Това показва анализ на в. Капитал. Българските туристически реклами - една имиджова и една с акцент върху културно-историческия туризъм, са реализирали близо 442 млн. гледания от европейски зрители - т.е. повече от половината жители на Стария континент. Данните са част от отчета за изпълнение на проект "Провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали". Проектът е на обща стойност около 3 млн. евро и се финансира по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013 г.

Посочените от Министерство на туризма почти половин милиард гледания са резултат на общо 2074 излъчвания в четири паневропейски телевизии - Eurosport, Discovery Channel, Euronews и National Geographic Channel, и са реализирани в периода март-октомври тази година. Тоест това са средно 504 излъчвания във всяка телевизия и 213 хил. гледания на излъчване. От министерството уточняват още, че кампанията е била проведена на 3 вълни, всяка от които с продължителност от около 8 седмици, в които видеата са били излъчвани по средно 3 пъти дневно в мрежите на четирите телевизии - в праймтайма и в сутрешните емисии.

Преди да пуснем червения килим и да зачакаме цунамито от туристи обаче, добре е да обърнем внимание какво всъщност означават посочените в отчета цифри.

Почти половин милиард гледания не означава задължително половин милиард уникални зрители, които да превърнем в посетители на България. Нека обясним.

На първо място - обявените резултати са за гледания, а не зрители. Тоест напълно възможно и очаквано е излъчените общо над 2 хил. пъти реклами да са видени от един и същи човек няколко пъти. Това припокриване на аудиторията драстично ще намали достигнатите зрители.

Второ - най-честата аудитория, която пийпълметричните данни отчитат, е 4+, тоест всички зрители над 4-годишна възраст. Това би направило обявените резултати по-постижими, но доста по-малко впечатляващи. Немалка част от зрителите в тази група са неплатежоспособни, не взимат сами решенията за своите пътувания или не пътуват като цяло, поради една или друга причина (например, защото имат вечерен час).

На трето място, като неточност в обявените данни можем да посочим и самия начин на измерване на гледанията, а именно чрез пийпълметрични панели. Това означава, че данните за телевизионната аудитория се измерват чрез представителна извадка за съответните пазари. Тоест измервателни устройства се поставят в домовете на предварително подбрани домакинства. Тези домакинства от своя страна представляват структурата и зрителското поведение на всички домакинства в страната, които притежават поне един телевизор. Пийпълметричните компании, разбира се, правят всичко възможно извадката да е достатъчно пълна, за да представи максимално точно цялата телевизионна аудитория. И въпреки че тази метрика се използва и от рекламодатели, и от медии, и от агенции, тя не гарантира, че едно гледане на рекламното видео от зрител с инсталиран ТВ метър, ще се отрази непременно в същото поведение при неговите съседи, например.

Всичко това не значи, че рекламите са нямали ефект. Просто е напомняне, че ако нямаш ясна стратегия какво търсиш, няма да знаеш и какво ще получиш.