3330 обекта са събрани от 251 общини,

според експерти са десетки пъти повече

3330 са на първо четене чудните кътчета на страната - църкви и манастири, паметници на културата, водопади, пясъчни скали и други природни феномени, аквапаркове, закътани плажове или просто екопътеки за разходки или планинско колоездене, съобщава 24 Часа.

Събраха ги, макар и бавно, около 251 общини в България. Подканяше ги Министерството на туризма, което си постави като приоритет да изготви онлайн регистър за туристическите атракции. Някои от тях са много известни, други се знаят само от местните хора, има и такива, които и кореняците не познават, защото до тях няма път.

Около 10 години трябват на човек от днес, за да обиколи българските туристически атракции. Поне първите, включени в дълго чакания онлайн регистър. Хубавото е, че от дни регистърът вече е факт, макар че и при първия поглед в него си личи, че трябва да се допълва много и да се усъвършенства.

Какво все пак имаме

и как да го ползваме?

На интернет адрес: http://tourism. egov.bg/registers/TARegister.aspx; и през сайта на Министерството на туризма - http://www.tourism.government.bg/. се влиза в регистъра. В него по азбучен ред на населените места са изброени интересните места около тях.

Идеята е, ако пътувате край Смолян, например, да очертаете плана си за един вълнуващ ден. Или за няколко.

В регистъра са описани видът на обекта, собствеността му - дали е държавна, общинска или частна.

От всичките 3330 забележителности 1787 са с публична собственост - държавна или общинска. Има обаче цели 939 атракции с неясна собственост - тя или не е установена, или не е посочена от общината. По-нататък в регистъра се описва дали входът е безплатен или за него има такса, каква е достъпността за посещение, с какъв транспорт може да се стигне дотам. Оказва се, че 16% от кътчетата в регистъра са труднодостъпни, а до 26% от тях самите общини посочват, че направо липсва изградена туристическа инфраструктура. Може да се търси и по името на обекта, и по населеното място. За част от атракциите са дадени и GPS координати. В отделна графа е създадена връзка и за подходящи места за настаняване - мотели, хижи, хотели, частни квартири. За някои от тях има телефони за връзка, за повечето - не. Няма снимки или подробно описание за местата за нощувка.

Министерството на туризма прави уговорката, че регистърът е правен да се ползва от държавните и местни институции. Хората, които са събирали данните от общините, обаче са се опитали да го направят полезен и за туристическия бранш и за туристите.

Така с един клик ще може да се види къде се намира обектът и допълнителна информация за него. В момента обаче пилотно регистърът свързва само 4 общини - София, Пловдив, Велико Търново и Кърджали, и 100-те национални туристически обекта с Google, TripAdvisor и Wikipedia, съобщи при представянето на регистъра министърката на туризма Николина Ангелкова. За всички останали атракции това предстои да се допълва.

Допълването явно ще е яко

Регистърът е отворен - общините ще имат право да подават информация към Министерство на туризма, предстои по-късно да им се даде достъп сами да качват информация в регистъра.

Актуалността зависи от бъдещата активност на общините. Оказва се, че от общо 265 общини в страната досега данни не са подали 14 кмета. Други 15 общини са заявили, че нямат на своя територия туристически атракции. Най-много ценни за туриста места са посочили изненадващо от община Иваново - цели 250 броя. Следват Столична община със 140 атракции, Каспичан - с 96 обекта, Пловдив с 67, Варна с 66 бройки, Хасково с 48 бройки, Трявна с 46, Русе с 44 обекта. Но с тях са и община Невестино с цели 62 интересни обекта, Венец с 52 бройки. Какво например описва отличникът по обекти в регистъра община Иваново? Всяка скална килия, пещера, стара църква, старо гробище, всеки паметник на територията са с координати и как да се стигне до тях.

Във Велико Търново освен прочутите “Царевец”, Самоводската чаршия, музеите, регистърът предлага на туристите култовото заведение хан “Хаджи Николи”, запазено от времето на първия му собственик.

Сред атракциите на Велико Търново са обаче и изкуствени стени за спортно катерене, планинско колоездене и др.

Регистърът показва, че

в Летница например може да

си устроите цял пещерен ден

като посетите 4 пещери в района- Гарваница, Стълбица, Урушка маара и Футьовата пещера.

В Силистра общината е предложила на туристите Римската гробница, Меджидие табия, Природния музей и разбира се резервата “Сребърна”.

