Учени от Медицинския университет във Варна изследват полезните свойства на пет вида черноморски водорасли – два вида кафяви, два зелени и един вид червени водорасли, информира faragency.bg Подобно проучване се прави за първи път в България, посочи ръководителят на екипа проф. Мона Станчева, която участва в кръглата маса „Морето – граница или врата”, която се проведе в навечерието на Никулден и се организира от „Черноморски институт - Бургас”. Според професор Станчева морските растения съдържат биологично активни вещества, каквито има и при рибите - витамини и омега мастни киселини. Целта е да се установи как могат да бъдат използвани черноморските водорасли при приготвянето на хранителни добавки, лекарства и козметика. В Черно море има над 600 вида водорасли, но варненските учени се фокусират върху пет от най-разпространените. Основното експозе на проф. Станчева в Бургас доказа на присъстващите, че черноморските риби са безопасни за консумация. Участниците във форума се поинтересуваха дали това важи за мидите и скаридите. Отговорът на професора бе, че в момента се правят проучвания за тях, така че категоричен отговор не може да даде, но до момента събраните данни сочат, че няма нищо обезпокоително. Националната кръгла маса "Морето - граница или врата", организирана от Черноморски институт – Бургас премина при сериозен интерес, с присъствието на учени и специалисти от различни региони на страната. Гости на откриването бяха доц. Магдалена Миткова, ректор на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", доц. Севдалина Турманова – заместник областен управител, представители на ИАРА - Димитрина Чакърова и Пристанище Бургас - Стойчо Димов. При откриването на кръглата маса доц. Маруся Любчева - член на Европейския парламент (мандат 2007-2009 и 2013-2014) и патрон на форума, каза: "В своята седма годишнина кръглата маса показва сериозно развитие в разнообразието на теми и в регионалното разпределение на участниците. Доказателство, че различията не ни разделят, а обединяват. Показвайки последователност и надграждане, ние постигаме резултати, които работят за бъдещето на Черноморския регион. Днес говорим за син растеж, за синя икономика, дискутираме проблемите на морската културна идентичност, на традициите и ритуалите, говорим за морски ресурси и индустрии. Интеграция в реален смисъл. Очертаваме проблемите и предлагаме решения и това ни дава самочувствие да бъдем сред инициаторите на различни идеи, включително тази за създаване на Национална интегрирана морска стратегия. Понякога не получаваме подкрепа или проявен интерес, но в същото време чрез нашия ежегоден сборник с доклади присъстваме във всички по-големи библиотеки. Затова възприемаме Националната кръгла маса като врата към морския свят". Поздравления към участниците поднесоха доц. Миткова и доц. Турманова. Топло бе посрещнато изказването на професор Иван Маразов, когото организаторите считат за кръстник на националната кръгла маса. „Нашите усилия се мултиплицират. Седем пъти да се събираме на едно място и да обсъждаме теми, свързани с морето – това вече е традиция. Ние оставяме и някаква следа”, категоричен е Маразов, дал името на кръглата маса „Морето - граница или врата”. Със съжаление професорът коментира, че в наши дни все повече морето се превръща в граница, макар то по принцип да няма граници. „Това е много лошо, много опасно. Защото морето наистина е врата - към другите черноморски страни и към света. Затова е важно да поддържаме този форум и да обсъждаме с научната общност предизвикателствата и проблемите. Важно е непрекъснато да разширяваме територията си", допълни проф. Маразов. В програмата на Кръглата маса бяха включени 30 доклада, съотнасящи се с темата на тазгодишното издание "Водата - индустриални и културни преходи". Беше представен сборника с доклади от миналогодишната кръглата маса, която бе под наслов: Паметта на водата.