета на общината, защото носи близо 12 млрд. евро годишно, осигурява между 12 и 14 процента от БВП на местната икономика и дава близо 115 000 работни места.

Властите реагираха миналата година с повече полицейски патрули, обявяване на директна линия за съобщение за разлудували се обитатели на апартамент под наем и по-строги регулации, но проблемът остана. Според Сержио Арнас, ръководител на кампанията Barceloneta Diu Prou ("Барселонета" казва стига!"), жителите на някога спокойния квартал не само са измъчвани от безсънни нощи, но и са жертва на имотни спекуланти. Те обикновено надуват цените, за да прогонят местните граждани и да превърнат една по една сградите в доходоносни хостели. 

Това се случва и в други квартали – Gràcia, Ciutat Vella и районите около парка Güell и катедралата Sagrada Familia, където местните бакалии започнаха да се превръщат в магазини за сувенири и "национални" ресторанти. Конфликт има и на известния пазар La Boqueria – след оплакване от собствениците на павилиони властите забраниха в пиковите часове допускането на големи групи туристи в опит да върнат местните купувачи. "Ако не искаме да се превърнем в новата Венеция, трябва да сложим някакви ограничения на туризма в Барселона", заяви преди време пред Еl Pais избраната на 24 май Ада Колау.

Тя започна цялостна оценка на ефекта от сегашния модел, включително върху комуналните услуги и събирането и преработката на отпадъци. Известна с борбата си срещу насилственото изселване от банки на обитателите в невъзможност да плащат вноските по ипотеката подкрепената от левите популисти от "Подемос" Колау иска да задържи в града 100% от туристическата такса (в момента тук остава половината) и вместо за реклама на Барселона част от нея да се използва за подобряване на живота в залетите от чужденци квартали. В дебата се чуват съвети за ограничаване на круизните кораби, които се допускат да акостират в града, и провеждане на кампания срещу нелегалните хостели и апартаменти под наем (по думите на новия кмет лицензираните са около 9600, а нелегалните – до 20 000).

Едрите предприемачи в сектора не са доволни. "Ако искаш да инвестираш в Барселона, няма да го направиш, защото няма правна сигурност", казва Жорди Бадиа Лоренс, ръководител на местната компания за дялово инвестиране Emin Capital. Той вложи миналата година 150 млн. евро и води битка с общината за плановете си да превърне прочутия стъклен небостъргач Torre Agbar в хотел Grand Hyatt с 410 стаи. "Ако Барселона е проблем, а Париж не е, ще отида в Париж", цитира думите му Financial Times.

Ако не въведем ред, казва Колау, масовият туризъм ще убие именно това, заради което хората започнаха да идват в Барселона. "Все повече туристи са разочаровани от гостуването си, защото центърът на града се е превърнал в увеселителен парк. Всеки иска да види и усети атмосферата на Барселона, но ако се окажеш сред същата интернационална тълпа и магазини като във всеки друг град, какъв е смисълът?"