Николина Ангелкова я дадоха по CNN. Не само я дадоха, ами и седеше на "горещия стол". Слава Богу, не при Кеворкян, а при Ричард Куест.Ако случайно не сте запознати с творчеството му - в Министерството на туризма са го проучили за вас, съобщава webcafe.bg.
 
Толкова труд са хвърлили в разузнаването, че са си оставили ръцете.
 
Не само защото са превърнали биографията му основна тема на съобщението, но и защото се оказва, че "горещия му стол" преди Ангелкова е търкал и някакъв агент на име Доминик ЩРАУС-Кан, както явно е прочут старият коцкар в Министерството на туризма.
 
Така или иначе - ако поне веднъж през последните 25 години сте попадали пред включен телевизор, едва ли ви трябва жокер да се сетите за онзи висок, хиперенергичен, перфектно артикулиращ, леко хаплив и доста добър в работата си британец, който от време на време си позволява по някое продуктово позициониране.
 
 
Куест, който май не е чувал за Динко от Ямбол, започва разговора с къс пас по темата за бежанците.
 
Като горда възпитаничка на Harvard Business School, Николина Ангелкова няма нужда от преводач.
 
И започва диалог на нечуван английски диалект, изплетен в трудоемка дикция с пернишки напеви.
 
"ЗАСЕГА сме много безопасна дестинация", многозначително вметва министърът на туризма, докато разговорът пакетира България в комплект с бомбастични (буквално) кътчета като Египет, Париж и Брюксел.
 
Пропуска само да се похвали, че ДАНС откликва при любовни разриви между "еднополови", а сирените за бедствия и аварии се тестват на всяка година на 1 април.
 
В този момент Куест пуска Ангелкова със засилка по пързалката с въпрос в стил "Ти като пиеш от сутринта, водка ли си сипваш или ракия":
 
"Откъде се притеснявате, че ще дойде по-голям брой мигранти - от Турция или от Гърция?"
 
Ходи обяснявай, че си въздържател...
 
"От Гърция", обявява Ангелкова и едва тогава се досеща да разкаже със свои думи, че България е оня китен остров на стабилност, в който дори сирийски крак избягва да стъпи.
 
След три минути конспектът се изчерпва, а Куест се обзавежда с дърворезба и хлопатар, които подрежда до снимките си с трите папи и Доминик Щраус-Кан.
 
 
Чуждестранният зрител все така не знае къде точно се намира България, но пък разбира, че се продава като "дъ бест дестинейшън валю фор мани".
 
Онези, които вече са опитвали и меда, и жилото на "валюто", разбират защо само в българското меню са срещали деликатесите sponges with butter и cheese with copper.
 
А някъде в Министерството на туристопотока си пишат червена точка за добре свършена работа.