София започва подредбата си в регистъра с музеите - за земята и хората, природонаучния, рекламира се Музеят на социалистическото изкуство, всички паркове, езерото “Ариана”, Орлов мост, монументалните паметници като Братската могила, но и тези на Радой Ралин и на Георги Марков. Разбира се, в атракциите са включени и къщите музеи на Иван Вазов, Христо Смирненски, Яворов и др. В Лъки пък освен манастирския комплекс “Кръстова гора” може да се мине по екопътека “Свети Дух”, да се види скалният мост, водопадът “Сиводолското падало” и след 13 км преход да се стигне до връх Енихан.

От държавата обаче зависи следващата стъпка - управлението на туристическите атракции.

Заедно с общините ще трябва да се разберат кой обект може да носи приходи за себе си, а и за общината. Какви да са входните такси, как да се направят публично-частни партньорства с фирми, които да изградят туристическа инфрасткуртура наоколо. Затова има и европроекти. (виж карето за новата оперативна програма "Региони в растеж").

И общини, и държава

още се учат,

има и залитания

Освен доста голямото забавяне - срокът за събиране на списъка с атракциите бе удължаван на няколко пъти, някои общини започнали да предлагат за туристически атракции известни хотели на тяхна територия, доверяват специалисти. Наложили се допълнителни указания към кметовете и служителите им какво точно по закон е туристическа атракция.

„Трябва да бъдат положени още усилия, за да могат и общините да припознаят туристическите атракции като ресурс за развитие на туризма и да са по-активни за тяхното представяне и управление”, каза дипломатично министърката на туризма Николина Ангелкова. И допълни, че така ще бъдат насърчени общините да участват по различни оперативни програми с проекти за привличане на евросредства за развитие на туристическата инфраструктура и социализиране на атракциите. Само по Приоритетна ос 6 на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” , общините могат да се възползват от около 100 млн. евро за туристически обекти на културното и природно наследство.(виж карето - бел. ред.)

Новата онлайн платформа се базира на облачна технология, която се ползва вече от няколко министерства и 230 общини. Базата данни е включена в Националния туристически регистър и предстои нейното надграждане след тази първа стъпка. Ще бъде проведено и обучение за представители на общините как да работят с него и да допълват сами информацията.

Регистърът сега е

много малкото братче

на действителния,

смятат обаче експерти в туризма. Според Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, регистрираните културни паметници в България наброяват 43 276, още 9700 са природните паркове и забележителности. (виж интервюто - бел. ред.)

Стойността на проекта за изграждане на Регистъра на туристическите атракции е 5 хил. лв., a фирмата изпълнител е „ОРАК инженеринг”. Предвижда се регистърът да има и версии на чужди езици, като приоритетно ще се разработи английската.

По около 1000 души на час отварят регистъра от създаването му, до петък следобед посещенията приближаваха 100 000, казаха от Министерство на туризма.

Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма

Атракциите у нас са на стойност 100 млрд. евро
- Стартира регистърът на туристическите атракции с 3330 обекта, г-н Драганов, вие апелирахте отдавна това да се случи. Удовлетворен ли сте?

- Това е само първата стъпка. Целта на този регистър е да влязат всички туристически атракции публична държавна и публична общинска собственост. Към момента някои от тях са под управлението на Министерство на регионалното развитие, други са към Министерство на околната среда и водите. Това са природните паркове и защитени територии, трети са към Министерство на земеделието, защото чудесата на природата се намират в горския фонд. Има част от обектите, които са към Министерство на отбраната, защото са във военни поделения. Културните паметници са към Министерство на културата. Основната цел на регистъра е да каже кой упражнява правата на собственост и разпореждане със съответните имоти и впоследствие тяхното управление да премине към Министерство на туризма, когато става въпрос за атракции, които ще подобрят туристическия продукт.

- Т. е. според вас сега регистърът не е пълен?

