Аргументи има вътрешно противоречие: хем държавата се привижда виновна за нередностите (доколкото ги има), защото е страна по договорите; хем се предполага, че ще управлява планините и курортите по-добре, съобщава manger.bg
Принципни подходи
На първо място към планините трябва да се прилага нормалното разбиране на собствеността, което присъства по принцип в конституцията, закона за задълженията и договорите и закона за концесиите. А това ще рече, че:
Собствеността (като владение) няма отношение към казуса;
Концесията е преотстъпено право на собственост за определен период от време;
То предполага собствеността като разпореждане - т.е. правото да изключваш използването от други на същата собственост за времето на разпореждане;
Собствеността е делима: т.е. части от нея могат да се преостъпват и разпореждането може и да включва различни интереси на акционери (други инвеститори), общини и доставчици на услуги;
Ако концесионерът не е идиот, той би имал интерес да пъддържа собствеността в състояние годно за употреба, например удобството на пистите за каране на ски;
Ако не се съобразява с този си интерес, той би понасял загуби в сравнение с конкурентцията и вероятно накрая на периода на разпореждане ще трябва да поеме отговорността за предаване на собствеността на собственика в пъроначалния й вид;
Казаното обяснява онова, което виждаме по българските и другите курорти, собтвеността се поддържа по-добре, когато се използва с печалба за инвеститора.
Състоянието на влековете и лифтовете на Витоша, известни на столичани като "Иван", "Спас", "Заека" и "Романски", както и това на хотелите и хижата в района на „Алеко“ е доказателство за това какво се случва, когато правата на собственост на уредени неподходящо, както това се случи в началото на 1990-те.
На второ място, решението за подобряване на инвестициите и отчитането на интересите на собствениците, инвеститорите, доставчиците и жителите на общините в близост до курортите може да дойде от тълкуването промяната в процедурите по вземане на решения. Тук най-важно е съвместното прилагане на принципите на „мълчаливото съгласие“ и „декларацията“.
“Мълчанието е съгласие” означава, че липсата на отговор по повод проект в определените срокове е разрешение да се действа. Той се прилага лесно при всички случаи, когато решенията са по усмотрение и лесно може да промени практиката, когато мълчанието е отказ.
„Принципът на декларацията“ е компромис в сложните случаи на законодателни и административни изисквания. При него инвеститорът декларира, че е започнат, изпълнил е изискванията, например извършил е оценка на въздействията (например ОВОС по съответния ред) и ще ги изпълнява за периода на дейността. Декларацията може да служи като основание за последващ контрол и отвореност при нарушаване изискванията.
Казаното не пречи на винаги добре дошлите старания за премахване на излишните и неясни (мотивиращи корупция) изисквания, според обещанията на всички управляващи. А сега управляващите дори обещаха да въведат принципа на мълчаливото съгласие.
източник: manger.bg