Може да ви звучи като притча за човешкото високомерие или като пъклен план на кинематографичен злодей, но е факт: правителството на Обединените арабски емирства (ОАЕ) подкрепя план за контрол върху времето чрез изграждане на изкуствена планина, съобщава infotourism.net.
По очевидни причини, проспериращата и бързо развиваща се пустинна нация е изправена пред сериозен недостиг на вода. Проучване през 2013 г. установи, че ОАЕ изразходва годишно 275 милиарда литра вода. Правителството вече е предприело редица по-малки и предвидими стъпки, за да ограничи използването на ресурси: повиши данъците върху водата и електричеството, въведе спестяващи технологии в селскостопанските ферми, инсталира водосъхраняващи инсталации в офис и жилищни сгради. Но недостигът на вода продължава, затова инженерите от ОАЕ все по-често поглеждат към небето, по-специално към облаците.
Засяването на облаци, както и хидропонното отглеждане на земеделски култури, са ретро концепция, която се възражда през последните години. Инженери засяват облаците със "семена" от микроскопични частици, които, поне на теория, помагат за кондензацията на водните пари в облака, което предизвиква падането на дъжд. Дали схемата работи? Зависи кого ще попитате. Учените от ОАЕ, който са изразходвали 558 000 щатски долара за засяването на облаци през 2015 г., твърдят, че това е причината за неотдавнашното увеличение на валежите в страната. На други места по света, изследователите не са толкова сигурни.
Новият план за изграждане на планина разширява досегашните усилия за засяване на облаци. Той се основава на природния феномен, наречен орографски валежи, според които възходящите и низходящи потоци от влажен въздух над планина водят до падането на дъжд или сняг по единия склон на планината . Така учените от ОАЕ са решили, че ако успеят да направят планина, върху нея ще трябва да валят дъждове.
Първата стъпка е да се избере най-добрата форма за предизвикващата дъжд планина. Роелоф Бруинтжес от Националния център за атмосферни изследвания /NCAR /в САЩ е водещият учен в проекта за изкуствена планина. "Това, което ние търсим, е най-груба оценка на ефекта, който видът на планината ще окаже върху времето, колко висока трябва да бъде тя и какви да са склоновете й", казва Бруинтжес. "Ще имаме доклад за първата фаза през лятото като начална стъпка."
Правителството на ОАЕ вече е отпуснало на учения и колегите му 400 000 долара, за да започнат изследванията.
Извън ОАЕ, проектът се посреща с голяма доза скептицизъм. Реймънд Пиерхумбърт от Университета в Оскфорд сериозно се съмнява, че проектът ще проработи: "ОАЕ е пустиня именно заради преобладаващите там ветрове, вследствие на глобалната атмосферна циркулация, и каквато и планина да се построи, тя няма да промени това положение". Все пак той добавя, че NCAR е добра организация и че най-малкото някои интересни за науката резултати трябва да се получат при осъществяване на проекта.
ОАЕ не за първи път се заема с чудновати, технически свръхамбициозни и понякога озадачаващи проекти. Самият град Дубай може да се похвали с най-високия небостъргач в света, с изкуствено създадения в морето архипелаг с форма на палма, с хеликоптерна площадка и тенис корт на 305 м височина, както и с парамедици, които се придвижват във въздуха с ракетни двигатели. В ход са проекти за изграждане на нов, още по-висок небостъргач и покрит снежен парк.
В сравнение с тях, изграждането на планина, която да предизвиква падането на дъжд, изглежда практично.