- Министерството на туризма е изпратило писма до кметовете на общини, които са изпратили обектите на тяхна територия. Липсва обаче информация за нематериалното културно наследство и особено за начина, по който общините го съхраняват. Това са фолклорни традиции, занаяти. Например умението да се плете чорап на 5 куки, да се танцува право хоро и др. В нематериалното наследство са и редки растителни видове и култури, които трябва да се опишат. След това трябва са се разпише самото управление на туристическите атракции, за да могат да бъдат използвани за туристически маршрути, в полза на туроператорите и индивидуалните туристи българи или чужденци. Най-голямата полза от туристическите атракции е, че туризмът създава работни места и подобрява местните икономики чрез тях. С регистъра се отговаря на основния въпрос какво да рекламира България - защото тя трябва да рекламира публична държавна собственост, а атракциите са точно това. Останалото значи да рекламира частна собственост в туризма, което досега се е случвало, но това е нерегламентирана държавна помощ.

- Колко според вас са всичките туристически атракции в страната?

- 43 000 са само културните паметници на територията на страната. Още 9700 са природните забележителности, нематериалното наследство и традициите са около 50 000. Като стойност туристическите атракции трябва да надхвърлят 100 млрд. евро. Образно казано, ако съберете стойността на Перперикон, Церевец, Белоградчишките скали плюс всички останали паметници и природни феномени у нас, прави 100 млрд. евро. Затова смисълът е да се осъзнае, че това е огромно богатство, което трябва да се управлява и да носи приход на икономиката на България. Искам да отбележа специалнно, че така става ясно, че туризмът у нас не е 100% частна собственост.

Като противопоставим тези 100 млрд. евро на инвестициите в туристическа инфраструктура и в обслужващите туризма дейности, излиза, че туризмът в България е 50 на 50 собственост- държавна и частна. Тези 100 млрд. евро са богатството на България. Не могат и никога няма да се приватизират Перперикон, плажовете ни или Царевец!

Европа сега финансира не само крепостта, но и мотел до нея
МАРИЯНА БОЙКОВА

Остров Света Анастасия, Ларгото и Централната минерална баня в София, хълмът Трапезица във Велико Тъново, “Етъра” и Боженци, Габровско, римската вила “Армира”. Общото между тях е, освен че са културно-исторически ценности, но и са 7 от 71 проекта, които бяха реновирани, консервирани с 216 млн. лева по оперативна програма “Регионално развитие” в предишния програмен период 2007-2013 г. Тогава безвъзмездното финансиране от Европа е концентрирано към самите ценности.

В прехода между двата програмни периода

Европейската

комисия смени

политиката

за финансиране на културно-историческите ценности и туристически атракции, казва зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова. Иска се проектът да не е само за античната или средновековна крепост или за манастира, а да представя цялостен интегриран туристически продукт. За петата приоритетна ос в програма “Регионално развитие”, която е наречена “Регионален туризъм”, са предвидени малко над 200 млн. евро. 100 от тях ще бъдат заделени във фонд за финансови инструменти, който ще бъде към фонда на фондовете, другите 100 млн. евро ще са за безвъзмездно финансиране.

Какво е интегриран туристически продукт?

Един проект би трябвало да включва освен реставрацията и консервация на самата национална ценност и строеж на пътища към нея, но и да има къде туристите да преспят - хотел, и да се нахранят - ресторант, и да си купят сувенири - магазин. Разчита се, че това ще доведе и до оживление в икономиката на района.

Този тип проекти могат да се осъществят чрез публично-частно партньорство. Да кажем - общината, държавата, а ако е манастир - Светият синод, ще могат да получат безвъзмездно финансиране за самия обект. Едва ли от билети за посещението му ще се изкарат такива приходи, с които да се възстановява дори и нисколихвени кредити, казва зам.-министър Николова. Частният бизнес е при хотела, ресторанта, паркинга или при други заведения за туристи, но е част от проекта. Той ще кандидатства за нисколихвени кредити, които са без такси, с гратисен период и до 20 г. срок за възстановяване, и още куп облекчения.

Проектът трябва да предвиди рекламиране на обекта, включването му в туристически пакети, участие в туристически борси, за да се привличат туристи.

Как ще се разпредели финансирането - с кредити и безвъзмездно, зависи от бизнес плана, с който ще се кандидатства. На базата на финансов анализ, който отчита паричните потоци във времето - от частта, която носи приходи, и тази, която не носи, се преценява кое от проекта ще се финансира с нисколихвен кредит и кое - с безвъзмездна помощ. Това го прави управляващият орган на програмата.

Над 1000 са обектите с национално и световно културно значение. Сред тях са и църкви и манастири - като Рилския например, които биха могли да се ползват от това финансиране. Тази приоритетна ос вероятно ще бъде отворена в средата на следващата година.