Яхтите вече не са собственост на морски хора, се знае в гилдията на гордите собственици на лодки, съобщава faragency.bg Повечето и по-големите са притежание на софиянци. Обяснението е просто – парите и луксът са в столицата, а яхтите спадат към луксозни играчки за богати и пораснали момчета. По-малките яхти, които се приютяват в непретенциозните пристанища, са на хора, които могат да нарекат себе си чисти „яхтаджии”. Такива, които са си строили сами яхтата. И са споделяли всяка стъпка от градежа на лодката с приятели и близки. Подобни оптимисти са отдавали не една и две години от живота си на целта. Но те са малко. В лъскавите пристанища на нашето Черноморие и тези на съседните ни държави, са лодките на бизнесмени най-вече от вътрешността на страната. Голяма част от лодките, без значене в кое пристанище са вързани, са пък и под чужд флаг - с цел данъчни облекчения. Бургаските бизнесмени също не са по-долу от софиянци - да спестят някой лев - си държат яхтите в Турция. От там си наемат екипажите, там им е и поддръжката. Дори има и такива паралии - бургазлии, които избягват да казват, че имат лодка – едва ли е обаче от някакво чувство за скромност. По-скоро е предпазна мярка – да не се знае, че имат такива луксозни играчки, че служителите им да не започнат да искат увеличение на заплатите. Официално мотивът да се държат лодките в Турция е, че там яхтените пристанища се охраняват по-добре, сезонът е по-дълъг, морето е по-благоприятно за плаване. Въпреки богатия избор от пристанища по нашето южно Черноморие, голяма част от българските яхти домуват и то целогодишно в Турция и Гърция. „Целогодишният наем да си държи човек лодката във Фетие или в яхтеното пристанище на Дидим е на половината на цената, която би струвало, ако това се прави тук, в българско пристанище”, коментира яхтсмен, пожелал анонимност. Мнението, което той изрази, съвпада и с това на голяма част от колегите му. За софиянци пък гръцките пристанища са по-близо и цените по-приемливи, затова и са предпочитани. Това са така наречените моторни яхти, които са за тузари и те ги използват като скъпите си коли, да се придвижат от точка А до точка Б. Моторно-ветроходните яхти са за истинските яхтаджии, които са категорични: „Под платна удоволствието е много по-голямо, отколкото да се придвижваш от едно място до друго”. Както колите си имат своите грижи и обикновено в едно семейство се мисли за возилото като за равноправен член, така е и с яхтата – едно доста по-скъпо удоволствие, на което се наслаждават богатите. Или онези, които са се посветили на морето. Та яхтите също са членове на семействата, в някои ревнуват от тях, в други се съобразяват с тях. Сега, когато зимата вече чука на вратата, въпреки сравнително високите температури за лодките, гордост за своите собственици, също трябва да се знае в прегръдките на кое яхтено пристанище ще зимуват. А както стана ясно, се избира между родно и чуждо такова. По Южното Черноморие се знае, че най-тузарските яхти ги приютява „Марина Диневи”, на Свети Влас. То е и най-добре оборудваното пристанище. Марината предлага отлични условия за престой и домуване на яхти. Ползването на ток, вода, кабелна телевизия и интернет са само част от предлагания пакет услуги, свързани с експлоатацията и поддръжката на яхтите. Там има също сервизен център с работилница, магазин за части, принадлежности и екипировка. Капацитетът на „Марина Диневи” е за 300 яхти, 50 от които в кралския клас над 25 метра. В това пристанище логично има и чуждестранни яхти, които зимуват. Като екстра за пристанището е и това, че има пилотен катер за водене, който помага на яхтсмените, които не познават пристанището, безопасно да пристават. Яхтено пристанище „Марина Диневи“ - България е снабдено с хелинг за пускане на лодки, специален подемник (кран) за лодки с товароподемност 40-50 тона, който е италианско производство без аналог в България. Митница, КПП, Гранична полиция, Пристанищна администрация, /съществуват вече зали за бизнес срещи и пресконференции/, са другите екстри, които правят това пристанище предпочитано за зимуване на яхтите, а защо не и за целогодишен пристан. Созополското яхтено пристанище е другото, на което се предпочита да стоят лодките, само, че от по-нисък клас. То е добре защитено и с по-ниски цени. На Влас и Созопол има екипи, които могат при желание на собственика да зазимят яхтата. Яхтено пристанище „Марина порт Созопол” ЕАД разполага с осем плаващи понтона, на които са разположени 330 кейови места с различни дължини. Понтоните са захранени с ел. енергия и вода. Пристанището предлага на своите клиенти безплатен паркинг и интернет достъп. А близостта до Стария град го прави също много привлекателно за домуване на наши и чужди яхти. Сарафовското пристанище тепърва прохожда – не е оборудвано добре и няма шанс да се класира за сърцата на яхтсмените. На това отгоре било и с висок наем, се говори в средите на яхтсмените. Бургаското яхтено пристанище е в развитие. Това не му пречи да приютява лодки. Дори се знае, че най-хубавата лодка, която предпочита да домува в него, е на германец. На него вече са изградени двата хангара, предстоят още промени. Естествено, има възможност яхти да се държат на пристанищата в Приморско, Китен и Царево.